Решение № 4440 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110147309 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Г. Г. Г. , ЕГН **********, срещу ответника ***************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.12 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ****** от 30.09.2024 г. Ищецът Г. Г. твърди, че на 30.09.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ******, съгласно който ответникът предоставил в заем на сумата от 1200 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 47,60 %. Съгласно процесния договор било предвидено кредитополучателят да осигури обезпечение, а при неосигуряване дължи неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора. Твърди, че неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като представлява общ разход по договора. Поддържа нищожност на договора, поради липса на срок, липса на методика за изчисляване на ГЛП, следва да бъдат посочени всички разходи , включени в ГПР, неустойката да непредоставяне на обезпечение е следвало да бъде включена в ГПР, но не е била. Процесният договор не съдържал начина за изчисляване на ГПР. Твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, доколкото в същия не бил включена като разход неустойката. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди,че договорът е валиден, като са спазени всички изисквания на ЗПК, както и че неустойката не е общ разход по договора и не 1 следва да се включва при изчисляване на ГПР по договора. Излага съображения, че неустойката не е задължително условие за отпускане на кредита.Заявява, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

На 30.09.2024 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ******, съгласно който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 1200 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 47,60 %.

Съгласно процесния договор било предвидено заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1296 лева, което не било включено в размера на ГПР. Макар ищецът да е представил неподписан от него екземпляр от договора за кредит, същият се позовава и признава сключването на договора, поради което това възражение на ответника е неоснователно.

Видно от съдържанието на договора за кредит , кредитополучателят сее задължил съгл. чл. 16, ал. 1 от договора, в седемдневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето лице , изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от договора, в случай че заемателят не изпълни задължението си по чл. 16, ал. 1 от договора, същият дължи неустойка в размер на 1296 лева.

Клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Въведените изисквания създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури поръчител за цялото задължение на заемателя по договора, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 1200 лева. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка.

Същевременно основателно от страна на ищеца по предявените искове 2 се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал.

4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, е 48,05 %, а при включване на същата размерът на ГПР многократно надхвърля законоустановения максимум по чл.

19, ал. 4 от ЗПК.

С Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23 е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Съдът счита, че вземането за неустойка при несключване на обезпечение на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е 3 изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17.

Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, поради противоречие на същия с посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.

С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане исковете за нищожност, предявени в условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски . Претендира държавна такса в размер на 54,81 евро и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 180 евро с вкл. ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Г. Г. , ЕГН **********, срещу ответника ***************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ****** от 30.09.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати на Г. Г. Г., ЕГН ********** сумата в размер на 54,81 евро (петдесет и четири евро и 81 евроцента) - разноски за исковото производство пред СРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***************, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. А. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 180 евро ( сто и осемдесет евро ) с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение по реда на чл.

4

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на Г. Г. в производството пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5