Определение № 891 от 23.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 891 гр. София, 23.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900108 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 171/20.10.2025 г. по в.гр.д. № 440/2025 г. на Апелативен съд – гр.Пловдив, с което е потвърдено решение № 457/22.04.2025 г. по гр.д. № 2585/2023 г. на Окръжен съдгр.Пловдив, с което е прогласен за нищожен сключеният между С. Ф. С. и „Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит № FL1310855 от 25.08.2022 г. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Поддържа се, че релевантният по делото факт – относно размера на шрифта на съдържанието на процесния договор, не е установен по категоричен начин, защото първата допусната пред първоинстанционния съд СТЕ е установила, че размерът на шрифта в текста на договора е 12.2 рt, а в текста на погасителния план е 11.4 рt; повторната СТЕ е установила размер на шрифта от 12 р t и само от заключението на тройната СТЕ се установява размер на шрифта от 11.5 рt.

Навежда се доводът, че е налице минимално отклонение от предвиденото в закона изискване за шрифт от 12 рt, което не влияе на четливостта на договора и на възможността потребителят да възприеме неговото съдържание. Твърди се, че използваният в договора шрифт отговаря на изискванията за прозрачно и четливо представяне на информацията, поради което изискванията на чл.10 ЗПК са изпълнени. Изложени са от касатора съображения за това, че предвидената в закона санкция, изразяваща се в недействителност на договора, е непропорционална и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.23 Директива 2008/48/ЕО, защото не е установено, че нарушението на изискването за размер на шрифта е извършено с цел да се увреди потребителят, нито е установено той да е бил реално увреден. Според 1 касатора извършеното от въззивния съд тълкуване на националното право е несъвместимо с целите на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити. Повдигнато е възражението за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагането от въззивния съд на мотиви по въпроса защо не е кредитирал заключенията на първата и на допълнителната съдебно-технически експертизи. Иска се от касатора да се отмени обжалваното въззивно решение и да бъде отхвърлен предявеният иск за установяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит.

Ответникът в касационното производство - С. Ф. С., е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № FL1310855/25.08.2022 г., по който „Юробанк България“ АД е предоставила на С. Ф. С. кредит в размер на 32 160 лв., срещу което С. като кредитополучател е поел задължението да върне получената в кредит сума на разсрочено плащане съгласно приложения към договора погасителен план. По отношение на спорния във въззивното производство въпрос за размера на шрифта, използван за представяне на информацията в процесния договор за потребителски кредит, въззивният съд е обсъдил заключението на в.лице Костадинов, което е използвало метод, при който страниците на договора за кредит се сканират с принтер с висока резолюция и се отварят в софтуер за обработка на изображения чрез наслагване с думи и символи от същия шрифт. Според това заключение използваният в договора шрифт Тimes New Roman е с размер от 12.2 рt , а в текста на погасителния план използваният шрифт е с размер 11.4 рt.

Въззивният съд е обсъдил и заключението на повторната СТЕ, изготвена от в.лице Миленков, според което при измерване на височината на буквите с цифров шублер се установява, че процесният договор и погасителният план към него са написани с шрифт Тimes New Roman с размер от 12 рt. Този метод е приложен от в.лице като алтернатива на метода на първата съдебнотехническа експертиза и поради това, че от техническа гледна точка при определено увеличение през софтуера на използвания скенер може да се стигне до малки грешки при окръгляването.

Решаващият съд е коментирал и заключението на тройната СТЕ, според което текстовата част на договора и на приложенията към него са изготвени с шрифт Тimes New Roman с размер от 11.5 рt, като изследването е направено от 2 вещите лица под лупа и с помощта на микроскоп МБС-1 при увеличение до 100 пъти, както и чрез сравнително изследване на компютърно генерирани текстове с идентификационна цел. Обсъдени са във въззивното решение и дадените от вещите лица обяснения в съдебното заседание на 13.03.2025 г., в които те са посочили, че са използвали специална техника за техническо изследване на документи, находяща се в НИК-София – видеоспектрален компаратор. Вещите лица са обяснили, че след установяване на размера на шрифта в документа са избрали произволна буква, която се изписва с три различни размера на шрифта – 11 рt, 11,5 рt и 12 рt, след което върху тази буква се наслагва буква от изследвания документ, за да се установи точният размер на шрифта, при което изследваният текст е в зелен цвят, а сравнителният образец в червен, но пълно съвпадение е било установено от тях само при размер на шрифта от 11.5 рt.

Въззивният съд е кредитирал заключението на тройната СТЕ, защото е констатирал, че при неговото изготвяне е използвана от вещите лица съвременна технология и специализирана техника – видеоспектрален компаратор, с която по максимално точен начин се установява размерът на шрифта на процесния договор. Въз основа на фактическата констатация, че в процесния договор е използван шрифт с размер от 11.5 рt, решаващият съд въззивният съд е приел за установено, че не е спазено изискването на императивната норма на чл.10 ал.1 ЗПК, предвижаща минимален размер на шрифта от 12 рt, поради което е достигнал до извода, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК. Изложени са в мотивите на въззивното решение съображения, че Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити не съдържа изискване за размера на шрифта, но нормата на чл.10 ал.1 ЗПК поставя по-високо изискване и последици при неговото неспазване, а с определение на СЕС по 14.04.2021 г. по дело С -535/2020 г., което на основание чл.633 ГПК е задължително, е призната възможността в националната уредба на държавачленка на ЕС да се предвиди допълнително изискване за вида, формата и минималния размер на шрифта в текста на договорите за потребителски кредит, както и последиците от неспазване на изискванията. Отчитайки задължителния характер на даденото тълкуване от страна на Съда на ЕС, въззивният съд е заключил, че с прилагане на разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.22 ЗПК не се нарушават принципите, залегнали в Директивата.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси по чл.280 ал.1, т.2 ГПК – 1. „Недействителен ли е договор за потребителски кредит поради нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК, отнасящо се до размера на шрифта, когато разликата от законовото изискване е явно незначителна /използваният шрифт е с размер 11,5 рt при законово изискване от 12 р t/?“ „Противоречи ли решение, с което е установена тази недействителност, на общия принцип за пропопорционалност в правото на ЕС и конкретно на изискването за пропорционалност на санкциите, установено с чл.23 от 3

Директива 2008/48/ЕО?“.

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.2 ГПК по тези въпроси се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с решения на Съда на ЕС – по дело С-377/14, дело С679/18, дело С-535/20, дело С-339/23, дело С-303/20, дело С - 472/23, дело С714/22, дело С-337/23, дело С-714/22, дело С-565/12.

2. Поставени са и въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – „Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на в.лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема? При множество изготвени експертизи, длъжен ли е съдът да изложи мотиви, отнасящи се до преценката му за годността на всяка една от тях?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по тези въпроси се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с решение № 10/09.02.2022 г. по гр.д. № 1921/2021 г. на ВКС, решение № 14/02.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 997/2021 г. на ВКС, решение № 28/13.04.2021 г. по т.д. № 248/2020 г. на ВКС и решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС.

Касационният съд намира, че първите два въпроса на касатора по чл.280 ал.1, т.2 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд за изхода на делото – включени са в предмета на разгледания във въззивното производство спор, а разрешенията по тях са от значение за формиране на решаващата правна воля на съда. Налице е общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касационният съд намира, че не е удовлетворено изискването за наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото посочените от касатора актове на Съда на ЕС, с изключение на определението по дело С - 535/2020 г., не съдържат разрешения по конкретно поставените по настоящото дело въпроси, касаещи съвместимостта с правото на ЕС на санкционнните последици /чл.22 ЗПК/, предвидени за неспазването на регламентираното от националната уредба изискване за минимален размер на шрифта, използван за представяне на информацията в договор за потребителски кредит.

Всички цитирани в изложението на касатора решения на ЕС имат на основание чл.633 ГПК задължителна сила за съдилищата в Република България, но те могат да намерят приложение само в контекста на конкретен правен спор и с оглед на неговия предмет – само когато дадените в тях разрешения касаят тълкуването на приложима за конкретния правен спор норма от националното право и нейното съответствие /съвместимост/ с точно определена норма, респ. основополагащ принцип на правото на ЕС. Както погоре се спомена, единствено в определение на Съда на ЕС по дело С 535/2020 г. се съдържа тълкуване доколко са съвместими с Директива 2008/48/ЕО последиците от прилагане на предвидената в нормата на чл.22 4

ЗПК санкция за неспазване на изискването по чл.10 ал.1 ЗПК за минимален размер на използвания шрифт в договор за потребителски кредит, поради което за наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК може да е относимо само противоречието на въззивното решение с това определение на Съда на ЕС.

Касационният съд констатира, че въззивният съд изрично в мотивите си се е позовал на тълкуването, извършено от Съда на ЕС в определение по дело С 535/2020 г. /цититирано в изложението на касатора/, постановено по повод на отправено преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл.10, ал.1 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./ изискване за минимален размер на шрифта и последиците от неспазването му по чл.22 ЗПК. С оглед на задължителния характер на това определение на Съда на ЕС – чл.633 ГПК, решаващият съд е приел, че нормите на чл.10 ал.1 ЗПК и на чл.22 ЗПК са съобразени с правото на ЕС, защото в посоченото по-горе определение е дадено тълкуване в смисъл, че чл.10, параграф 2 и чл.22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер на шрифт /не по-малък от 12/, както и че въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване за размера на шрифта и последицата при неспазването му – недействителност на договора (чл.22 ЗПК), съответстват на правото на Европейския съюз. В този смисъл касационният съд намира, че изцяло съобразени с посоченото по-горе определение на Съда на ЕС са решаващите изводи на въззивния съд, основани на фактическата констатация, че размерът на използвания в договора шрифт е по-малък от предвидения в закона минимален размер – за недействителност по чл.22 ЗПК на договора поради нарушение на императивната норма на чл.10 ал.1 ЗПК, както и че наложената с нормата на чл.22 ЗПК санкция за неспазване на изискването за минимален размер на шрифта от 12 не нарушава общия принцип за пропорционалност на правото на ЕС и конкретно изискването за пропорционалност на санкциите по чл.23 от Директива 2008/48/ЕО.