Решение № 222 от 14.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Кюстендил, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500568 по описа за 2022 година

М. М. М. , със съдебен адрес: ****** 2, обжалва Решение № 518 от 13.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2560/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от М. М. М. против ***, с ЕИК **, искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на парично задължение за сума в размер на 10 000 лв., представляваща материални щети от непозволено увреждане в размер на 1 000 лв. и неимуществени - болки и страдания в размер на 9 000 лв., и е осъдил ищеца М. да заплати на ответното *** деловодни разноски в размер на 830 лв.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост, като навежда съображения за неговата неправилност и необоснованост.

Счита, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото, като не се произнесъл по всеки от въпросите на чл. 146, ал.

1 и ал. 2 от ГПК, което довело до непълен и/или неточен и/или до липса на доклад по делото, в резултат на което правото на защита на ищеца било ограничено. Акцентира, че в доклада съдът не бил определил подробната правната квалификация на спора. Твърди, че обжалваното решение е постановено при липса на мотиви и от него не можело да се установи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като в решението липсвал анализ на събраните по делото доказателства и не ставало ясно кои от тях били 1 кредитирани и кои приети за неотносими от съда.

Възразява като неправилен срещу извода на районния съд, че е налице договор за изработка по чл. 258 ЗЗД- само за превод на официалния документ, доколкото ответникът следвало да направи и легализиран превод с апостил, като се твърди, че легализацията и апостила са правни действия, обект на договор за поръчка. Счита, че решаващият състав не е отчел обстоятелството, че между страните са налице отношения по повод търговска сделка, респ. изпълнението следва да бъде осъществено с грижата на добрия търговец, изискванията към който са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД.

Акцентира, че обжалваното решение е постановено и при липса на ангажирани доказателства какви мерки ответното дружество е въвело за съответните контроли . Твърди, че грешката за неточност на превода е предвидима, защото договорните отношения касаели първо превода, след това преведеният текст се легализирал с апостил, а некачественият краен резултат бил в предмета на поисканата услуга.

Счита, че възражението на ответника, че е искал да поправи сгрешения легализиран превод по своето същество представлявало извънсъдебно признание на факта, че ответникът е сгрешил превода, което останало некоментирано от решаващия състав в решението.

Аргументира се, че доколкото билетите са закупени във времето, в което между страните тече кореспонденцията относно сгрешения превод, налице са имплицитни данни, че пътуването е свързано именно с него.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и уважаване на предявената искова претенция в цялост. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ***, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна , респ. насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Въззивният съд, след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема обжалваното решение за недопустимо, поради което намира, че същото следва да се обезсили, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Кюстендил. Съображенията затова са следните:

Първоинстанционното производство е образувано след издаване на заповед за изпълнение, като в заявлението обстоятелствата, сочени като такива, от които произтича вземането, касаят наличие на договор между страните по повод възлагане от ищеца на ответника извършването на легализиран превод на документ( срвн.заявление по ч.гр.дело №2122/2020г.на КнРС). Подаването, съответно приемането по реда на чл.423 ГПК на възражение, с което се оспорва вземането (вземанията), е породило правен интерес за 2 кредитора да предяви положителен установителен иск по този ред за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. .

Същите обстоятелства относно претендираните вземания се изтъкват и в исковата молба , предявена по реда на чл.422 ГПК, при което в диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд се произнася не по предявения иск, а установявайки липса на материални и неимуществени щети от непозволено увреждане - т.е. вместо по изложените фактически твърдения относно твърдени от ищцовата страна претърпени от ищеца договорни вреди – имуществени и неимуществени, първоинстанционният съд се е произнесъл, квалифицирайки основанието на спорното вземане, предмет на установяване, като е визирал незаявени обстоятелства в исковото производство– относно наличие ( съответно липса) на деликт, а такива обстоятелства- като твърдения, на които почива претендираното вземане (вземания) , предмет на установяване, не са нито надлежно заявени , нито разглеждани в хода на производството.

Предвид изложеното, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предметът на делото е твърдяно право, което се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца.

Изрично с решение по гр. д. № 92 / 2009 г. на IV ГО.в процедурата по чл. 290 и сл.

ГПК ВКС приема, че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, а когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В случая обаче първоинстанционният съд не се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения , поради което постановеното решение, предмет на настоящата въззивна проверка , е недопустимо.

Относно въпроса за разпределение на отговорността за разноски, настоящият състав на въззивния съд счита, че не следва да се произнася.За възникване на тази отговорност е необходимо делото да е приключило с акт по същество на спора или с акт за прекратяване на производството по делото на съответната инстанция, без възможност за последваща висящност пред същата или предходна съдебна инстанция по същия правен спор. При тази функционална обусловеност на отговорността за съдебните разноски от крайния изход на правния спор в случаите на отмяна или обезсилване на съдебното решение от по-горната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, който ще сложи край на спора. В хипотезата на въззивно решение връщане е възможно при обезсилване на първоинстанционното решение като въззивният съд в този случай не е решил правния спор с краен акт /по същество или за прекратяване на делото/ и не следва да присъжда сторените само за въззивното производство разноски“.Аналогично е приетото и в Определение № 491 от 27.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 288/2011 г., II т. о., ТК;

Определение № 55 от 31.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2175/2016 г., I т. о., ТК;

Определение № 327 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2506/2018 г., III г. о., ГК – в което изрично е отразено, че под акт, с който приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК, се разбира такъв, с който съответната инстанция разглежда спора между страните като го 3 решава по същество или постановява акт, който има за последица прекратяването му и в този смисъл е и константната практика на ВКС с изброяване и на определение № 511 от 19.10.2016 г. на ВКС, II- ро т. о. по ч. т. д. № 2006/2016 г. , определение № 353 от 20.11.2014 г. на ВКС, I -во г. о. по гр. д. № 2299/2014 г.).

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 518 от 13.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2560/2021 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на РС-Кюстендил за ново разглеждане от друг състав.

Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му, пред Върховния касационен съд .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4