Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 921 от 04.03.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Касационно административно наказателно дело 100/2026
Вид
Решение № 921
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Йорданка Матева, Росен Буюклиев, Дианка Дабкова-Пангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 921

Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

Членове:

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20267060600100 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Същото е образувано по касационна жалба на Ц. А. Б. от гр. Златарица, чрез адв. П. С. против Решение №32 от 03.12.2025 г. по АНД №31/2025 г. на Районен съд – Елена, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0260-000199/27.08.2024 г. на началника на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Ц. А. Б. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че НП е незаконосъобразно и в тази връзка оспорва изводите на районния съд. Твърди че, Ц. Б. не е собственик на процесното МПС и за него няма задължение да извършва каквито и да са действия във връзка с промяната на регистрацията на превозното средство. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като наказващият орган не е извършил необходимите действия по изясняване на обстоятелствата по делото, в това число снемане на обяснения/сведения от собственика на автомобила относно релевантните факти. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да се отмени наказателното постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. С., който по същество поддържа жалбата по мотивите изложени в нея.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон, предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Елена и наведените от касатора възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 26.01.2024 г., в 9.20 часа на [улица]в гр. Златарица е спрян за проверка лек автомобил „Форд Фиеста" с peг. № 9393 ВА, собственост на М. Ц. Б., управляван от Ц. А. Б.. МПС било с поставени регистрационни табели на съответните места. От извършената проверка в масивите на МВР обаче се установило, че МПС е с прекратена регистрация от 08.12.2023 г. по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. Лицето, което е управлявало автомобила е обяснил, че поради липса на финансови средства не е прехвърлено МПС и е показал договора за покупко-продажба на МПС от 06.10.2023 г. на проверяващите. Съставен е АУАН № 636607/26.01.2024 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. I от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. На последния е връчен препис от АУАН на 26.01.2024 г. С мотивирана резолюция № 24-0260-[рег. номер]/30.01.2024 г. на Началника на РУ - Елена административнонаказателното производство било прекратено и материалите били изпратени в Районна прокуратура - Велико Търново с мнение за образуване на наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 13.03.2024 г. на Районна прокуратура - Велико Търново било отказано да се образува досъдебно производство и била прекратена преписка с вх. № 1475/13.03.2024 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново. На осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с Постановление от 13.03.2024 г. на Районна прокуратура - Велико Търново, с което било отказано да се образува досъдебно производство и била прекратена преписка с вх. № 1475/13.03.2024 г. по описа на Районна прокуратура - Велико Търново е издадено процесното НП № 24-0260-000199/27.08.2024 г. от началника на РУ - Елена за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП съдържа всички реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН - деянието е описано, посочена е и нарушената разпоредба, както и тази въз основа на която се налага санкцията. Безспорно е установено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Преценено е, че съобразно нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, при неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП от новия собственик на МПС, в двумесечен срок, административният орган служебно прекратява регистрацията му, като това става с отразяване в действащата автоматизирана информационна система и без да е необходимо издаването на нарочен индивидуален административен акт, с който собственикът на МПС да бъде уведомен за настъпилите негативни правни последици. По тези мотиви РС – Елена е потвърдил обжалваното пред него НП.

Така постановеното решение е правилно по следните мотиви:

Настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на Еленския районен съд, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно съставянето на АУАН и съответно процедурата по издаване на НП.

Конкретно по възраженията релевирани с касационната жалба, следва да се съобрази, че предвид установената и приета по делото фактическа обстановка действително касаторът в настоящето производство е осъществил от обективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. В разглеждания случай е установено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от новия му собственик в законоустановения двумесечен срок от придобиването му. Последица от това е служебното прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От приложените справка за прекратяване на регистрацията е видно, че лек автомобил „Форд Фиеста" с peг. № 9393 ВА е с предстояща собственост на името на М. Ц. Б., за което има регистриран договор за продажба – праводаване на 06.10.2023 г. и е с прекратена регистрация от 08.12.2023 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, не го освобождава от задължението да управлява същото по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако е регистрирано. Принципно, когато водач е приел да управлява лек автомобил, на който не е собственик е длъжен именно в качеството си на водач да се осведоми от собственика или от лицето, което му го предоставя за управление, дали автомобилът има валидна действаща регистрация. На практика, всеки водач следва да провери предадените му с автомобила документи и свидетелството за регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни вписаните данни относно собствеността на автомобила. При разминавания между вписания в свидетелството за регистрация собственик на автомобила и лицето, което му го предоставя, да се увери на какво се дължи това несъответствие и да прецени до какви евентуални законови последици може да доведе това. Нещо повече, водачът Ц. Б., в писмени обяснения твърди, че автомобилът е закупен от него, на името на синът му и е знаел за задължението да се регистрира превозното средство, но поради лични обстоятелства това не е направено.

Изложеното мотивира настоящият състав да приеме изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил обосновани мотиви и е достигал до правилен краен резултат, като касационният състав споделя изложените мотиви, които не следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях. Доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, не разкриват пороци, представляващи касационни основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №32 от 03.12.2025 г. по АНД №31/2025 г. на Районен съд – Елена.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: