Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 03.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 135/2024
Вид
Решение № 126
Подписан
03.12.2024
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 40/ 11.04.2024г. по т. д. №102/2023 год. ОС- Плевен е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК000694286, гр.София, район „Триадица“, ********, представлявано заедно от Изпълнителните директори Н. Д. Ч. и И. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на К. К. /C. C./, ЕГН***********, с постоянен адрес: Република Румъния, окръг Калараш, с. Драгалина, махала „Дражна нова“, ********, сумата от 160 000,00 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 19.08.2019г., по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/03/119000183501, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция- 09.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 300 000,00 лв. е отхвърлил иска.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от К. К.

/C. C./, чрез адв. Й., в частта, в която искът е отхвърлен над сумата 160 000 1 лева до претендираният размер от 300 000 лева. Излагат се съображения за заниженост на определено т о обезщетение в противоречие с принципа на справедливост и съдебната практика при компенсиране на вреди от това естество. Твърди се, че е несправедливо телесното здраве и психологичните травми да се оценяват спрямо съдебната практика от преди 7-8 години, когато премиите и лимитите на застраховката „ГО" са били по- ниски. Получените увреждания довели до реална опасност за живота на пострадалата, оздравителния процес продължил повече от една година, интензитета на болките през първите 6 месеца бил изключително силен и към настоящият момент били налице затруднения в походката. Все още при промяна на времето пострадалата изпитвала силни болки, които най- вероятно ще продължат през целия й живот, особено в областта на корема, което е вследствие на претърпяната операция, трябвало да спазва до края на живота си хранителна диета и да взема медикаменти. Всичко това водело до невъзможност за пълно възстановяване и пълноценност в ежедневието. Не било отчетено, че в Република Румъния стандартът на живот е по- висок.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, да се присъди пълният претендиран размер на обезщетението, както и възнаграждение по чл. 38 ЗА на адв. Й..

Въззивна жалба срещу решението е подадена и от „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, чрез адв. К., в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на К. К. сумата над 100 000 лева до 160 000 лева- т.е. за сумата от 60 000 лева. Излагат се съображения, че определеното обезщетение е завишено и несъразмерно с вредите, като противоречи на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Сочи се, че съдът приел продължителност на оздравителният процес 11- 12 месеца, като се позовал на писменото заключение на вещото лице, но в открито съдебно заседание, след изслушване показанията на свидетелите Б. К. и К. Н., вещото лице заявило, че ищцата практически се е възстановила след като се е върнала на работа.

Възможността след това да е търпяла силни и интензивни болки, не била доказана по безспорен начин. Напротив- вещото лице посочило, че е възможно да има инцидентни болки, които не се отразяват съществено на ежедневната, битова и трудова дейност, а освен това няма данни за инвалидизация. По делото липсвала медицинска документация за усложнения при възстановителния процес като парези или парализи. Факта, че ищцата е започнала работа, означавал, че не съществува необходимост от домашно или болнично лечение и възстановителният процес е приключил. Макар формално да е посочил в мотивите на решението изводите на вещото лице д-р Д. Д., съдът реално не отчел същите при определяне размера на обезщетението, а именно, че: макар да не се изключва вероятността при промяна на времето или при физическо натоварване ищцата да се оплаква от болки в кръста, те нямат съществено практическо значение за нейната ежедневна битова и трудова дейност; затрудненията в походката поради частична пареза в резултат на фрактурата на гръбначния стълб е съвсем лекостепенна и също не пречи на 2 ежедневната битова и трудова дейност; проблемите със стомашно чревния тракт не са усложнение, а естествена последица от оперативното лечение.

След като възстановителният процес е приключил до шест месеца от увреждането, работоспособността на ищцата е възстановена изцяло и без усложнения, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева се явявало прекомерно с оглед действителния обем и интензитет на претърпените болки и страдания, а също така и съобразно съдебната практика при такъв тип увреди.

Претендира се решението да се отмени в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, като застраховател на гражданската отговорност за л.а. „Лексус СТ200Н" с рег. № СС 27****, с които е причинено произшествието, в резултат на което е пострадала ищцата- пътник в другият автомобил марка „Рено", модел „Меган" с румънска peгистрация № CL 25 ТСВ, управляван от Б. К.. Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина /влязла в сила присъда по НОХД № 1800/2021г. по описа на РС- Плевен/; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание.

Механизмът на произшествието не се спори и е установен, както и получените от пострадалата увреждания- чрез медицинска експертиза, приета като доказателство по делото от първата инстанция и неоспорена от страните.

Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното решение ОС- Плевен е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 160 000 лева, като е посочил, че преценява всички обстоятелства от значение за същия: вида и характера на получените от ищцата увреждания на здравето; продължителността и интензивността на търпените неблагоприятни въздействия върху неимуществената сфера- оздравителен процес 11-12 месеца; тежкото общо състояние, в което се е намирала пострадалата непосредствено след инцидента, вследствие получените телесни увреждания, причинили 3 разстройство на здравето, временно опасно за живота; претърпяните тежка коремна операция и операция на поясния отдел на гръбначния стълб ; търпяните болки и страдания, които особено през първите 6 месеца са били много силни до средно интензивни.

Първата инстанция е приела, че вследствие процесното ПТП К. К. е претърпяла тежка съчетана травма със сериозен интензитет, която първоначално е била временно опасна за живота, възстановяването е било тежко и продължително, пострадалата е имала нужда от помощ в ежедневието си в продължение на шест месеца, но същевременно по делото не се съдържат доказателства, от които да се установява трайна или намалена работоспособност при ищцата, установена с медицинска документация, пострадалата е практически възстановена, работи, последиците от травматичните увреждания не водят до значителна неблагоприятна промяна в начина й на живот.

Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Плевен за доказаност на претенцията за обезщетение на пострадалата над сумата 120 000 лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, като над тази сума намира същата за завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдания, на принципа на справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната към момента на произшествието- 19.08.2019г.

Видно от данните по делото и заключението на вещото лице д-р Д., пострадалата е получила в резултат на пътно- транспортното произшествие следните травми: генерализирана контузия на меките тъкани на тялото и крайниците; тежка коремна травма с разкъсване на мускулите на предната коремна стена и разкъсване на две места на тънките черва и на техния връзков апарат /опорак/ и масивен излив на кръв в кухината на малкия таз; счупване на тялото на трети поясен прешлен, довело като усложнение до пареза на долните крайници; тежък травматичен и хеморагичен /кръвозагубен/ шок, обуславящ реална опасност за живота.

От заключението на вещото лице и заявеното от същото в с.з. на 18.03.2024г. пред ОС- Плевен, се установява, че продължителността на оздравителеният процес е до една година, като предвид показанията на свидетелите може да се приеме, че по- тежките и средни болки са били до около шест месеца. Вещото лице е посочило също, че ищцата е практически възстановена, тъй като се е върнала работа 6 месеца след произшествието, но е възможно няколко месеца след това да продължава да търпи болки и страдания, възможно е и при промяна на времето също да търпи болки, но е заявило, че „това са инцидентни неща“.

Действително, пострадалата е претърпяла две операции- извършена по спешност коремна операция, състояща се в евакуация на натеклата се кръв, спиране на кървенето, отстраняване на разкъсаните и контузени участъци от тънките черва и след това възстановяване на тяхната цялост и чревния пасаж с хирургични шевове, т.нар. латеро- латерална анастомоза; операция на поясния 4 отдел на гръбначния стълб, на който е извършена имобилизация с метални плаки и винтове /след транспортирането й с хеликоптер в Република Румъния/, което обосновава по- високият размер на обезщетение.

Същевременно обаче, както е посочило вещото лице, ищцата е практически възстановена, върнала се е на работа 6 месеца след произшествието, няма установена трайна или намалена работоспособност и последиците от травматичните увреждания не водят до значителна неблагоприятна промяна в начина на живот. При последващо посещение в Спешна университетска болница в гр. Букурещ около месец след изписването на К. К. е установено, че не се налага повторен прием в болница, не се предписват лекарства, както и не е дадена препоръка за медицинско обслужване в домашни условия, тъй като не е необходимо, а във връзка с оплаквания, свързани със стомашно- чревния тракт около година след инцидента е дадена препоръка за диета и избягване на определени медикаменти, както и е предписано лечение за около месец.

Следва да се вземе предвид също, че о плакванията на ищцата, свързани със стомашно- чревния тракт са остатъчно явление от коремната операция, а не усложнение, както е пояснило вещото лице. Възможността при промяна на времето или при физическо натоварване, пострадалата да се оплаква от болки в кръста, е само вероятност, а твърдяните затруднения в походката, поради частична пареза в резултат на фрактурата на гръбначния стълб, е съвсем лекостепенна и не пречи на ежедневната битова и трудова дейност. По делото няма твърдения и данни претърпяното от ищцата произшествие да е причинило депресивни и/ или психологични разстройства, които да са довели до нарушаване на социалните, професионални и други важни области на функциониране.