Определение № 2712 от 03.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2712 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002100302 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Т. и Г. Д. Т. срещу въззивно решение № 277/24.10.2022 г. по гр. д. № 271/2022 г. на ОС - Сливен, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, с искане да се отмени и предявеният иск да се уважи. Претендират разноските по делото.

В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл.280, ал. 1 т.1 и т.2 ГПК за допускане касационното обжалване.

Насрещната странa-ответник в производството Държавата, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, оспорва да е налице соченото от касаторите основание за допускане касационното обжалване. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 342/13.05.2022 г. по гр. д. № 1592/2021 г. на РС- Сливен, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Т. и Г. Д. Т. срещу Държавата/Република България/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.3, пр. 3 от ГПК, че Държавата не е собственик на метален навес с размер 60/12 м. с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18158/05.03.2020 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], находящ се в имот с идентификатор № ***, целия с площ 2617 кв. м., с трайно предназначение на 1 територията: земеделска, с начин на трайно ползване: складова база, категория на земята, като ищците са осъдени да заплатят на ответника 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. С въззивното решение съдът също е осъдил ищците да заплатят на ответника 150 лв. разноски за въззивната инстанция.

Твърдят, че за процесната сграда е бил съставян АДС № 137139/26.0.9.1995 г., и към този момент сградата-представляваща манипулационен пунк за праскови, е била предоставена на „Фрукто“ ЕООД-приемник на ДФ“Фрукто“ /само сградата, без земята/. В последствие дружеството е преобразувано във „Фрукто“ ЕАД с Държавата като едноличен собственик на капитала му, в който капитал е включена сградата, но без терена, в който е построена сградата, и който терен е и продължава да е държавна собственост и понастоящем. Твърди, че по силата на приватизационна сделка за продажба на 80% от капитала на„Фрукто“ ЕАД на „Фрутекс“ АД от 31.03.1988 г., Държавата като принципал на ЕАД-то дотогава, е загубила собствеността върху процесната сграда-частна държавна собственост, тъй като престанала да е принципал на дружеството, вкл. и на активите, включени в капитала му, респ. и на процесната сграда, като след приватизационната сделка „Фрукто“ ЕАД се преобразува във „Фрукто“ АД. Последвала продажба на процесната сграда от „Фрукто“ АД на „Булметал“ ЕООД на 05.04.2002 г., и след това от „Булметал“ ЕООД на ищците на 12.04.2002 г., като и двата писмени договора не са в нотариална форма. Въпреки липсата на вещнопрехвърлително действие на двата писмени договора, ищците твърдят, че са придобили по време на брака между двамата /сключен 1988 г./ процесната сграда по давност, въз основа на установено от тях владение на 12.04.2002 г. по силата на частен писмен договор за продажба с „Булметал“ ЕООД, към което владение присъединяват и това на техния праводател от 05.04.2002 г., и това от 01.04.1998 г. на праводателя на последния „Фрукто“ АД, което владение на ищците продължавало и до подаване на исковата молба.

Предприели действия да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост в началото на 2021 г., но с отказът на областния управител на обл.Сливен от 27.04.2021 г. да отпише сградата от акта за държавна собственост, Държавата отказва да заличи легитимацията си на собственик и това обуславяло правният им интерес от отрицателния установителен иск за собственост срещу Държавата за сградата.

Ответникът Държавата оспорва иска, както възразява, че процесната сграда е била държавна собственост като построена през 1976 г. върху държавна земя от държавно предприятие, като към момента на съставяне на АДС от 1995 г. същата е включена в капитала на „Фрукто“ ЕООД, гр.Сливен, и по силата на чл.17а ЗППДОП държавното имущество, предоставено за ползване и стопанисване на преобразуващи се държавни предприятия, се предоставя в собственост на тези дружества, ако изрично не е предвидено друго. Възразява, че поради липсата на валидни прехвърлителни сделки, процесният имот не се установява да е напуснал патримониума на „Фрукто“ АД и да е преминал в собственост на Д. Т., поради което е отказано отписването му от АДС. Възразява се още, че като последица от производство по несъстоятелност спрямо „Фрукто“ АД, дружеството е заличено като търговец с решение на съда на 09.02.2010 г., процесната сграда не е била разпоредена в хода на производството по несъстоятелност, поради което държавата отново е придобила 2 собствеността върху нея от заличаването на „Фрукто“ АД като търговец, съгласно решението по т.10 на ТР № 1/03.12.2018 г. по т.д.№ 1/2017 г. на ОСТК на ВКС и по аналогия на чл.11 ЗН. Възразява, че едва от 12.04.2002 г за ищците може да започне да тече придобивна давност, която обаче е при недобросъвестно владение, защото знаят, че праводателят им не е собственик и предвидената форма е опорочена, и до 09.02.2010 г. не е изтекъл период от 10 години, а след 09.02.2010 г. е налице законова забрана по чл.86 ЗС за придобиване по давност на вещи-публична държавна или общинска собственост, респ. по пар.1 ДР на ЗС- за вещи, частна държавна или общинска собсвеност.

Въззивният съд е подложил на собствена преценка събраните по делото пред първата инстанция писмени доказателства, свидетелски показания, съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е установил твърдените от страните факти, които и не си били спорни, относно предоставяне на процесната сграда от Държавата на държавно предприятие, което е преобразувано във „Фрукто“ ЕООД през 1993 г., като в капитала на последното и в инвентарния опис е и процесната сграда, актуването на сградата с АДС № 137139/26.09.1995 г. на осн. чл.81 НДИ, последващите събития по преобразуване и приватизация на дружеството, последно „Фрукто“ АД, както и заличаването като търговец на „Фрукто“ АД с решение на ОС-Сливен от 09.02.2010 г. в резултат на приключило производство по несъстоятелност, като няма данни процесната сграда да е била разпоредена в производството по несъстоятелност, доколкото дружеството не е разполагало с краткосрочни вземания и парични средства, нито с краткотрайни или дълготрайни материални активи, които да са включени в масата на несъстоятелността. Установена е идентичност на процесната сграда –понастоящем с идентификатор № **** с площ 720 /723/ кв.м. по КК, с тази, описана в АДС от 1995 г. и със част от „Манипулационен пункт“ в [населено място], включен в капитала на дружеството „Фрукто“ ЕООД и заведен с инвентарен № 224 в балансовите книги на дружеството. Сградата по КК се намира в имот с идентификатор № *** с площ от 2617 кв.м. с предназначение на земеделска територия, начин на ползване- скадова база, и който имот е част от терен с площ 6670 кв.м. в землището на [населено място], също обект на горепосочения АДС от 1995 г. Установено е, че с писмен договор за продажба с нотариална заверка на подписите, сключен на 12.04.2002 г., между „Булметал“ ООД, продавач, и Д. Г. Т., купувач, продавачът се е съгласил да продаде на купувача метален навес с размери 60/12-720 кв. м., находящи се в [населено място] на цена 6000 лв., като не е установено „Булметал“ ООД да разполага с документи за придобиване на метален навес с размери 60/12м-720 кв.м. в землището на [населено място]от страна на това дружество е заявено, че не разполага с такива, нито е установено от Агенция по вписвания прехвърляне правото на собственост върху такъв обект по партидата на „Булметал“ ООД. По тази причина въззивният съд не е кредитирал показанията на свид.

К. в частта, с която се сочи, че „Булметал“ ООД е придобило срещу задължения навеса.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но неоснователен. Правните му изводи по същество на спора са изложени по твърденията на ответника, че е собственик на процесната сграда, вкл. и на основание чл.11 ЗН въз основа на твърденията, че правото на собственост върху имота е 3 придобито, когато имотът е останал непродаден в производството по несъстоятелност и дружеството е заличено. Приел е въззивният съд, че в следствие на преобразуването на ДФ „Фрукто“ (правоприемник на ДКК „Иван Лилов“ и „Булгарплод“) в „Фрукто“ ЕООД през 1993 г., последното дружество е придобило всички активи и пасиви, вкл. и включената в капитала и счетоводния баланс сграда с идентификатор № ****( но под № 224- склад), и така по силата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) процесният обект е придобит през 1993 г. от „Фрукто“ ЕООД, като с включването му в капитала на търговско дружество (макар държавата или общината да е едноличен собственик на капитала на това дружество), имотът става собственост на търговското дружество, т.е. частен субект на правото, а не на държавата и чл.86 ЗС не намира приложение в случая, в който смисъл се е позовал и на относима практика на ВКС по въпроса. Също така е прието, че с преобразуването на „Фрукто“ ЕООД в „Фрукто“ ЕАД, последното се явява правоприемник на имуществото му, а последващия договор за приватизация от 31.03.1998 г., с който Агенцията за приватизация е прехвърлила 80% от капитала на „Фрукто“ ЕАД на „Фрутекс“ АД, след което е вписано вписано преобразуването на „Фрукто“ ЕАД в „Фрукто“ АД, не прави правоприемника по приватизационния договор „Фрутекс“ АД собственик на процесния навес, защото сделката прехвърля 80 % от акциите, част от капитала на „Фрукто“ АД, но не и правото на собственост върху процесния обект.Съответно правото на собственост върху процесния обект е счетено да не е прехвърлено от „Булметал“ ООД на ищците с писмен договор от 12.04.2002 г., тъй като договорът, поради неспазване на предвидената в закона форма, е недействителен, а и праводателят по него не може да прехвърли права, които не притежава (не е установил да е придобил валидно правото на собственост), и така правото на собственост върху процесната сграда е останало в патримониума на „Фрукто“ АД. След проведеното и приключило производство по несъстоятелност спрямо „Фрукто“ АД, със заличаването на дружеството с решение № 49/09.02.2010 г. по т. д. 235/2008 г. на ОССливен, същото е загубило своята правосубектност, а недвижимите и движими вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност, се придобиват от държавата/или от общината, съгласно решението по т. 10 от ТР № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК. Прието, че в случая процесният обект, макар и попадащ в обхвата на земеделска територия, е самостоятелен обект на собственост, с траен начин на ползване за складова база и така не попада в нито една от хипотезите на чл. 3 от ЗОбщС, като е неприложим чл.25 от ЗСПЗЗ, при което със заличаването на „Фрукто“ АД, не общината придобива правото на собственост върху сградата, а държавата. Позовавайки се на разпоредбата на параграф § 1 от ЗДЗС и последвалите му изменения, както и на Решение № 3/24.02.2022, по к.д. № 16/2021 г. на КС, с което тези разпоредби са обявени за противоконституционни, е прието, че давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г., като с обявяването им за противоконституционни не е засегнат досегашния им ефект, а изводите в мотивите на посоченото Решението на КС за придаденото ретроактивно действие, е посочено да се отнасят до законодателното решение да бъде удължен мораториума, което макар да е било допустимо, не е следвало да се прилага за основните конституционни права, каквото е 4 правото на собственост, но не и да се има предвид различно приложение в темпорално отношение на влязлото в сила конституционно решение.