Решение № 91 от 17.06.2019, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 17.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета

Александрова и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №376/2018г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Административното дело е образувано по искова молба от В.А.Х. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, против ГДИН, Министерство на правосъдието, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Република България.

Ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лева солидарно от първите четирима ответници и 250 000 лева от петия ответник (Държавата) с мораторна лихва за нанесени му неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия и бездействия на ответниците – принудително упояване с медикаменти по време на престоя му в местата за лишаване от свобода през периода 22.06.2011г. – 25.08.2012г. Според Х. вредите се изразяват в това, че упояването е било против волята му и му е попречило да се защити адекватно по НОХД № 318/2011г. на ОС Шумен (да осъзнае в какво го обвиняват, да задава въпроси на свидетели, да си води записки, да прави доказателствени искания), поради което е бил осъден на „доживотен затвор“, като за исковия период той бил със забавени реакции, неадекватен, със забавено мислене и частична загуба на памет, тревожност и потиснатост, осъден в един несправедлив процес като напълно невинен, без доказателства и с прокурорски лъжесвидетели, и най-вече незаконно лишен от свобода вече 9 години.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез служебен адвокат поддържа ИМ на заявените в нея основания и излага съображения за доказаност на исковата му претенция поради лекуването му с препарат, причиняващ сънливост и замаяност. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност на иска.

В съдебно заседание ответниците ГДИН,

Министерство на правосъдието и Министерство на здравеопазването чрез упълномощени юрисконсулти оспорват исковата молба като недопустима, респективно като неоснователна и недоказана. Подробни доводи излагат в писмените отговори на ИМ, в които изрично правят възражение за изтекла погасителна давност на иска.

Ответниците Министерство на вътрешните работи и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, в съдебно заседание не се представляват. В писмените отговори на ИМ чрез упълномощени юрисконсулти оспорват исковата молба като недопустима, респективно като неоснователна и недоказана, като също изрично правят възражение за изтекла погасителна давност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция към ГДИН, тъй като по делото е доказана необходимостта от лечение на ищеца, следователно липсват бездействие от страна на администрацията на затвора или нейни действия, които са навредили на здравето му. По отношение на останалите ответници становището на прокурора е за неоснователност на претенцията.

Исковата молба е била депозирана първоначално в Софийски градски съд, който е прекратил образуваното пред него съдебно производство по гр.д. №1150/2018г. по описа на този съд като е приел, че се касае за предявен иск на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и го е изпратил на Административен съд София град по подсъдност.

В последния съд по ИМ на Х. е било образувано адм.д.№10441/2018г. по описа на АССГ. С Определение № 6523/18.10.2018г. състав на АССГ е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Ловеч, мотивирайки се с настоящия адрес на ищеца, съвпадащ и с мястото на увреждането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В.А.Х. изтърпява наказание

„доживотен затвор“, наложено му с Присъда № 28/18.11.2011г. по НОХД № 318/2011г. на Окръжен съд Шумен, в сила от 22.06.2012г. Постъпил е в Затвора Ловеч на 22.02.2011г. като обвиняем по ДП № 262/2009г. на ОД на МВР Шумен.

От приложеното към настоящото дело, НОХД № 318/2011г. на Окръжен съд Шумен, се установява, че по същото са проведени 5 открити съдебни заседания и решението по него е влязло в сила на 22.06.2012г.

(датата на потвърждаването му от ВКС). Твърденията на ищеца са, че е бил незаконно упояван от началото на делото пред ОС Шумен до изтичането на три месеца след гледането на делото във ВКС, т.е. от 22.06.2011г. до 25.08.2012г., което напълно съвпада с посочения от него исков период. Във връзка с твърденията, че ищецът по време на производството пред окръжния съд поради упояването е бил в невъзможност да осъзнае в какво го обвиняват, да задава въпроси на свидетели, да си води записки, да прави доказателствени искания и с това му е било нарушено правото на защита, съдът при справка със съдебните протоколи от проведените пет открити съдебни заседания пред ОС Шумен установи следното:

По време на цялото производство ищецът се е явявал в с.з. лично и е бил представляван от служебно назначен защитник – правоспособен адвокат. В протоколите е отразено, че ищецът поддържа искането си за промяна мярката за неотклонение (о.с.з. от 06.04.2011г.); получил е препис от обвинителния акт и разбира правата си (о.с.з. от 22.06.2011г.); след прочитане на обвинителния акт е разбрал в какво го обвиняват, не иска да дава обяснения, няма въпроси към вещите лица и към повечето свидетели, към двама свидетели е задавал въпроси, направил е и доказателствено искане към съда за допускане на свидетели за разпит (о.с.з. от 09.09.2011г.); задавал е въпроси към свидетелите, дал е съгласие за прочитане на показания, като изрично е направил изявление, че разбира, че тези показания ще се използват като доказателство при обявяване на присъдата му; в тази връзка ясно заявява, че е разбрал това още в предното съдебно заседание (о.с.з. на 14.10.2011г.); не желае разпит на свидетел, разпознал е собствения си нож като веществено доказателство, не желае да дава обяснения, отговорил е на въпроси на прокурора и на съда, накрая е казал, че няма доказателствени искания и е произнесъл защитна реч (о.с.з. на 17.11.2011г.).

След произнасяне на присъдата по НОХД

№ 318/2011г. на Окръжен съд Шумен, ищецът депозира против нея две собственоръчно написани жалби до Апелативен съд Варна на 21.11.2011г. и 28.11.2011г., пред последния съд се е явил в с.з. на 03.02.2012г. лично и с адвокат, като е участвал в процеса. На 27.02.2012г. собственоръчно е написал жалба до ВКС против решението на Апелативен съд Варна.

От представената медицинска документация, медицинско досие на Х. и становища и справки на медицинските лица в Медицински център и СБАЛЛС към Затвора Ловеч се установява, че ищецът е бил приет за лечение в СБАЛЛС на 01.12.2011г., подаден за изписване на 27.12.2011г. и изписан на 05.01.2012г. (история на л.111 и епикриза на л.112), и отново приет за лечение на 17.01.2012г. и изписан на 13.07.2012г. (история на л.132 и епикриза на л.133). И двата пъти приемането за лечение е поради суицидни намерения и действия – намерен от дежурния надзирател с ивица чаршаф около врата в спалното помещение, при опит да се обеси.

При първия опит за самоубийство незабавно е бил насочен от Медицинския център за лечение и хоспитализация в СБАЛЛС, Психиатрично отделение. При приемането му в СБАЛЛС е подписал декларация за информирано съгласие (л.113), бил е прегледан от специалисти (л.117-123) и му е била назначена терапия с Клопиксол – депо х 1 ампула на 10 дни (л.119 и л.121). Такава е била проведена на 08.12., на 18.12. и на 28.12.2011г., ведно с коректор Акинестат (л.125-126). Отделно са били извършени изследвания на кръв и урина на л.св. (л.124). В епикризата при изписването е отбелязано, че по време на престоя в отделението е било проведено лечение с Клопиксол и коректор, като е отчетен добър терапевтичен ефект. В протокол № 268/27.12.2011г. (л.128) лекуващият лекар също е отбелязал, че не се наблюдават и не са регистрирани странични действия от препарата; включен коректор. Ищецът е бил изписан, след като е подал декларации и заявление, че не желае по-нататъшно лечение и няма да прави нови опити за самоубийство (л.114-116).

При втория суициден опит незабавно е бил изпратен по спешност от МЦ и приет за лечение и хоспитализация в СБАЛЛС, Психиатрично отделение. При приемането му в СБАЛЛС е подписал декларация за информирано съгласие (л.136), бил е прегледан от специалисти (л.137-143) и му е била назначена терапия с Клопиксол х 1 таблетка дневно. Отделно са му били извършени изследвания на кръв, урина, бели дробове и микробиологично изследване за туберкулоза (л.144-146), след което му е направено Манту. Терапията с Клопиксол таблетки е била проведена от 29.01. до 05.02. вкл., от 09.03. до 18.03. е приемал диазепам и аналгин поради направеното му Манту, а с Клопиксол депо е бил лекуван на 22.03., 06.04., 21.04., 06.05., 24.05., 08.06., 22.06. и 07.07.2012г. (л.147-152). В същия период му е било оказано и стоматологично лечение. През м. май 2012г. лекуващият лекар е отбелязал, че пациентът не споделя оплаквания от скованост и сънливост (л.145-гръб), а в епикризата – че се изписва както по негово настояване, така и поради липса на индикации за стационарно лечение.

От медицинската справка от лекуващия специалист в СБАЛЛС д-р Г. (л.197) се установява както периода на лечение на ищеца, така и дозировката на лекарствата и как се е отразил техния прием върху Х.. Лекарят сочи, че лекарството „Клопиксол” се използва в цял свят при психотични състояния, поведенчески нарушения с възбуденост и агресивност, при повишено емоционално напрежение, тревожност, раздразнителност, безпокойство, за медикаментозна профилактика при суицид и т.н. При пациенти с психоза, които са неадекватни и неконтактни, именно тези препарати ги връщат в състояние на контактност и адекватност. Както всяко лекарство, и това има странични ефекти, които се проявяват при по-високи дози и са леко изразени – сънливост, замаяност, тахикардия, сухота в устата, екстрапирамидни разстройства. Последните не се наблюдават при всички пациенти и се повлияват добре от малки дози антихолинергични препарати (коректори). Х. е приемал Клопиксол за двата периода на престой в СБАЛЛС от 01.12.2011г. до 05.01.2012г. и от 17.01.2012г. до 13.07.2012г., посочен е начина на лечение по периоди (с ампули и таблетки).

Лекарят е категоричен, че от проведеното лечение състоянието на ищеца се е подобрило, приемал е храна и течности, като в последствие не е търсил психиатрична помощ нито в амбулаторни, нито в стационарни условия по никакъв повод. Отрицателни симптоми при лечението са наблюдавани само при първия престой в отделението – слабо изразена екстрапирамидална симптоматика (сънливост и лека скованост), поради което в лечението е бил включен антихолинергичния медикамент или коректор Акинестат таблетки. При втория престой в отделението не са наблюдавани странични действия от медикамента Клопиксол.

От медицинската справка от директора на Медицинския център към затвора д-р Т. (л.189) се установява, че за исковия период в МЦ не е провеждано амбулаторно лечение с психо фармакологични средства на Х., отразен е само трикратен прием на медикамента Акинестат по искане на лишения от свобода. Лекарят сочи, че това лекарство се използва за копиране на екстрапирамидална симптоматика, но такава не е диагностицирана при ищеца.

От медицинската справка от директора на МЦ (л.199) се установява, че за исковия период няма данни за внесени отвън медикаменти за Х., т.е. че същият е приемал внесени отвън лекарства.

Съдът е уважил доказателственото искане на ищеца, като е изискал информация от Окръжна прокуратура Шумен, Районна прокуратура Ловеч и Окръжна прокуратура Ловеч изготвяни ли са от тях предложения за упояването му за исковия период, каквито твърдения се излагат в ИМ. От отговорите (л.181, л.191 и л.209) се установява, че нито една прокуратура от изброените не е изготвяла такива предложения, не е издавала и съответните прокурорски актове в тази връзка. В писмото на ОП Ловеч е посочено още, че евентуални указания за упояване на ищеца от страна на прокуратурата би трябвало да станат с прокурорски акт, но не биха почивали на никое законово основание, тъй като биха представлявали указание за начин на лечение, което не е в правомощията и компетентността на прокуратурата.

Разпечатката съдържа 34 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/109a692a-c3f8-44c6-b0de-35d6e42c2ac8