Решение № 54 от 21.02.2022, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр.Монтана, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20211630102263 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск и по чл.55 ал.1 предложение 1 ЗЗД.

Ищцата, Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Монтана, жк.

„Пъстрина“ бл.5, ет.6, ап.22, чрез процесуалния си представител адвокат В.В.

М., вписан в АК-Перник, е предявила иск против "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление ..., с правно основание: чл. 439, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД; чл. 55 ЗЗД.

Цена на установителния иск 1 041.08 лева,

Цена на осъдителния иск – 96.00 лева.

В исковата си молба твърди, че през 2012г. е образувано изпълнително дело № 20127480400625 по описа на ЧСИ М.Ц. И., рег. № 748, с район на действие ОС Монтана със страни: взискател - Б. П.

П. ФАЙНЕНС ЕАД ЕИК 130697606 и длъжник - Г. Б. ИВ., ЕГН **********, на основание изпълнителен лист от 15.03.2011г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч. гр. дело № 80326/2011г по описа на РС-Монтана за събиране на следните суми: сумата от 567.30 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1

15.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 225.80 лева - възнаградителна лихва от 23.01.2009г. до 03.07.2009г., сумата от 122.98 лева - мораторна лихва от 13.02.2009г. до 26.01.2011г., разноски по гр. дело в размер на 125.00 лева.

По силата на Договор за цесия от 15.05.2015г. въпросното вземането е прехвърлено от „Б. П. П. ФАЙНЕНС" ЕАД на

"КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, които е и настоящ кредитор по вземането.

При направена на 30.08.2021г. в кантората на ЧСИ М.И. справка по изпълнителното дело от упълномощения от нея адвокат - В.М. от АКПерник, се установила следната фактическа обстановка:

- на 18.10.2012г. е извършено последното валидно изпълнително действие по делото, което е удостоверено и отбелязано на изпълнителния лист при перемирането на делото, като до 18.10.2014г. не са извършвани изп. действия;

- след 18.10.2014г., са извършвани действия, но те са сторени след настъпилата перемпция на изпълнителното дело /по силата на закона-ех Іеgе/, поради което не пораждат правните последици на прекъсване на давността;

На 11.11.2019г. /тоест повече от 5 години след като е прекратено ех Іеgе изп. дело № 20127480400625 и при погасено по давност вземане/ срещу нея е образувано изп. дело № 20197480402260 по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748 на основание същия изпълнителен лист от 15.03.2011г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч..гр. дело № 80326/2011г. по описа на РС-Монтана, изтеглен от прекратеното на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълн. дело № 22127480400625, от взискателя "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД.

След като последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 18.10.2012г. и не са извършвани изпълнителни действия прекъсващи давността и перемпцията в продължение на 2 години, считано от тази дата, то перемпцията е настъпила на 18.10.2014г., а давността на 18.10.2019г., в случай, че е приложимо Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, в което се приемаше, че погасителна давност по време на изпълнителния процес не тече. В противен случай давността е изтекла още на 18.10.2017г., съгласно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

2

Поради гореизложеното за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, с който претендира, че не дължи посочените по- горе суми, поради изтичането на петгодишен давностен срок от прекратвяането на изп. дело по смисъла на чл.

110 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. И тъй като отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта на правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 255, изр.2 ГПК (отм.), съгласно указанията на ВС и ВКС, изложени в трайна съдебна практика по въпроса.

Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице, тъй като е образувано изп. дело № 20197480402260, като производството по него продължава да е висящо. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на УИ по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на погасяване на процесните суми по давност, като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Следва да се посочи, че когато не са предприемани и реализирани изпълнителни действия повече от 2 години от последното валидно изпълнително действие, прекратяването настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител има само декларативно, а не конститутивно действие.

При прекратяване съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички запори и възбрани, като всички други предприети действия се обезсилват по 3 право, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата от 18.10.2012г. - датата на която е поискано или предприето последното изпълнително действие, в случая на приложение на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС и съответно от 18.10.2014г. в случаи, че е приложимо Постановление № 3/1980г на Пленума на Върховния съд.

Съответно осъществените от взискателя /или от ЧСИ на осн. чл 18 от ЗЧСИ/ действия по изпълнителното дело след датата на прекратяването ех Іеgе са правно ирелевантни и непротивопоставими на длъжника /в горния смисъл са Решение 76 от 07.06.2011 г. по т.д. 634/2010 г. І ТО ВКС и Решение 223 от 12.07.2011 г. по т.д. 124/2010 г. ІІ ТО ВКС.

По изпълнителните дела, вследствие на принудително изпълнение, в полза на ответника КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД за периода от 2017г. до 2021г. са събрани от длъжника парични суми в общ размер на 96.00 лева, подробно посочени на гърба на изпълнителния лист, находящ се по изпълнителното дело.

Предявява и осъдителен иск срещу КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК 202423225 за заплащане /възстановяване/ на постъпилите по изпълнителните дела в полза на дружеството суми от общо 96.00 лева, като получени без правно основание. Част от тях в размер на 56.00 лева е събрана на 17.01.2017г. по изп. дело № 20127480400625, тоест след прекратяването му. Другата част от 40 лева е събрана по изп. дело № 20197480402260 съответно на 01.04.2020г. - 20 лева и на 24.04. 2020г. - 20 лева, тоест чрез незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по погасено по давност вземане.

Моли съда да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 и ал.2 ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, че ищеца Г. Б. ИВ., ЕГН ********** не дължи на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225 посочените суми в изп. лист от 15.03.2011г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 18.02.2011г. по ч.гр. дело № 80326/2011г. по описа на РС- Монтана, въз основа на който е образувано изп. дело № 20197480402260 по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748, а именно: сумата от 567, 30 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2011г. до окончателното изплащане на 4 вземането, сумата от 225, 80 лева - възнаградителна лихва от 23.01.2009г. до 03.07.2009г., сумата от 122, 98 лева - мораторна лихва от 13.02.2009г. до 26.01.2011г., разноски по гр. д. в размер на 125, 00 лева, като погасени по давност.

Моли съда ДА се ОСЪДИ ответника "КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225 да и заплати постъпилите без правно основание по изпълнителните дела суми в размер на 96.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира заплащане на направените по делото разноски и платеното възнаграждение за един адвокат, съгласно предоставения списък с разноски.

Ответникът, „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК

2О2423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Натали Георгиева Вукадинова, преупълномощена от Зорница Николова Димитрова, в срока за отговор взема становище по предявените искове.

По допустимостта на иска: Считат, че депозираният иск е процесуално допустим.

По основателността на иска: Считат, че предявеният иск е изцяло неоснователен, предвид следните съображения:

На 11.09.2008 г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД

(предишно наименование ,,ДжетФайненс Интернешънъл" Ад), с универсален правоприемник е "Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Г. Б. ИВ., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № САЅН04259190. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът “Б. П. П. Ф." ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Г. Б. ИВ. е възникнало задължение да издължи 5 горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на “Б. П. П. Ф." ЕАД на 13.09.2012 г. е образувано изп. дело № 625/2012 г. по описа на ЧСИ М.И., с рег. № 748 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 15.03.2011 г.

По време на образуването на 13.09.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 625/2012 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

С молбата си за образуване на изпълнително дело на 13.09.2012 г.

“Б. П. П. Ф.” ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ М.И.. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС ,, ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието но възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.

426, ал. З ер. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.

18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. На 17.10.2012 г. е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника.

На 17.10.2012 г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя МАЙ – ЦЕНТРАЛА ЕАД.

На 15.09.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.г.р.д 11196/2020 г.;

Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд- Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.