Решение № 92 от 24.02.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Дупница, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от Ц. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр.

***, ул.“***против „ЙОЛИ М Транс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. „***, с управител Й. Т. Т., ЕГН ********** обективно съединени искове:

I. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 001/05.11.2021г. на ответното дружество.

II. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност.

Ищецът сочи, че на 29.05.2021г. между него и ответника „ЙОЛИ М Транс“ ЕООД бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът бил назначен на длъжността „***/“. Впоследствие със Заповед № 001/05.11.2021г. на ответното дружество било прекратено незаконосъобразно трудовото правоотношение между страните по делото. В тази връзка ищецът сочи, че към момента на издаване на заповедта същият бил в законоустановен отпуск по болест като същевременно и самата заповед не му била връчена.

С оглед изложените твърдения намира предявените искове за основателни и доказани.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място релевира, че депозираната искова молба е недопустима, доколкото исковете са депозирани след изтичането на преклузивния двумесечен срок, регламентиран в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. В тази връзка се посочва, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на 18.11.2021г., което според ответника се установява от приложената към отговора на исковата молба обратна разписка. В тази връзка се заявява още, че според възприетото от ответника, ищецът е признал обстоятелството, че е получил въпросната заповед в периода на болничните листове, поради което ответникът намира, че дори и в тази хипотеза исковете са недопустими. При условията на евентуалност заявява, че същите са неоснователни, доколкото се касае за трудов договор, в който изрично е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя по смисъла на чл. 70, ал. 1 от КТ.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Настоящият състав намира, че предявените искове са допустими като в тази връзка следва да изложи следните съображения: с протоколно определение от 20.02.2026г. /л. 44, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството досежно наличието на сключен между тях на 29.05.2021г. трудов договор, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжността „***/“. От представения по делото трудов договор с № 009/29.05.2021г. /л. 3 от приложеното гр. дело № 1005/2024г. по описа на РС – ***/ се установява, че трудовият договор се сключва като безсрочен като в него е предвиден срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: съобразно константната съдебна практика на ВКС трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято 2 полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка на страните/. В този смисъл са Решение с № 11/27.01.2025г. по гр. дело № 4911/2024г. по описа на ВКС, III ГО/, Решения с № 716 от 27.12.2010г. по гр.д.№ 253/10г.на ІІІ г.о., № 11 от 24.01.2012г.по гр.д.№ 1783/11г.на ІV г.о. и № 376 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 1405/10г.на ІV г.о.на ВКС/.

От представената по делото Заповед № 001/05.11.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 42/ се установява, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение, считано от 06.11.2021г. В тази връзка следва да се посочи, че, когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, както е в настоящия случай, заповедта за прекратяването му поражда действие от връчването и освен, ако в нея не е посочено друго, когато преценката за законността й се прави към този момент.

/в този смисъл е Решение с № 275/07.11.2013г. по гр. дело № 2221/2013г. по описа на ВКС, III ГО./. В тази връзка следва да се разграничат два ключови момента за настоящото дело: датата на прекратяване на трудовото правоотношение /в процесната заповед изрично е посочено, че то се счита за прекратено от датата, посочена в заповедта 06.11.2021г. и връчването на връчването (узнаване) за заповедта. В константната съдебна практика се приема, че въпреки че прекратяването е обвързано с датата в документа, работодателят е длъжен да връчи заповедта. Връчването е важно за началния момент на срока за обжалване (2-месечен срок).

В случая ответникът е представил обратна разписка /л. 37/, в която е посочено, че пратка с № 5300341559737 е връчена чрез ЕКОНТ на ищеца на 18.11.2021г. В проведеното на 19.02.2026г. ищецът е оспорил истинността на положения подпис. По отношение на представения документ съдът следва да акцентира върху обстоятелството, че от представената обратна разписка по никакъв начин не се установява какъв документ е връчен с нея. Дори да се приеме, че подписът е изпълнен от ищеца, съдът няма как да обоснове извода, че с тази разписка е била връчена именно процесната заповед. В тази разписка е посочено, че същата е изпратена от Лора Александрова Урдарска като не се установява и каква е връзката й с ответното дружество. Същевременно доколкото в проведеното на 20.02.2026г. по реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения, че е узнал за процесната заповед през 2024г. /л. 47/, като през периода след датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 2024г. същият е бил в болнични, то съдът намира, че исковете са депозирани в законоустановения срок за това.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже по 3 иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, че между него и ответника е сключен трудов договор, както и че трудовият договор е прекратен. В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото от него основание, посочено от него в Заповед № 001/05.11.2021г. на ответното дружество. Уважаването на първия иск обуславя разглеждането на втория иск.

По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, при доказано незаконно уволнение, ищецът следва да докаже наличие на трудово правоотношение и заеманата по него длъжност, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

С протоколно определение от 20.02.2026г. /л. 44, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството досежно наличието на сключен между тях на 29.05.2021г. трудов договор, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжността „***/“.

Видно от Заповед № 001/05.11.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение /л. 42/ се установява, че на основание чл. 71, ал. 1 КТ трудовият договор с ищеца е прекратен, считано от 06.11.2021г. като е посочено, че следва да се изплати обезщетение на ищеца по чл. 224 КТ за неизползван платен отпуск от 9 дни. В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ законодателят е предвидил, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В случая трудовият договор е сключен на 29.05.2021г., а в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че същото е прекратено, считано от 06.11.2021г., тоест в рамките на 6-месечния срок за изпитване, предвиден в трудовия договор. Действително ищецът е представил болнични листове за периода след 08.11.2021г.

/след прекратяване на трудовото правоотношение/-л. 4 и сл. от приложеното гр. дело № 1005/2024г. по описа на РС – ***/, но същите са неотносими към спора. В тази връзка следва да се акцентира и върху обстоятелството, че по отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /в този смисъл е Решение с № 109/27.06.2017г. по гр. дело № 3302/2016г. по описа на ВКС, IV ГО/.

Предвид изложените съображения исковете се явяват неоснователни и недоказани.

Относно разноските:

4

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 950.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул.

„*** против „ЙОЛИ М Транс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. „***, с управител Й. Т. Т., ЕГН ********** обективно съединени искове, както следва:

I. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 001/05.11.2021г. на ответното дружество.

II. Иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност.

ОСЪЖДА Ц. Д. В., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул. „*** да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „ЙОЛИ М Транс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. „***, с управител Й. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 950.00 лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – *** в двуседмичен срок, считано от 05.03.2026г., съгласно чл. 316, вр. чл. 315 ГПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5