Решение № 8349 от 07.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8349 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110106861 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Д. А. А. срещу „Фератум България“ ЕООД искова молба.

Ищецът Д. А. А. твърди, че на 27.07.2024г. сключила с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1369948 за отпускане на заем в размер на 5 000 лв. срещу задължение да върне сума в общ размер от 6 750 лв. Сочи, че съгласно чл.4 от договора годишният процент на разходите по кредита /“ГПР“/ бил в размер на 49,66%, но тъй като в договора не било посочено от какви разходи същият се формира, за длъжника оставало неизвестно точното оскъпяване по кредита. Отбелязва, че в чл.5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответника, като твърди, че без осигуряване на поръчителство нямало как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество. Поддържа, че подписването на договора за гаранция на практика се явява част от сключването на договора за кредит, поради което същите следва да бъдат разглеждани като едно цяло. Сочи, че обвързаността между двата договора, отнемаща правото на избор на потребителя, както и високият размер на възнаграждението за поръчителство се намират в противоречие с принципите за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди, че щом поръчителството е задължително условие за получаване на кредита, то компонентът „вноска гарант“ представлява общ разход по смисъла на дадената в §1, т.1 от ДР от ЗПК легална дефиниция и като такъв следва да бъде отчетен при формиране на ГПР. Счита, че при включването му в ГПР последният би надвишил 1 допустимия от закона максимум. Излага съображения относно нищожността на договора за поръчителство. Поддържа, че сключването на такъв договор от длъжника и трето лице-поръчител е лишено от правно основание, а уговорката, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и прави кредитното правоотношение неравноправно по смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Сочи, че задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на това задължение върху длъжника.

Твърди, че доколкото т.нар. „бързи кредити“ предполагат спешна нужда от финансови средства, поставянето на изискване за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Счита, че поставянето на подобно условие, както и уговарянето на възнаграждение на поръчителя в по-висок размер от този на отпуснатата в заем сума говори за недобросъвестност на кредитополучателя и води до неравноправност в отношенията между страните. Посочва, че двата договора- за кредит и за гаранция, са не само свързани, но и възнаграждението по единия /за предоставената гаранция/ е предвидено да се заплаща с вноските по другия /кредита/. Поддържа, че този извод не се опровергава от обстоятелството, че по всеки от договорите има изготвени отделни погасителни планове, тъй като вноските по тях се дължат на едни и същи падежни дати и от едно и също лице- кредитополучателя. Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за поръчителство е самостоятелен, съответно действителен на собствено основание, то нищожността на кредитната сделка води до невъзможност същия да породи правни последици, тъй като липсва дълг, който да бъде обезпечен. Въз основа на всичко изложено счита, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска. Ответникът поддържа, че поръчителството от „Multitude Bank” /Малта/ не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Счита исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция за недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна. Твърди, че „Multitude Bank” е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ. Поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което дружеството не е страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал „Multitude Bank” като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал 2 заявление за кредит. Сочи, че същият получил преддоговорната информация по имейл, както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция, като чрез SMS потвърдил желанието си да сключи договора. Поддържа, че ищецът не е бил въведен в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага съображения, че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като касае услуга с незадължителен характер, предоставена от трето лице. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че потребителят е имал достатъчно време да избере обезпечение, както и право да се откаже от договора.

Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът подава насрещната искова молба, в която твърди, че ищецът е заплатил част от дължимата по Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г. главница, а именно- сумата от 2 228,32 лева, като непогасена остава сума в размер 2 771,68 лева. Поради сериозно неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и на основание чл.6 от договора във вр. с чл.13, ал.1 от ОУ счита всички вземания по кредита за предсрочно изискуеми, поради което отправя покана към длъжника за изпълнение на поетите от него задължения. Въз основа на изложеното претендира незаплатения остатък в размер 2 771,68 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В рамките на законоустановения срок ответникът по насрещния иск Д. А. е депозирала отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Поддържа, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, с оглед на което дължи само чистата стойност на кредита, но не и други разходи и лихви.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищеца Д. А. срещу ответника „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г. е нищожен, както и предявен от Фератум България“ ЕООД срещу Д. А. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД за плащане на сума в размер на 2 771,68 лева, представляваща остатък от дължимата главница по сключения от страните договор.

Предвид дадената от съда правна квалификация на претенциите, съдържащите се в отговора на исковата молба възражения на ответното дружество че „предявените искове за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими като насочени срещу ненадлежна страна“ се явяват неоснователни, тъй като такива не са депозирани от ищеца. Видно от съдържанието на входираната искова молба, 3 отправеното към съда искане касае прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г., по който легитимиран да отговаря е именно ответникът „Фератум България“ ЕООД, а не на Договора за гаранция /поръчителство/, сключен между ищеца и „Multitude Bank”.

За да бъде основателен предявеният иск правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК в тежест на ищеца Д. А. е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание и неговото противоречие със закона, съответно в тежест на ответното дружество е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

По насрещния осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД в тежест на ищеца Фератум България“ ЕООД е да установи сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, усвояване на сумата по кредита от ответника, настъпване на изискуемостта на претендираното от него вземане в размер на 2 771,68 лева, респективно в тежест на ответника е да докаже, че е погасил същото.

Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1369948 от 27.07.2024г., по силата на който на ищеца е предоставена главница в размер на 5 000 лева.

По делото е прието копие от същия, от което се установява, че страните са постигнали съгласие за отпускане на кредит в размер на 5 000 лева, при лихвен процент от 23,33% или сума за връщане в общ размер от 6 750 лева, разсрочена на 18 месечни погасителни вноски. Посочен е и размер на годишния процент на разходите от 49.66% или 1 750 лева.

В чл.5 от договора е уговорено обезпечаване на задълженията по него с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank”в полза на дружеството-кредитор.

Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да бъде отменена от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Съгласно чл.5.3 от публикуваните на сайта на „Фератум България“ ЕООД Общи условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние /“ОУ“/ за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител– предложено от кредитоискателя и 4 одобрено от дружеството физическо лице. В чл.5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит. Съгласно чл.5.5 от ОУ предложеното от кредитоискателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това, дали е одобрен поръчител или гарант.

Представен е и сключеният на 29.07.2024г. между ищеца Д. А. и „Multitude Bank” Договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който дружеството е предоставило гаранция, като е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит срещу заплащане на такса в размер на 5 300 лева, която се заплаща по сметка на гаранта на 18 равни месечни вноски съгласно погасителен план.

Приложени са погасителни планове към сключените договори за потребителски кредит и гаранция, от които се установява, че падежите на задълженията по тях съвпадат.

На първо място, следва да бъде посочено, че доколкото по делото не се твърди, нито се представят доказателства сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да бъде прието, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на кредитополучателя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.