Решение № 1836 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1836 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от К. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ..., ет. ......, срещу М. Ю. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. Т., ул. ..... № ...., вх. ...., ет. ..., ап.

...., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за поправка на некачествено изпълнените СМР в жилището си, находящо се на адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., в резултат на които е възникнал теч в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., пречещ му да упражнява пълноценно правото си на собственост върху същото;

- иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 868,88 евро (1699,39 лева) с вкл. ДДС, представляваща стойността на необходимите материали и СМР за отстраняване на причинените вреди в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., от теча, предизвикан от некачествено изпълнени СМР в жилището на ответника, находящо се на адрес: гр. В, ж. к.

...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът К. В. В. излага, че е собственик на ап. № 8, находящ се в гр.

1

В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. .....,, а ответникът е собственик на ап. № 17, находящ се над неговия, на ет. 2 в същия блок. Сочи, че на 06.02.2025 г., влизайки в апартамента си, установил, че вследствие на теч от апартамента на ответника е повредена тоалетната в жилището, като в същата имало мухъл и черни петна, напукана и паднала мазилка по стените, били компрометирани тапетите. На 10.02.2025 г., около 22:15 ч., прибирайки се в апартамента си, установил, че вследствие на теч от апартамента на ответника са повредени и входното антре и банята, като в антрето имало частично напукана и опадала мазилка по тавана, жълти и черни петна, мухъл и били компрометирани тапетите, а в банята имало две жълти петна.

Сочи, че за установяване на причините за теча и вида и характера на нанесените вреди по молба на ищеца било образувано ч. гр. д. № 2240/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-ри състав. Вещото лице по същото установило, че течът идва от банята и тоалетната на ап. № 17, като за прекратяването му е необходимо извършването на следните СМР в апартамента на ответника: смяна на уплътнението на връзката между тоалетното казанче и тоалетната чиния, фугировка на фаянсовите плочки на стените на банята и лятата мивка, отремонтиране на отводнителната част на мивката, фугировка на теракотните плочи на пода на банята, монтаж на водобран на вратата на банята. Установило и че вследствие на теча в жилището на ищеца са нанесени следните щети: 1) тоалет: таван – обрушена мазилка, мухъл; стени – обрушвани, влага по основите на стените; 2) баня: таван – мухъл, навлажняване по обшивката на тавана; стени – мухлясване, обрушване на облицовъчните тапети; оборудване в банята – шкаф изцяло разлепен; 3) коридор: таван – мухлясал, стени – мухлясали и мокри. Съгласно даденото заключение, стойността на необходимите СМР за отстраняване на щетите в апартамента на ищеца възлизала на 1699,39 лева с вкл. ДДС.

Настоява за уважаване на предявените претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Ю. М. не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът К. В. В. се явява лично и се представлява от адвокат К.

С. от АК - Добрич. Сочи, че в хода на производството ответникът е заплатил претендираната сума от 868,88 евро (1699,39 лева) по иска по чл. 50 от ЗЗД, с оглед на което искът следва да бъде отхвърлен по отношение на главницата, но моли да бъде уважен по отношение на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до 19.01.2026 г. – датата преди извършеното плащане, в размер на 60,85 евро. Настоява за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, макар че към настоящия момент, поради извършен ремонт в апартамента на ответника, теч не е наличен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът М. Ю. М. се явява лично. Поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че е извършил цялостен ремонт на банята в жилището си, и течът е преустановен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск дава вещноправна 2 защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. От самия текст на разпоредбата е видно, че за уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1) че е собственик на имота, 2) че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), 3) че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В случая не се спори, че ищецът е собственик на апартамент № 8, находящ се в гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. .....,, а ответникът е собственик на ап. № 17, находящ се над неговия, на ет. 2 в същия блок. Същото се установява и от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том II, рег. № 5871, дело 275 от 2013 г. и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 179, том VI, рег. № 11746, дело 1170 от 2024 г.

От заключението на вещото лице инж. В. К. по допуснатата в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 2240/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-рисъстав, съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че причина за теча в ап. ** на бл. ** в ж.к. „...“ са некачествено извършени СМР в ап. 17 на същия блок. Установено е капещо през монтажните блокове казанче в тоалета, както и обратен наклон на подовата облицовка, вследствие на което водата не се отича към подовия сифон. Липсва водобранна лайсна на вратата на банята, като при използването на душа водата се стича в коридора на жилището и капилярно прониква в плочата на коридора и апартамент № 8. Налична е голяма неподмазана фуга между плочките на стената и долния край на лята мивка в банята, като поради близостта на душа, при използването му водата подлизва под мивката и част от нея попада през фугата зад плочките, откъдето се стича към плочата – таван на апартамент № 8. Посочено е, че необходимите СМР, които следва да бъдат предприети от собственика на ап. № 17 за прекратяване на теча, са: смяна на уплътнението на връзката между тоалетното казанче и тоалетната чиния, фугировка на фаянсовите плочки на стените на банята и лятата мивка, отремонтиране на отводнителната част на мивката, фугировка на теракотните плочи на пода на банята, монтаж на водобран на вратата на банята.

Констатирани са следните увреждания, настъпили в ап. 8 вследствие на теча от ап. 17: в тоалета: таван – обрушена мазилка, мухъл; стени – обрушвани, влага по основите на стените; в банята: таван – мухъл, навлажняване по обшивката на тавана; стени – мухлясване, обрушване на облицовъчните тапети; оборудване в банята – шкаф изцяло разлепен; в коридора: таван – мухлясал, стени – мухлясали и мокри. След извършени подробни изчисления, вещото лице е определило о б щ а т а стойност на необходимите СМР за отстраняване на щетите в апартамента на ищеца в размер на 1699,39 лева с вкл. ДДС.

Съдът намира, че с горното експертно заключение наличието на теч в ап. № 8 към датата на извършения оглед от вещото лице и обследване на двата апартамента с термокамера – 16.04.2025 г., който теч е предизвикан от некачествено изпълнени СМР в намиращия се над него ап. № 17, е установено. Установено е също така обаче, със съвпадащите си твърдения и на двете насрещни страни в съдебно заседание на 15.04.2026 г., че към настоящия момент, поради извършен ремонт от собственика на апартамент 17, течът е преустановен. При това положение обстоятелството, че преди предявяване на иска теч е бил наличен, не може да обоснове уважаване на негаторния иск, тъй като целеният с него 3 резултат - преустановяване на твърдяното в исковата молба неправомерно въздействие, с което се препятства нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца, вече е постигнат. Искът по чл.109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия, не съществуват (Решение № 48 от 16.08.2017 г по гр. д. № 3809/2016 г., ВКС, II ГО).

С оглед на горното, предявеният иск по чл. 109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В съдебната практика е изяснено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди действия (Решение № 266 от 07.12.2016 г. по гр. д. № 1298/2016 г., ВКС, IV ГО); тя е обективна и безвиновна. В ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл.

45 (чл. 49) ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 (чл. 49) ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Такива са случаите, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди, и ползващият вещта не знае за него (Решение № 79 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 3839/2018 г., ВКС, III ГО). Съдът намира, че именно такъв е настоящият случай, в който, според заключението по допуснатата СТОЕ, е налице скрит теч чрез капилярно просмукване на водата през недобре уплътнени фуги на поставените в апартамент 17 плочки по стените и пода. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се ангажира според принципа на чл. 51 от ЗЗД, като обезщетението е за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая, със заключението по допуснатата в обезпечителното производство СТОЕ, размерът на обезщетението е определен на 1699,39 лева.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод от дата 20.01.2026 г., наредено от М. Ю. М. към банкова сметка на К. В. В. е плащане в размер на 869 евро (1699, 62 лева), с основание: ремонт ап. 8 съгласно СТЕ по гр. д.№ 2240/2025 ВРС. Получаването на наредената сума е потвърдено от ищеца в съдебно заседание на 16.04.2025 г.

Съдът цени извършеното плащане като извънсъдебно признание на ответника за основателността на иска, включително по отношение на претендирания размер - още повече че по делото, при липса на подаден писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не са налични възражения на ответната страна.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвиждаща, че съдът при постановяване на решението си следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, поради извършеното плащане в хода на процеса, искът по чл. 50 ЗЗД по отношение на главницата подлежи на отхвърляне.