Определение № 258 от 08.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. София, 07.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002900555 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ п р и М В Р срещу решение № 474/06.07.2022г. по т.д. № 206/2022г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261 234/12.08.2021 г. по т.д. № 365/20 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Кар строй“ ЕООД, иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. с чл.21, ал.1 от договор, сключен между страните на 22.11.2016 г., за заплащане на договорна неустойка в размер на 179 436.72 лв. за пълно неизпълнение на договор, сключен между ищеца и ответника на 22.11.2016 г. и с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната равностойност в размер на 12 606.15 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Касаторът счита, че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

1

В подадения писмен отговор ответникът по касацията „Кар строй“ ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Постъпила е и частна касационна жалба от „Кар строй“ ЕООД срещу въззивното решение в частта, с което е потвърдено определение от 13.10.2021г. по т.д. № 365/2020г. на СГС по чл.248 ГПК в частта, с която не е уважена молбата за сумата над 500лв. до 2 296лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че ищецът е предявил кумулативното обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 179 436,72 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, представляваща неустойка по чл.21, ал.1 от договор от 22.11.2016 г. и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на 8 133 броя наръкавни знаци (емблеми) “Охранителна полиция“, евентуално за заплащане на тяхната равностойност в размер на 12 606,15 лв. Счел е, че с разпоредбата на чл.21, ал.1 от процесния договор страните са уговорили неустойка за пълно виновно неизпълнение. Тълкувайки така посочената разпоредба, при условията на чл.20а от ЗЗД, решаващият състав е намерил, че така уговореното обезщетение (неустойка) има компенсаторен характер, т.е. същото е дължимо само при пълното неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на изпълнителя. Поради което е и преценявал дали от доказателства по делото се установява пълно неизпълнение на поетите с договора от 22.11.2016 г. задължения. Констатирал е поемане от изпълнителя на задължение да достави текстилните изделия, подробно описани, и изработени съгласно техническите спецификации, посочени в техническото предложение, представляващо приложение №2, неразделна част от договора и с материали, съответстващи на приложените от изпълнителя мостри на основния плат, представени в техническото предложение на офертата му за изпълнение на рамковото споразумение. Счел е, че в отправеното изявление 2 за прекратяване на договора ищецът се е позовал на неотстраними съществени недостатъци, което прави изработените артикули негодни за договорното им предназначение, както и че изпълнителят е изпаднал в забава повече от 15 дни, което дава основание за прекратяването на договора без предизвестие. Констатирал е , че з адълженията на изпълнителя по процесния договор са били разписани в техническото предложение (общи и специални задължения по отделните артикули) в общ вид и чрез посочване материала, изпълнението на шевовете, тегло на материала и размер на бието и яките, с допустимосто отклонение за тегло на материала , като в техническите спесификации възложителят е определил още 11 критерия за качествено изпълнение на поръчката. С оглед на това и във връзка с твърдението за лошо изпълнение, приравнено на пълно такова, преценките какво конкретно включва като съдържание всеки от дължимите резултати и от там, дали е налице точно изпълнение от страна на изпълнителя, както и ако има отклонение от дължимото, то води ли до неполезност на изработеното за кредитора, САС е счел , че следва да се извърши съгласно чл. 20, чл. 63, чл.

261, ал. 1 ЗЗД и чл. 302 ТЗ. От значение според съда е било да се установи конкретният обхват на дължимото по всяко едно задължение на изпълнителя на база на целта, която следва да се постигне, чрез изпълнението на отделното задължение при полагане на грижата на добрия търговец (търговец със средни знания и опит в съответната област).

САС е коментирал заключението на съдебно-техническа експертиза и представени писмени доказателства, че установените несъответствия се отнасят до частична група от показатели, 4 от общо 15, което прави 27% от показателите на общото количество. Посочил е , че те се отнасят до намалена износоустойчивост на облеклата, което се изразява по следния начин: артикул №1, представляващ фланелка с дълъг ръкав, износоустойчивост - 96%; артикул №6, фланелка с къс ръкав, износоустойчивост - 95% и артикул №11, тениска с къс ръкав, износоустойчивост - 93%. Възприел е изводите на вещото лице, че с оглед на подробно описаните критерии за сравняване прави изводи, че доставените по обществена поръчка фланелки с дълъг ръкав, тениска с къс ръкав и летни трикотажни блузи с къс ръкав са годни за употреба като униформено облекло на МВР; установените несъответствия са несъществени недостатъци, не създават риск от нанасяне на вреда при носене и са свързани с намалена износоустойчивост на облеклата. Намалената 3 износоустойчивост предполага намалено потребителско ползване на облеклата и ускорена необходимост от доставка на нови облекла за нуждите на възложителя. С оглед на това заключение решаващият състав е намерил, че не е налице лошо изпълнение, приравнено на пълно неизпълнение, при което няма обект на приемане и не следва да се ангажира отговорността на изпълнителя за заплащането на компенсаторната неустойка, уговорена между страните в разпоредбата на чл.21, ал.1 от договора. САС е приел, че възраженията на касатора за липса на безпристрастност и непрофесионализъм на вещото лице, не следва да се обсъждат, с оглед липсата на ангажирани доказателства в тази насока. Посочил е , че релевираните доводи за неправилна преценка се основават на твърдения на страната като „много е опасно да се носят изделия със занижени стойности на пот, тъй като потта се екстрахира в кожата на служителя и предполага възникването на кожни реакции и обриви, което прави изделията негодни за използване и носене от служителите на МВР“. САС е счел, че п реценката на качеството на изработеното е извършена от вещото лице при позоваване не само на предвидените технически споразумения и спецификации, но и на утвърдените стандарти за работно облекло.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД САС е намерил, че п редвид диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, страните по договора биха могли да уговорят и други условия за развалянето му. Тълкуването на уговорката между страните по договора, при условията на чл.20а от ЗЗД , е дало основание на САС да приеме, че макар и да са използвали термина „прекратяване“, действителната воля на страните е създаването на отделна разпоредба, даваща основание за разваляне на сключеният договор при виновно неизпълнение на поето от изпълнителя задължение, което е продължило повече от 15 дни, правещо изпълнението безполезно. По съществото си това е разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника. В тази хипотеза в тежест на кредитора е било да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Въззивната инстанция е счела, че продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а 4 отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано. САС е съобразил, че в конкретния случай ищецът не сочи други основания извън твърденията, че изработените стоки не отговарят на уговореното, поради което твърди, че е налице пълно неизпълнение. От друга страна липсва спор, че е налице забава в изпълнението, продължила 15 дни, но тази забава само по себе си не би могла според съда да обоснове отпадането на кредиторовия интерес. Изложил е съображения, че артикулите е следвало да бъдат доставени/предадени до 24.01.2017 г., а същите са предадени на възложителя на 27.02.2017 г., на 28.02.2017 г. и на 02.03.2017 г., т.е. преди настъпването на летния сезон. С оглед на предмета на договора, както и от поетото задължение от ответника да изработи фланелка с дълъг ръкав, фланелка с къс ръкав и тениска с къс ръкав, които са част от униформеното облекло, носено през лятото от служителите на МВР, решаващият състав е намерил, че интересът на кредитора от приемането на изпълнението не е отпаднал. Липсата на такъв интерес от приемане на изпълнението, даваща основание за преустановяване на договорната връзка е обосновала извод на въззивната инстанция , че ищецът е упражнил правата си законосъобразно. С оглед на изложеното и предвид липсата на елемент от фактическия състав на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД (наличието на отпаднало основание), са били споделени крайните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователност на така предявения иск .

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да постанови решение, в което не се зачитат постигнатите между страните уговорки в договора?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания, да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите и правните си изводи?;

3/Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна експертиза, когато във въззивната жалба са оспорени фактическите изводи на първоинстанционния съд и е въведено в тази връзка оплакване за допуснато от последния на процесуално нарушение с оглед изясняване на даден фактически въпрос от значение за решаване на спора? По всички въпроси касаторът се позовава на 5 допълнително основаниие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради твърдяно противоречие: с практиката на ВКС, обективирана в решение № 79/25.07.2013 г. по гр.д. № 538/2012 г. на ВКС,, решение № 28/01.03.2017г. по гр.д. № 60094/2016г. на ВКС, IV г.о. – по първи въпрос; със задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 118/04.06.2021г. по гр.д. № 3177/2020г. на ВКС, III г.о., решение № 63/28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, II г.о. и др. по втори въпрос; с практиката на ВКС, обективирана в решение № 225/13.1.22019г. по гр.д. № 1566/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 22/08.04.2020г. по гр.д. № 1697/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 225/13.12.2019г. по гр.д. № 1566/2019г. на ВКС, III г.о. и др. – по трети въпрос. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.