Решение № 380 от 22.07.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе , 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201040 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Б. Г., депозирана против наказателно постановление № 6-ЗЗ/11.09.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 3, ал. 2, чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Инвокират се доводи, че със Заповед № РД-01247/01.05.2020г. е изменена т. 9 от посочената като неспазена Заповед № РД01-197/11.04.2020г., относно задължението за носенето на маски на открити обществени места, което според жалбоподателката обосновава извод, за приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, в съответствие с чл. 2, ал. 2 НК и към датата на извършване на деянието – 14.04.2020г., макар и същото да е нарушение, то преди издаване на наказателното постановление е последвало изменение в мерките, определени от министъра на здравеопазването с издадените от него заповеди, като деянието вече не се явява нарушение. На 1 следващо място се твърди, че в наказателното постановление, като основание за налагане на административното наказание е посочен чл. 209, ал. 1 ЗЗ, който предвижда налагане на глоба от 50 до 100 лева за неявяване на задължителен профилактичен медицински преглед и същата предвижда санкция за различен вид обществени отношения. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното постановление. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните изисквания, и в съответствие с материалния закон.

По същество се излагат съображения, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение са въведени промени в Закона за здравето, с които изрично се посочва възможността по време на действието на обявеното извънредно положение, министърът на здравеопазването да издава заповеди, с които да въвежда противоепидемични мерки, които заповеди представляват общи административни актове. Излагат се доводи за доказаност на нарушението и за липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № 6-ЗЗ/14.04.2020г.

(бланков № 455811 от същата дата), за това, че на 14.04.2020г., в 12,00 часа, в град Сливо поле, площад Демокрация, пред търговски комплекс, при извършване на полицейска проверка от униформен служител е установено, че жалбоподателката е нарушила Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. от Министъра на здравеопазването, като пребивава на обществено място без поставена защитна маска за лице и нос или друго средство предпазващо носа и устата, което е субсумирано от актосъставителя като нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

В АУАН жалбоподателката не е вписала възражения.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани такива срещу съставения АУАН.

След отказ на Районна прокуратура – Русе да образува досъдебно производство е било издадено и оспореното наказателно постановление с фактическо описание, че на 14.04.2020г., в 12,00 часа, в град Сливо поле, площад Демокрация, пред търговски комплекс, при извършване на полицейска проверка от униформен служител е установено, че жалбоподателката е нарушила Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. от Министъра на здравеопазването, като пребивава на обществено място без поставена защитна маска за лице и нос или друго средство предпазващо носа и устата, с което е прието, че виновно е нарушила чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, за което и на основание чл.

53 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на 3 основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.

Приетите за осъществили се факти в наказателното постановление, касаещи пребиваването на жалбоподателката на посочените в НП дата, час и място, както и че е била без поставена защитна маска за лице и нос или друго средство предпазващо носа и устата не се и оспорва от жалбоподателката, като в депозираната от нея жалба са наведени единствено доводи, касаещи неправилно приложение на материалния закон.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е съставено при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН.

В наказателно постановление, са отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е описано подробно и в НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя. Самото наказателно постановление е посочено, че е издадено след произнасяне на РсРП по преписка № 3944/2020г. на РП – Русе.

Неоснователни допуснато съществено са доводите на жалбоподателката, касаещи нарушение при посочване на санкционната

4 разпоредба. Изрично в наказателното постановление е посочено, че за извършеното нарушение на чл. 209А, ал. 1 ЗЗ, на основание чл. 53 ЗАНН, чл.

209А, ал. 1 ЗЗ й е наложено посоченото административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Факта, че след размера на глобата е посочен чл. 209, ал.

1 ЗЗ, не може да обоснове извод, че това е основанието, на което и е наложено административното наказание, тъй като както беше посочено изрично, като основание е посочена именно разпоредбата на чл. 209А, ал . 1 ЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, а в настоящия случай по начина, по който е описано нарушението и посоченото основание, на което е наложена санкцията за извършеното нарушение не може да обоснове извод, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано и да е препятствало правото на защита на същото.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна

Заповедите на министъра на здравеопазването, издадени на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ по своята същност представляват общи административни актове, което следва от разпоредбата на чл. 63, ал. 11 ЗЗ и за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК.

Не е спорно по делото, че процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73 вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК и същите са породили своето действие, като въведените с тях противоепидемични мерки са задължителни за всички граждани.

Не е спорно, че към 14.04.2020г., на която дата е осъществено нарушението, в Република България, с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19), като впоследствие срокът на извънредното положение е бил удължен до 13 май 2020 г.

5

На основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето със Заповед № РД01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването (с която се допълва друга негова заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. за въвеждането на противоепидемични мерки) е допълнена т. 9 по силата на която „Всички граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в това число в транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места на които се предоставят обществени услуги)“.

Като се е намирала на обществено място – площад Демокрация в град Сливо поле, жалбоподателката е следвало да бъде с поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устатата.

Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба, като на жалбоподателката е наложено минималното предвидено в същата наказание, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, касаещи приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да декриминализира деянието, за което е санкционирана жалбоподателката.

Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено поведение като административно нарушение. Към датата на извършване на нарушението – 14.04.2020г. са били в сила и са действали, именно посочените в НП мерки Според настоящия съдебен състав случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите е основна и най-висша ценност и благо и обстоятелството, че жалбоподателката не е съобразила своето поведение с тежката пандемична 6 обстановка и със своето поведение е застрашила, както собствения си живот и здраве, така и живота и здравето на другите граждани не дава основание да се приеме, че нарушението, за което е наказана е маловажно.