Решение № 42 от 20.10.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Котел, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20262210200066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0287-001232 от 23.03.2026 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А. Е. Щ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от НП е останал Щ., който сочи, че НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се посочва, че лекият автомобил е собственост на Л. А. Ю. и същият не е казал на жалбоподателя, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното административно нарушение виновно. Навеждат се твърдения, че собственикът на МПС не е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация.

За съдебните заседания жалбоподателят не се явява и не се представлява, но съдът е докладвал писмена защита от него, в която се поддържа подадената жалба и се иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. С депозиране на жалбата в съда е представено становище с искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Н а 25.11.2025 г. в 20:17 ч., жалбоподателят А. Е. Щ. управлявал лек автомобил фолксваген крафтер 2.5 ТДИ, с рег. № ******** движейки се в с.

Пъдарево на ул. „Георги Д.“ до дом номер 36 с посока на движение към пътен възел петолъчка, собственост на Л. А. Ю., с ЕГН ********** от гр. С..

Водачът бил спрян от полицейските служители Г. С. С. и Д. Д. Д., като при проверката е установено, че Щ. управлява посочения по-горе автомобил, който е с прекратена регистрация от 30.09.2025г., във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Поради това, свидетелят С. е съставил на Щ. акт за установяване на административно нарушение, с който били установени процесното нарушение на ЗДвП – на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.

Въз основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление (НП) № 25-0287-001232 от 23.03.2026 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А. Е. Щ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. С. С. и Д. Д. Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в 2 хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок от лице, имащо право на обжалване, като разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е било с прекратена регистрация. Установи се, че това превозно средство е било с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за Застраховането, като служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена 3 регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. От посочените разпоредби следва извод, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност.

Наред с изложеното, макар и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), да липсва предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува – чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая не само липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя, е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от 4

ЗДвП, регистрация на автомобила, но и от страна на административния орган не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I45 от 24.03.2000г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо е разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, по тълк. д. № 3/2022 г., което ТП не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, П. и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пред. Първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията 5 на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. В случая жалбоподателят, след като е взел да управлява автомобил на друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик за състоянието на автомобила и дали същият има действаща регистрация. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация не се дължи на проявена от него непредпазливост, тъй като и собственикът на МПС не е знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била служебно прекратена на 30.09.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а няма публичен регистър, в който да се провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила. В този смисъл Решение № 838 от 07.05.2026г. по адм. д. № 159/2026г. на II състав, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН. АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация (в настоящия случай от събраните писмени доказателства не се установява да е изпратено писмо за прекратената регистрация до собственика на процесния автомобил, както и то да е достигнало до него; видно е, че в системата на МВР е било генерирано уведомление на 31.08.2025г., но няма данни същото да е съответно изпратено до собственика на МПС-то и получено) т.е. вмененото във вина на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна страна, доколкото МПС-то е било и с регистрационни табели. Оттук пък следва извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.