Решение № 1847 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110215487 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Ц. С., ЕГН **********, чрез адв.П. П., срещу Наказателно постановление № 23-4332-021584/18.09.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се навежда, че при издаване на АУАН и процесното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с неспазване на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, а отделно от това се сочи, че в съдържанието на атакуваното наказателно постановление са налице несъответствия, свързани с описанието на фактическата обстановка. На следващо място се поддържа, че в случая неправилно е приложен 1 материалният закон, тъй като в конкретния случай регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС е била служебно прекратена към датата на проверката, което обстоятелство се потвърждава от съставения на същата дата и от същите служители АУАН бл. № 201888/04.07.2023 г. за това, че Г. Ц. С. управлява МПС, което не е било регистрирано по съответния ред - в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на последното се извежда, че към датата на нарушението процесното МПС не е било регистрирано за движение в страната и осъщественото административно нарушение е именно това – управление на нерегистрирано МПС, респективно и към датата на проверката не е било налице задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.

По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебните заседания жалбоподателят Г. Ц. С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото становище от адв.П., процесуален представител на въззивника с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения и се релевира искане към съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи 2 нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

С акт за установяване на административно нарушение № 971148/04.07.2023 г., съставен от П. Б. С. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР е констатирано, че на 04.07.2023 г. в 12:03 часа в гр. София, по бул.

„България“, с посока на движение от ул.„Даскал Стоян Попандреев“ към бул.

„Черни връх“, жалбоподателят Г. Ц. С. управлява лек автомобил марка „ХХХХ“, модел „ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХ, регистриран на И.М.М., ЕГН **********, като при извършената проверка от правоохранителните органи при пътен възел (връзката с Околовръстен път) е установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, като след съставянето му препис от същия е връчен на Г. Ц. С., който го подписал без конкретни възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал възражения срещу констатациите в АУАН.

Във връзка с допусната техническа грешка в АУАН № 971148/04.07.2023 г., съставен на жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, актът бил преиздаден под № 201888 от 04.07.2023 г. на жалбоподателя Г. Ц. С. за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което актосъставителят П. Б. С. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставил нарочна докладна записка.

Въз основа на АУАН № 971148/04.07.2023 г. било издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-4332-021584/18.09.2023 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

НП било връчено лично на Г. Ц. С. на 13.10.2023 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 3 на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител П. Б. С..

Показанията на свидетеля П. Б. С. са информативни относно съставянето на АУАН, доколкото свидетелят сочи, че именно той е съставил същия, като се установяват и обстоятелствата по извършената проверка и направените фактически констатации. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни и логични, поради което и се кредитират от съда с доверие.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Видно от приложената по делото справка от електронния сайт на Гаранционен фонд, процесното МПС не е притежавало валидна застраховка ГО на автомобилистите, като сключената такава е от 04.07.2023 г., 12:23 ч., със срок на покритие от 13:30 часа на 04.07.2023 г. до 23:59 часа на 03.07.2024 г., който темпорален момент е последващ спрямо извършената проверка от органите на МВР.

Обстоятелството, че собственик на превозното средство към датата на описаното в АУАН деяние е трето лице, различно от жалбоподателя С., не се оспорва от страна на въззивника.

От приложената по делото справка от ОДМВР – София се установява, че в централна база на АИС –Регистрация на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, лек автомобил марка „ХХХХ“, модел „ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХ е с прекратена регистрация на 03.05.2023 г. по реда на чл. 143, ал.

10 ЗДвП, при уведомление от гаранционен фонд без „Гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, 4 тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, поради което и възражението на жалбоподателя в противоположния аспект не може да бъде споделено. В тази връзка следва да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната

5 отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По делото безспорно се установи, а това не се оспорва и от въззивника, че към датата на проверката за автомобила, собственост на И.М.М., не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност". Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. За да е изпълнен административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 КЗ, съобразно който Г. Ц. С. е бил наказан, се изисква лицето да управлява МПС, на което не е собственик, но което е регистрирано на територията на Република България и същото да не е спряно от движение. В конкретния случай не е налице една от кумулативните предпоставки на закона, а именно – моторното превозно средство да е регистрирано. Видно от приетите по делото писмени доказателства лек автомобил марка „ХХХХ“, модел „ХХХХХХ“ с рег. № ХХХХХХХ, регистриран на И.М.М. с ЕГН **********, е бил служебно дерегистриран на 03.05.2023 г. поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност", която информация е била подадена от Информационния център при Гаранционен фонд към МВР. Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство... ". Фактите, установени по делото, налагат извод, че последната валидна полица по застраховка "Гражданска отговорност" преди датата на процесната полицейска проверка за автомобила, собственост на И.М.М. и управляван от въззивника на 04.07.2023 г., е изтекла на 30.03.2023 г.