Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 396 от 29.12.2022, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1315/2022
Вид
Решение № 396
Подписан
29.12.2022
В сила
20.04.2023
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Карлово, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101315 по описа за 2022 година

Производството е било образувано по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Т. К. М., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „Г. З.“ №***, чрез пълномощника й адв. Л. Н. против А. А. Я., ЕГН: **********, като баща и законен представител на малолетното дете П. А. Я., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „Е.“ №**.

Ищцата твърди, че с А. А. Я. живели на семейни начала до 15.01.2022 г. в гр. К., на ул. „Е.“ №**. От съвместното им съжителство имали родени две деца – Я. А. Я., на **години и П. А. Я., на** години и **месеца.

След фактическата раздяла на родителите малолетното дете П. останало да живее при баща си в гр. К., а ищцата се преместила в дома на майка си в същия град, на адрес: ул. „И. Р.“ №**.

Твърди, че в началото на месец февруари 2022 г. заминала за Т., за да търси работа и да започне живота си отначало, след като повече от 20 години посветила на А. Я.. Веднага след нейното заминаване от България, ответникът образувал гр. д. № 304/2022 г., 3-ти гр. с. по описа на Р. с. К. с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл. 127а, ал.2 от СК, касаещо малолетното дете П.. Съобщенията от съда по същото дело били получени от 1

78-годишната майка на ищцата, която била неграмотна и съответно, не я уведомила за съдебните книжа, защото дори не можела да използва телефон.

За делото ищцата разбрала едва на 06.10.2022 г., когато лично получила съобщение от Р. с. К. с Решение № 290/21.09.2022г. по гр. д. № 304/2022г. на РС К. за поправка на очевидна фактическа грешка. След направена справка в съда установила, че е постановено Неприсъствено решение №172/08.06.2022г. по гр. д. № 304/2022 г. 3-ти гр. с. по описа на Р. с. К., с което на бащата било предоставено упражняването на родителските права относно малолетната П., било определено местожителство на детето при бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения с дъщеря й. Със същото Решение ищцата била осъдена да заплаща на малолетното дете П. А. Я., чрез нейния баща и законен представител А. А. Я. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 09.03.2022 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва. С Решение №272 от 07.08.2022г. по същото дело била допусната поправка на ОФГ, като било посочено, че издръжката е дължима от 15.01.2022 г.

Ищцата счита определената от съда издръжка за твърде завишена с оглед на разходите за дванадесетгодишното дете. П. нямала специфични нужди – здравословно състояние, образование или други важни причини, които да налагат изплащането на издръжка в размер на 300 лв.

Определената от съда издръжка в този размер била непосилна за ищцата. На първо място, към настоящия момент била безработна и не реализирала доходи, тъй като едва преди няколко дни се завърнала в България и нямала спестявания. Живеела в жилище под наем, за което заплащала месечен наем в размер на 250 лв., като допълнително заплащала сметки за ток, вода, телефон и др. Не притежавала недвижими имоти, от които да може да реализира доходи.

Ищцата твърди, че докато съжителствала с бащата на П., той й нанасял постоянен психически и физически тормоз, в резултат на което придобила „с. н.“ и от години приемала медикаменти.

Всичките си спестявания вложила в къщата на А. Я., включително и двата банкови кредита, които изплащала към настоящия момент в общ размер на 31 000 лв. Двата кредита изтеглила за ремонт и обзавеждане на жилището, в което съжителствали, а сега се налагало да живее на квартира.

2

Предвид финансовото й състояние, към настоящия момент било невъзможно да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето П..

Същата била определена по реда на чл. 239, ал.2 от ГПК, поради което съдът не се мотивирал по съществото на спора.

С оглед изложеното за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената по гр. д. №304/2022 г. по описа на PC К. издръжка, която следва да заплаща на детето си П. А. Я., като я НАМАЛИ от 300.00 лева на 180.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, представляван от пълномощника си адв. Г. Р. оспорва иска.

Не оспорва, че с ищцата били във фактическо съжителство до 15.01.2022 г., от което имали родени две деца – Я. А. Я., на **години и П. А.

Я., родена на ******* г.,

Не оспорва, че след като ищцата напуснала жилището, в което живели съвместно повече от 20 години, дъщеря им останала при него.

Не оспорва, че завел иск за местоживеенето на детето, родителските права, издръжката, както и за заместващо съгласие за снабдяване на детето с паспорт, да напуска страната и да пътува в чужбина.

Оспорва, че ищцата е заминала в Т., за да търси работа и че не е знаела за образуваното дело до 06.10.2022 г.

Оспорва твърдението, че размерът на издръжката за детето, определен с решение по гр. д. № 304/2022 г. на Р. с. – гр. К., е непосилен за ищцата.

Оспорва твърдението, че същата е безработна и не реализира доходи, че няма спестявания и заплаща наем.

Оспорва, твърдението, че нанасял на ищцата постоянен психически и физически тормоз, както и че всички нейни спестявания и два банкови кредита са били вложени в неговата къща.

3

Твърди, че в действителност, през последните месеци от съжителството им с ищцата имали проблеми. Тя започнала да го отбягва и да се държи лошо с него, вдигала скандали, демонстрирала липса на уважение.

Живеели с нея и децата в гр. К. в самостоятелно жилище – първи етаж от къща, собственост на ответника. От началото на тази година с тях живеела и приятелката на сина им.

Твърди, че ищцата работела до началото на февруари месец 2022 г. в голям магазин в града – работа, която напуснала доброволно. По-късно ответникът разбрал, че тя имала връзка с мъж от Р. Т., който й изпратил годежен пръстен и 5000 лева подарък. Този човек станал и причина ищцата да напусне ответника и малолетното им дете и да замине за гр. А., за да заживее при него.

Дъщеря им изживяла случилото се изключително тежко. Синът им също. Той и приятелката му поддържали връзка с ищцата и тя знаела за образуваното дело. Ответникът също говорил с нея по телефона за това, но тя не само, че заявявала на всички, че няма да заплаща издръжка, но и се подигравала с това. Говорела на съседи, роднини и приятели, че нямала да му даде „една стотинка издръжка за детето“.

До август месец 2021 г. ответникът работил в Г. и имал много добри доходи. Ищцата разполагала с много пари, които той й осигурявал, купувала си често – четири-пет пъти годишно, златни бижута – пръстени, обеци, колиета. Единствено той осигурявал издръжката на семейството, заплащал и всички домакински разходи, закупувал дрехи на детето, а ищцата спестявала парите, които изработвала или ги ползвала само за себе си. Вноските по първия й кредит изплащал изцяло той. Синът им в продължение на девет месеца й давал по 400 лева месечно от своята заплата за покриване вноските по втория й кредит. След като ищцата ги напуснала и оставила изцяло на ответника грижите за дъщеря им, той не можел повече да работи извън страната. Към настоящия момент намирал инцидентно работа, нямал постоянна такава и нямал сключен трудов договор. Синът им поемал част от сметките за ток. Всички грижи за дъщеря им, цялата домакинска работа извършвал ответникът.

Разходите за издръжка на малолетното дете били около 700-800 лева. Само за началото на учебната година баща й закупил дрехи, в т.ч.

4 анцузи, обувки и маратонки общо за 235 лева, 80 лева стрували найнеобходимите тетрадки и учебни принадлежности. Непрекъснато възниквали разходи за училище. С началото на зимния сезон трябвало да й закупи зимни дрехи и обувки. Детето било ученолюбиво, отговорно и прилежно в училище, учело английски език и компютри, посещавало библиотеката в града, четяло книги, желаело да има и собствени и ответникът се стараел да й осигурява средства за това. Ходела на кино всяка седмица, което като разход било около 60 лева месечно. Имала мобилен телефон, вкъщи ползвала интернет, което било свързано с допълнителни разходи. Баща й закупувал и витамини, а при необходимост – и лекарства.

От два месеца ищцата работела като *********** . Същата била трудоспособна, нямала задължения към трети лица за издръжка и било във възможностите й да заплаща 300 лева месечна издръжка за детето им.

С оглед горното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ищцата Т. К. М. и А. А. Я. са родители на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете П. А. Я..

Страните не спорят, а и от приложеното гр. д. №304/2022 г. по описа на PC К. е видно, че с неприсъствено решение №172/08.06.2022 г. на бащата е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната П., местожителство на детето е определено при бащата, а на майката е определен режим на лични отношения с дъщеря й. Със същото решение ищцата е осъдена да заплаща на малолетното дете П. А. Я., чрез нейния баща и законен представител А. А. Я. месечна издръжка в размер на 300.00 лв., считано от 09.03.2022 г. до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва. С Решение №272 от 07.08.2022 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е посочено, че издръжката е дължима от 15.01.2022 г.

Приложено е извлечение от задграничен паспорт, от което се установява, че в периода м. февруари 2022 г. – м. октомври 2022 г. ищцата неколкократно е пътувала от Р. Б. до Р. Т. и обратно.

5

От представения в заверен препис Договор за потребителски кредит от 01.09.2017 г., ведно с погасителен план е видно, че ищцата и В. И. В. са изтеглили кредит в размер на 16 000 лева, с месечна вноска от 253.27 лева и краен срок на погасяване 01.09.2024 г.

От представения в заверен препис Договор за потребителски кредит от 04.02.2020 г., ведно с погасителен план е видно, че ищцата е изтеглила кредит в размер на 20 915.20 лева, с месечна вноска от 315.09 лева и краен срок на погасяване – 04.02.2027 г.

Ищцата представя Удостоверение изх. №01/26.11.2022 г., от което се установява, че от м. октомври 2022 г. работи като „П. з. и н.“ с работодател ЕТ „С. п.-Г. В.“ – гр. С.. До момента е получила трудово възнаграждение за м. октомври в брутен размер от 202.86 лева.

От приложеното в цялост изп. дело №65/2022 г. по описа на ДСИ при РС К. се установява, че същото е образувано по молба от 25.08.2022 г. на А. А. Я. срещу Т. К. М. за събиране на присъдената по гр. д. №304/2022 г. по описа на PC К. издръжка от 300 лева на малолетното дете П. Я., както и на разноските по делото. От приложените платежни нареждания е видно, че по изпълнителното дело Т. К. М. е заплатила издръжка за периода от м. юни 2022 г. до м. ноември 2022 г., включително. От извършеното от съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника се установява, че Т. К. М. има открити банкови сметки в „Ю. Б.“ АД и „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД и е собственик на ¼ ид. част от недвижим имот – земя, жилище, второстепенна постройка и навес с оградни стени. Същата няма публични задължения, няма декларирани доходи за последната данъчна година, липсват данни за трудови договори и осигурител. По молба на А. А. Я. на банковите сметки на Т. К. М. в „Ю. Б.“ АД и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, както и на трудовото й възнаграждение получавано от ЕТ „С. п.-Г. В.“ – гр. С., е наложен запор.