Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 30.04.2026, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Гражданско дело 320/2025
Вид
Решение № 48
Подписан
30.04.2026
В сила
30.05.2026
Състав
Вяра Петракиева - Велинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 б.ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.190 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • §1 т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Трявна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. И.а като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100320 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. О. У. срещу „КРЕДИРЕКТ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит №1064724/30.04.2024 г., както и че същият е нищожен, поради несъобразяване с разпоредбите на ЗПК.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е действителен.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Е. И.а, поддържа предявеният иск. Ответникът, чрез писмено становище на адв. Х. М., поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 30.04.2024 г. между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД (като кредитор) и К. О. У. (като кредитополучател) е сключен договор за 1 потребителски кредит №1064724, при следните уговорени параметри: размер на кредита – 3200,00 лв.; ГПР – 63,03%, брой вноски – 18; размер на погасителна вноска – 4 Х 133,33 лв. и 14 Х 306,28 лв.

Не е спорно между страните, че в изпълнение на договорните си задължения по договор за потребителски кредит №1064724 г. от 30.04.2024 г. уговорената като като кредит сума в размер на 3200,00 лв. е била изплатена от кредитора на длъжника.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява също и следното: В чл.6 от договора за потребителски кредит е уговорено предоставянето на обезпечение, като при липсата му в чл.18 от него е уредено кредитополучателят да дължи неустойка в размер на 6140,80 лв.

Тази неустойка е залегнала в погасителния план към договора, като месечната вноска заедно с неустойката възлиза на 609,00 лв. Общата сума за плащане по договора е 10 962,00 лв. В чл.3 ал.4 от договора за кредит е посочено, че в изчисляването на ГПР са взети предвид общите разходи по кредита съгласно §1 т.1 от ЗПК, а именно – само възнаградителна лихва. При посочен в договора ГЛП от 50% за срок от 18 месеца, общо дължимата лихва за целия период е в размер на 1411,90 лв., а не както е посочено в погасителния план в размер на 1621,24 лв. ГПР се променя от 63,03% на 63,21%. Така общото задължение възлиза на 4611,90 лв., по.малко с 209,34 лв. от посоченото в договора за кредит – 4821,24 лв. Тази разлика се запазва и при включване на неустойката по чл.18 в размер на 6140,80 лв. При включване на неустойка от 6140,80 лв., ГПР става в размер на 604,67%. Общите разходи по кредита, от 1621,24 лв. се променят на 7552,70 лв. Общата сума за плащане е 10 752,70 лв., а не 10 962,00 лв., както е по погасителен план. При включване на неустойката от 6140,80 лв. кредитът се оскъпява с 233,15%.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит №1064724 г. от 30.04.2024 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с 2 общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №1064724 г. от 30.04.2024 г. е посочен ГПР от 50,00 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и поконкретно не включва неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора. Съдът счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Неустойката за непредоставяне на обезпечение е пряко свързана с договора за потребителски 3 кредит и е била известна на кредитора при сключването му. Тя е част от погасителния план към договора за кредит и е посочена като дължима наред с уговорената като кредит сума в размер на 3200,00 лв. и възнаградителна лихва в размер на 50%. Следователно се дължи независимо от своевременното изпълнението на задължението за главница и лихва по уговорения погасителен план, като се кумулира с тях. Размерът на неустойката от 6140,80 лв. е почти двоен на предоставената като кредит сума от 3200,00 лв. Това показва, че по своя характер неустойката за непредоставяне на обезпечение няма обезпечителна и обезщетителна функции, а притежава санкционна функция и представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита, но не е включен в размера на ГПР. Това е видно и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 6140,80 лв. ГПР по кредита би нараснал от посочения в договора размер – 63,03% на 604,67%, а кредитът би се оскъпил с 233,15%. Следователно, действителният ГПР на процесния договор за кредит не съответства на посочения в него ГПР, като освен това значително надвишава максимално допустимият размер по чл.19 ал.4 от ЗПК.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е 4 недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се прогласи неговата нищожност.

За да направи изложените по-горе правни изводи съдът се основава на безспорните по делото обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, измежду които не е самият договор за потребителски кредит №1064724 г. от 30.04.2024 г. и приложенията към него. Същият не бе представен от ответника по делото, въпреки задължаването му по реда на чл.190 ГПК от страна на съда и по искане на ищцовата страна. Съгласно чл.190 ал.2 ЗЗД, непредставянето на документа се преценява съгласно чл.161 ГПК, в която разпоредба е предвидена възможност с оглед обстоятелствата съдът да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране. В случая, установените факти въз основа на другите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза дават основание да се направи възприетия от съда извод за нищожност на процесния договор за потребителски кредит.

Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата от 179,00 €.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ съобразно уважения иск в размер на 65,45 €.

Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Е. И.а е отправила искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 € с ДДС за оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Е. И.а.

Дължимостта на претендираното

5 адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ е оспорено от ответника с твърдение, че ищецът не е материално затруднено лице. Съдът намира възражението за неоснователно. Наличието на основанията по чл.38 ал.1 от ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства. Преценката дали да се окаже безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв и дали лицето е материално затруднено или не се извършва единствено от адвоката и е въпрос на договорна свобода между адвокат и клиент.

Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като определи възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа. Като съобрази цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на настоящото производство и обема на извършената от упълномощения адв. Е. И.а работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба и писмени становища по проведени три о.с.з. по делото) съдът счита, че в полза на упълномощения от ищеца адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 200,00 € с ДДС.

Водим от всичко гореизложено, съдът