Решение № 446 от 09.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Варна, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110110428 по описа за 2023 година

Производството е за делба във фаза по извършването.

С Решение № 2570/08.07.2024 г., постановено по настоящото дело и влязло в законна сила, е допусната съдебна делба между П. В. П., ЕГН **********, К. Д. П., ЕГН **********, В. Д. Д., ЕГН ********** и И. Д. П., ЕГН ********** на следните недвижими вещи: поземлен имот с идентификатор ****, с административен адрес: село ш., общ. ****, целият с площ 890 кв.м, стар номер 117, квартал 29, парцел VII-117, при граници: ПИ с идент. ****; ПИ с идент. ****; ПИ с идент. **** и ПИ с идент. ****, както и на построената в него еднофамилна жилищна сграда на три етажа с идентификатор ****.6 с административен адрес: село ш., общ. ****, със застроена площ 137 кв.м., състояща се от първи етаж: стая с кухня; втори етаж: 4 стаи, баня и тоалетна; трети етаж - използваем таван: две тавански стаи и склад, в едно с обслужващи сградата второстепенни постройки - навес с три стени, заснет по КККР като имот с идентификатор ****.4, с площ от 125 кв.м, състоящ се от едно помещение, при граници: улица, улица, СОС с идент.

****.6, вътр. двор, вътр. двор и склад, заснет по КККР като имот с идентификатор ****.5, с площ от 7 кв.м., състоящ се от едно помещение, находящ се в югозападната част на поземления имот при квоти: 5/8 ид. части за П. В. П., 1/8 ид.ч за К. Д. П., 1/8 ид.ч за В. Д. Д. и 1/8 ид.ч за И. Д. П., на 1 основание чл. 34 от ЗС.

С молба ot ищцата К. Д. П. е предявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в нейна изключителна собственост на поземлен имот с идентификатор ****, заедно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда на три етажа с идентификатор ****.6 и обслужващите я второстепенни постройки с идентификатори ****.4 и ****.5. В молбата се твърди, че ищцата не притежава недвижимо имущество на територията на Република България, както и че е живяла към момента на открИ.е на наследството в процесния имот.

С определение от 17.10.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по протокол № 5905/23.10.2025 г., претенцията е приета за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство.

С молба ответницата В. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв.

С. Ч. от Адвокатска колегия - Бургас, е изразила становище, че молбата за възлагане следва да бъде оставена без уважение. Оспорва се допустимостта на претенцията с твърдението, че не е конкретизирано и не е посочено кое от жилищата с идентификатор ****.6 иска да бъде възложено по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, като се твърди, че сградата представлява три отделни самостоятелни жилища на трите етажа, а не едно единствено жилище.

Изразено е становище, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

Ответниците В. Д. Д. и И. Д. П. не изразяват становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза на вещо лице П. Х. П., изготвена по гр. дело № 10428/2023 г. и изслушана в открито съдебно заседание на 17.10.2025 г. по протокол № 5905/23.10.2025 г., се установява, че процесните имоти имат обща пазарна оценка в размер на 249 000 лева. Оглед на имотите е извършен на място на 09.10.2025 г., като достъп до обекта е осигурен от ищцата К. П. и нейния съпруг, които са отключили и разведили вещото лице из имота.

Вещото лице е констатирало, че сграда с идентификатор ****.6 е изградена около 1981 г. и представлява масивна жилищна сграда с два надземни етажа и трети надземен мансарден етаж, свързани помежду си с 2 вътрешно стълбище. Първи надземен етаж се състои от предверие ведно със стълбищната клетка, стая с кухня и стопанско помещение при светла етажна височина 2,30 метра. Втори надземен етаж включва коридор ведно със стълбищната клетка, 4 стаи, баня с тоалетна при светла етажна височина 2,60 метра, както и тераса за две от стаите. Трети надземен мансарден етаж представлява усвоен обем от подпокривно пространство, използваем таван, с най-висока етажна височина 2,10 метра, състоящ се от коридор ведно със стълбищната клетка, две тавански стаи, като едната от стаите има за вътрешна преградна стена талашитова плоскост, и склад. Сградата е със степен на завършеност „Стандарт" и има незавършени строително-монтажни работи.

Имотът не се ползва от канализация. Състоянието на сградите е обичайното при нормална експлоатация. Сграда с идентификатор ****.5 е изградена около 1980 г. в степен на завършеност „Стандарт". Сграда с идентификатор ****.4 е изградена около 1983 г. в степен на завършеност „Стандарт" и представлява полумасивна стопанска сграда, навес, пристроена към основната сграда.

По въпроса за поделяемостта на процесните имоти вещото лице категорично заключава, че съгласно нормите на Закона за устройство на територията и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, процесните имоти не отговарят на условията за реална поделяемост. В отговор на въпрос на адвоката на ищците дали възможно ли е, като се вземе предвид прилежащата към жилищната постройка площ, която е нужна за обслужване на жилищната постройка, остатъкът от парцела да бъде отделен в самостоятелен парцел със самостоятелен идентификатор, вещото лице отговаря, че не отговаря на условията за лице, а също и за площ. На въпрос на съда дали трите етажа на жилищната сграда по правилата на ЗУТ и приложимите благоустройствени разпоредби могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти, вещото лице заявява, че само втори надземен етаж отговаря на условията, предвид това, че той отговаря на условията за височина, докато третият етаж е скосен и в най-високата си част е 2,10 метра, а трябва да е 2,40 метра, а първият надземен етаж е с височина 2,35 метра и също не отговаря на условията за жилище. Изрично вещото лице посочва, че по етажите няма санитарни помещения, като има само едно санитарно помещение, което е на втория надземен етаж и един външен тоалет, който е 3 описан като сграда 5, но и тя също не отговаря на изискванията за сграда.

От разпита на Чавдар Ганчев Донев се установява, че той е приятел с починалия д. П. от 12, може би и 15 години. Къщата се намира в ш. и външно като се погледне тя е на два етажа. Свидетелят е влизал само на първия етаж, като срещу входа има една баня и тоалетна, в дясно имаше две стаи, а в ляво кухня и една стая. По негова преценка е трудно да се пригоди за живеене на две семейства, като няма откъде да се избие втори вход. На уточняващ въпрос на съда дали без никакви промени там в момента може да живеят две семейства, свидетелят заявява, че ако вкарат те трябва да са като наематели и ще имат много пресечни точки и едва ли ще могат да се разберат.

По отношение на релевантния за претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК въпрос къде е живяла К. към момента на смъртта на баща й, свидетелят заявява, че д. П. е бил женен, но съпругата му работила във Варна и тя била трудно подвижна, като събота и неделя идвала, а по принцип К. била там. На въпроса на съда какво означава „била там“, свидетелят уточнява, че докато се ожени тя живеела там, няколко години преди смъртта на баща й. На уточняващ въпрос дали ищцата няколко години преди това не е живеела в жилището ли и се е изнесла, когато се оженила, свидетелят категорично отговаря утвърдително, че да, била е при мъжа си, но ходела там да помага и оправяла градинките. Тя живеела при съпруга си, но по принцип била там, защото д. бил много зле, като много здрав човек, но много зле бил и тя спяла там даже, като мъжа й му се оплаквал, че спи в къщата, защото имал нужда нощно време. В последните години от живота си д. П. се е нуждаел от грижи, свидетелят и нямало кой да се грижи за него, като К. се грижила, защото майка й била много трудно подвижна. На въпроса на съда знае ли дали тя е нощувала там, по принцип там ли нощувала и къде спяла тя, свидетелят отговаря, че ами, когато д. бил зле, е спяла там, защото мъжа й му се оплакал, че е забравила семейството, нямало кой една чорба да свари. На въпроса на съда багажът й къде бил, къде били личните й вещи и тя пренесла ли си ги от жилището на мъжа си в жилището в ш., свидетелят отговаря, че не знае къде са били личните й вещи.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявена е претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на неподеляемо жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от 4

ГПК, ако неподеляемо жилище е допуснато до делба, то се възлага на съделителя, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище. За да бъде уважена претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, следва да бъдат налице кумулативно три материалноправни предпоставки: процесният имот да представлява неподеляемо жилище, съделителят да е живял в него при открИ.е на наследството и същият да не притежава друго жилище. При липсата на която и да е от кумулативните предпоставки претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В настоящия случай по делото не се опровергава декларираното обстоятелство, а се установява, че ищцата К. Д. П. не притежава друго жилище на територията на Република България. Следователно третата материалноправна предпоставка е налице.

Що се отнася до първата материалноправна предпоставка, съдът намира, че възлагателната претенция би могла да бъде основателна единствено по отношение на сградата с идентификатор ****.6, тъй като именно тя има характеристиките на жилище по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК.

От заключението на вещото лице недвусмислено се установява, че тя представлява масивна жилищна сграда с два надземни етажа и трети надземен мансарден етаж, свързани помежду си с вътрешно стълбище. Има едно санитарно помещение на втория надземен етаж, като по етажите няма други санитарни помещения. Вещото лице изрично поддържа, че само вторият надземен етаж отговаря на условията за жилище, докато първият и третият етаж не отговарят на условията за жилище поради несъответствие с изискванията за минимална светла височина и липса на санитарни помещения.

С оглед наличието на вътрешно стълбище, свързващо трите етажа, както и обстоятелството, че има само едно санитарно помещение, разположено на втория етаж, съдът приема, че сградата функционално представлява едно жилище, а не три отделни самостоятелни жилищни обекта, макар и състоящо се от три нива. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Донев, който заявява, че по негова преценка трудно е да се направи за две семейства, няма откъде да се избие втори вход, и че ако се опитат да живеят две семейства те трябва да са като наематели и ще имат много пресечни точки и едва ли ще могат да се разберат.

От друга страна, поземленият имот с идентификатор **** не може да 5 бъде квалифициран като жилище по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК, тъй като е дворно място, което не отговаря на заложените в закона критерии. Вещото лице категорично заключава, че след отделянето на площта, необходима за обслужване на жилищната сграда, остатъкът от парцела не може да бъде отделен в самостоятелен парцел със самостоятелен идентификатор, тъй като не отговаря на условията за лице, а също и за площ съгласно изискванията на ЗУТ. Аналогично, второстепенните постройки - навес с идентификатор ****.4 и склад с идентификатор ****.5 - не са жилища и имат обслужващ характер спрямо основната жилищна сграда.

Наред с гореизложеното, възлагателната претенция подлежи на отхвърляне още и поради липса на втората кумулативна предпоставка, а именно ищцата не е живяла в процесния имот при открИ.е на наследството.

Последното е открито на 11.10.2021 г., датата на смъртта на наследодателя д.

Д. П., съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗН. От показанията на свидетеля Ч.Д., ангажиран по инициатива на самата ищца К. П., се установява категорично и недвусмислено, че тя не е живяла в процесния имот към момента на открИ.е на наследството. Свидетелят изрично заявява, че докато се ожени тя живеела там, като на въпроса на съда каква времева разлика има между женитбата и смъртта на баща й, свидетелят отговаря, че е имало няколко години.