Решение № 169 от 21.07.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Елин Пелин, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20241820101572 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от К. С. П., против "................" ........, за прогласяване на недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2023 г., а в условията на евентуалност за прогласяване на неравноправността на клаузата на чл. 6 от договора.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2023 г., К.П.Н. е сключила Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който „................“ ........ й е предоставило в заем сумата от 2 100,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР от 48.05 %. Съгласно погасителен план ищцата следвало да внесе 18 месечни вноски по 400 лв. (като от първата вноска имала отстъпка от 4,58 лв.) на обща стойност от 7 195,42 лева, като сумата включвала главница 2100 лв., лихва 843,30 лв. и неустойка 4256, 70 лв. за непредставяне на обезпечение.

Твърди, че процесния договор за кредит № ********** е нищожен, тъй като съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 40.05 %, като лихвата е прекомерна и на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

Сочи, че уговорената в процесния договор възнаградителна лихва 1 надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 20.02.2023 г. е била 11.82 % (съответно трикратния й размер е бил - 35.46 %) и по този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.; ГПР е 48.05 %. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.

Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Сочи, че в чл. 6.1 от Договор № ********** е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия - поръчител или банкова гаранция, а в чл.

6.2 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 4 256,70 лв.

Твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи, че в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвало ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 2 от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи, че според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, което в случая не е спазено.

По отношение на клаузата за неустойка в размер на 4256, 70 лв. за непредставяне на обезпечение, твърди, че е нищожна като договорена в противоречие на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора поголямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Твърди, че определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка е нищожна. Сочи, че тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Сочи, че уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от 3 основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т.

9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 6 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за нищожна.

Ищецът моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подават отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения за неоснователност на исковете по всяко едно от въведените твърдения. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, като излага възражения, че не са налице условията за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на Договор за потребителски кредит № ********** от 20.02.2023 г. по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и евентуално съединени с искове за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6 от договора.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

Признатото от ответника право на ищеца да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка, не противоречи на закона.

От събраните по делото се установява, че по силата на сключен Договор за паричен заем кредирект № ********** г. от 20.02.2023 г., ответникът е 4 отпуснал потребителски кредит от 2100 лева на ищцата, с краен срок за погасяване 22.08.2024 г., с размер на погасителните вноски: 4x70.09 лв. и 14x190.21 лв., при фиксиран лихвен процент от 40.05% и годишен процент на разходите от 48.05%, като вноската с начислената неустойка е в размер на 400 лв. месечно.

Сключеният между ищеца и "................" ........ договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.

9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на императивните норми на закона, на добрите нрави, което се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 5 всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

С клаузата на чл.6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените в нея обезпечения - поръчителство или банкова гаранция по начина и реда, отговарящи на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия, а при неизпълнение на задължението му за това, съгласно чл.6.2 от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка във фиксиран размер от 4256.70 лв., която заемодателят начислява автоматично и която заемателят плаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като още при сключването на договора разсроченият й размер е показан/включен в погасителния план по договора.

Съгласно заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза, което съда кредитира като компететно и обектино изготвено, с включена главница, договорна лихва и неустойка по погасителен план - ГПР е в размер на 1041% (с включена отстъпка), съответно 1048.50% (без да се отчита отстъпката от 4.58 лв в първата вноска), като по договора по договор ГЛП е в размер на 40.05%, ОЛП на БНБ за 20.02.2023г. (дата на сключване на договора) е в размер на 1.82%, съответно законната лихва е 11.82%, а трикратния размер е 35.46%. Вещото лице дава заключение, че по договора са направени плащания в общ размер на сумата от 3 515.42 лева, която е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 0.00 лева; погасена договорна лихва в размер на 361.39 лева; погасена такса в размер на 790.02 лева; погасена неустойка в размер на 2 364.01 лева.