Решение № 1323 от 14.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1323 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100502076 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 32032/31.08.2023г. от „Интейк“, ЕООД, ЕИК 203211061 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „*** /партер-вътрешен двор/, представлявано от управителя Русанка Костова Манолова, чрез адв. Кр. Т., в качеството на длъжник по изп.д. № 20198920401301 на ЧСИ Хр.Георгиев, против постановление за разноските от 02.08.2023г., връчено със съобщение № 20471/02.08.2023г.

Смята възлагането на разноски по изп.д. в тежест на длъжника за незаконосъобразно, като същото следва да бъде отменено.

Изп.д. е било образувано по искане на „Енерго Про Продажби“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 26.03.2018г. по гр.д. № 9047/2016г. на ВРС. В хода на изпълнението не са били реализирани изпълнителни способи и взискателят не е получил дължимото. Покъсно с молба вх. № 31703/23.09.2022г. взискателят е уведомил ЧСИ, че извършил прихващане на суми по изп.л. , адв. Х258онорар и авансови такси, като е отправил искане да се прекрати изп.д., поради погасяване на дълга. Изявлението за прихващане е било изпратено на длъжника „Интейк“ ЕООД на 02.09.2022г., с което е уведомен, че дължимите суми са погасени чрез способа на компенсацията. При прихващането са били погасени главница, лихви и разноски по изпълнението /адв. Хонорар и дължими авансови такси/, с което дългът е бил напълно погасен.

„Енерго Про Продажби“ АД не е възлагало на ЧСИ описаните действия, за да се дължат обикновени такси. Дори и да са извършени тези действия, броят им е завишен от ЧСИ.

Не следва да се възлагат разноските на „Интейк“ ЕООД, на осн. чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. , т.к. взискателят е погасил вземането самостоятелно, чрез възражение за прихващане, 1 без намесата на ЧСИ и без да са прилагани изпълнителни способи за събиране на пдълга.

След като не са реализирани исканите изпълнителни способи, то и направените в изпълнението такси, следва да останат в тежест на взискателя, така ,както ги е направил.

Принципът е, че длъжникът следва да възстанови на взискателя такси и разноски, но е налице изключение и то е това по чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК. Длъжникът отговаря за тези разноски, които са били необходими за достигане на дължимия, но неосъществен доброволно резултат. Цитира решение № 6250/23.08.2019г. на СГС по в.гр.д. № 10637/2019г.

Таксата по т. 26 към ТТРЗЧСИ не се дължи, понеже ЧСИ не е събрал никаква част от дължимото по изп.л. В случая ЧСИ не е извършил никакви действия, а претендира таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

ЧСИ е начислил като дължими от длъжника авансово дължимите от взискателя такси, без да ги е събрал от последния, като е извършил дисциплинарно нарушение на съдопроизводствените правила.

Незаконосъобразно са определени и таксите по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 32.00лв. Начислените такси не са доказани с надлежни данъчни и платежни документи.

Начислена е такса транспорт на ЧСИ, като не е посочен конкретния й размер и защо е нужно да се използва транспорт, след като кантората на ЧСИ съседна на тази на длъжника.

И призовкаря се предвижва пеш.

Моли се да бъде отменено обжалваното постановление за разноските.

Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

С възражение вх. № 33972/19.09.2023г. „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна ,бул. „Вл.Варненчик“, № 258, представлявано от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Даниела Колева Димитрова, чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.

При образуване на изп.д. се дължи такса от 24.00лв. с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ.

По искане на взискателя ЧСИ е извършил 9 справки х 6.00лв. всяка ,или 54.00лв. с ДДС общо по т. 3 от ТТРЗЧСИ.

ЧСИ е отправил искане до МВР, Сектор КАТ за справка за притежаваните от длъжника МПС. За изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се дължи такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Сумата от 264лв. е за 11бр. х 24.00лв. с ДДС изготвени и връчени от ЧСИ уведомления, на осн. т. 5 от ТТРЗЧСИ.

По т. 12 от ТТРЗЧСИ е начислена такса за изготвената от ЧСИ справка за дълга от 36.00лв.

По т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена от ЧСИ пропорционална такса върху размера на задължението от 129.00лв.и е дължима, независимо от извършеното прихващане, понеже погасяването е станало след образуване на изп.д.

По т. 31 е начислена от ЧСИ такса от 32.00лв.

Страната възразява срещу искането за присъждане на разноски. Разноските следва да останат в тежест на длъжника. , който не е изпълнил доброволно задължението си, а чак след образуване на изп.д. Освен това излага съображения, че при обжалване действията на ЧСИ разноски не следва да се присъждат.

ЧСИ е изложил мотивите си по обжалваните действия, намирайки жалбата за неоснователна.

За да се произнесе, съдът има предвид следното от фактическа и правна страна:

Изп.д. № 201989204001301 на ЧСИ Хр.Георгиев е образувано по молбата на „Енерго Про Продажби“ АД вх. № 28490/07.11.2019г., към която е приложен изп.л. № 11039, изд. по 2 решение № 1423/05.10.2017г. и определение № 3035/22.11.2017г., двете постановени по в.гр.д. № 1639/2017г. на ВОС в полза на „Енерго Про Продажби“ АД срещу „Интейк“ ЕООД за сумата 1086.00лв., представляваща разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Поискано е с молбата да се извършат справки в КАТ за притежаване от дружеството-длъжник на МПС и в случай, че бъде установено такова, да бъде наложен запор. Моли за изпращане на ПДИ, като преди това бъде обезпечено събирането на дълга. Моли за уведомление, за посочване на други способи за изпълнение. Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв., начислено ДДС от 72.00лв. или общо 432.00лв. по чл.

10, т. 1 и 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да бъдат събрани в полза на взискателя направените от него разноски в хода на изп.производство.

По направените от взискателя плащания на авонсови такси е издадена фактура № 3375/13.11.2019г. на обща стойност 72.00лв. с ДДС за такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС, за такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС и за такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС.

Извършени са справки в КАТ № 22604/08.11.2019г., ТД на НАП № 22600/08.11.2019г., № 22603/08.11.2019г. и № 342991/13.11.2019г., до БНБ № 23284/19.11.2019г., до ТД на НАП № 25098/12.12.2019г., до БНБ № 20453/02.08.2023г. и № 04639/17.02.2021г. и ТД на НАП-№ 4638/17.02.2021г. и 4263/2021г.

С постановление от 12.12.2019г. ЧСИ е намалил адвокатското възнагражднеие заплатено от взискателя от 432.00лв. с ДДС на 240.00лв. с ДДС.

Видно от молба вх. № 31703/23.09.2022г. „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б. е уведомило ЧСИ, че е извършено прихващане със сумите по изп.л., адвокатски хонорар и авансови такси по изп.д. № 1301/2019г. Поискало е да бъде прекратено изп.д., след събиране на всички дължими към ЧСИ такси. В т. 6 от изявление за прихващане е посочено, че такова се извършва с главницата от 1086.00лв., адвокатски хонорар от 240.00лв. и 82.00лв. авансови такси, при остатък в полза на „Енерго Про Продажби“ АД в размер на 513.432лв. Тази сума в полза на „Енерго Про Продажби “ АД се прихваща с насрещно вземане на „Интейк“ ЕООД по изп.д. № 1303/2019г. на ЧСИ Хр.Георгиев и др.

Видно, на 02.08.2023г. ЧСИ изготвил постановление за разноските, определяйки като дължими обикновени такси в общ размер на 414.00лв. с ДДС, от които по т. 1 от ТТРЗЧСИ24.00лв. за образуване на изп.д., по т. 3 от ТТРЗЧСИ-9бр. по 6лв. или 54.00лв. с ДДС; по т. 4 от ТТРЗЧСИ 3бр. по 12.00лв.-36.00лв. с ДДС; по т. 5 от ТТРЗЧСИ за 11бр. по 24.00лв.264.00лв. с ДДС и на осн. т. 12 от ТТРЗЧСИ по 36.00лв. 1бр. с 36.00лв. или 36.00лв. с ДДС.

Определил е пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 129.00лв. с ДДС и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 32.00лв. Сумирал е всички пера, получавайки общ размер на таксите и разноските от 575.00л. Приемайки, че с фактура № 3375/13.11.2019г. взискателят е платил 72.00лв. е направил приспадане с тази сума и ЧСИ е посочил общ размер на таксите и разноските от 503.00лв.

Видно, съобщението за този акт е изпратено на „Интейк“ ЕООД и получено на 18.08.2023г.

На 31.08.2023г. е постъпила настоящата жалба срещу постановлението от 02.08.2023г.

С разпореждане от 05.09.2023г. ЧСИ е отказал да уважи възражението досежно таксите и разноските определени в постановление от 02.08.2023г. е отказано Настоящият състав намира жалбата за допустима, доколкото изпълва хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Тя е подадена в срок, след като съобщението до длъжника е връчено на 18.08.2023г., видно от разписката съм съобщение № 20471/02.08.2023г., а жалбата е от 31.08.2023г., изхожда от надлежно легитимирано лице-длъжник по изп.д., 3 срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и при наличието на правен интерес. Следва произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С оглед така установената по делото фактическа обстановка настоящият състав намира за неоснователно оплакването на „Интейк“ ЕООД, че не следва да му бъдат възлагани разноските по изпълнителното дело, а следва да останат в тежест на взискателя.

Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Наведени са оплаквания, че са погасени с прихващане дължимите главница, лихви и разноски, а с обжалваното постановление са начислени разноски, които длъжникът не дължи.

Това оплакване е основателно в една част и неоснователно в друга.

Видно издадена е фактура № 3375/13.11.2019г. за авансово дължимите от вискателя „Енерго Про Продажби“ АД такси в размер на сумата от 72.00лв. с ДДС, от която такса за образуване на изп.д. по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС, изготвяне и връчване на ПДИ по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС и извършване на справка по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС.

Според изявлението за прихващане от „Енерго Про Продажби“ АД, погасена е с прихващане главницата по изп.д. № 1301/2019г. от 1086.00лв., адвокатско възнаграждение от 240.00лв. и авансови такси от 82лв. последната сума се отнася именно до авансовите такси по посочената по-горе фактура. Ако бяха представени доказателства по изп.д., че „Енерго Про Продажби“ АД е платило сумата по фактура № 3375/13.11.2019г., би могло да се прави прихващане срещу вземане на „Интейк“ ЕООД, но не са. Би следвало да се дължи от „Интейк“ ЕООД в полза на ЧСИ.

Неоснователно е оплакването, че не се дължи таксата по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00лв. с ДДС.

Неоснователно е оплакването ,че не се дължи сумата по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер на 54.00лв. с ДДС, формирана при извършването на 9бр. справки х 6.00лв. с ДДС. Това са справките в КАТ № 22604/08.11.2019г., ТД на НАП № 22600/08.11.2019г., № 22603/08.11.2019г. и № 342991/13.11.2019г., до БНБ № 23284/19.11.2019г., до ТД на НАП № 25098/12.12.2019г., до БНБ № 20453/02.08.2023г. и № 04639/17.02.2021г. и ТД на НАП-№ 4638/17.02.2021г.-9 на брой. Единичната цена е 6.00лв. с ДДС. Вярно е пресметната сумата от 54.00лв.с ДДС.

Относно оплакването, че не се дължи таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ, съдът има предвид следното:

Видно, изпратено е искане за снабдяване на ЧСИ с информация дали длъжникът има МПС и е върнат отговор. Дължи се такса от 12.00лв. с ДДС. Пращани са още две съобщения, че е насрочен опис на движими вещи до „Интейк“ ЕООД и „Енерго Про Продажби“. АД. Този способ-продан на движими вещи в офиса на „Интейк“ ЕООД не се е състоял. На осн. чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК разноските от още 48.00лв. = 2бр. х 24.00лв. с ДДС ,не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.