Решение № 1142 от 20.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100505023 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №2288/12.02.2025 г., постановено по гр. д. №6748/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в са отхвърлени предявените от В. Н. Н. против И. С. Т. обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл.31, ал.2 ЗС– за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 860,00 лева, представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от построените в поземлен имот с идентификатор № *** две сгради – с идентификатори

*** и ***, за периода от 02.11.2023 г. до 02.03.2024 г.; с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 21,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 860,00 лева, за периода от 02.11.2023 г. до 22.03.2024 г. и с правно основание чл.30, ал.3 ЗС - за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 3000,00 лева, представляваща ½ част от стойността на строителен материал от находяща се в имота и съборена от ответницата постройка с идентификатор ***. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба на В. Н. Н., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. А. С., с която се моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от нея искове срещу И. С. Т. да бъдат уважени.

Въззивницата счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено 1 процесуално нарушение, тъй като с доклада по делото не е дал указания, че в нейна доказателствена тежест е да докаже идентичността между двете сгради по Нотариален акт №134/20.03.2964 г., том дело №883/1964 г. по описа на I Софийски нотариус и Нотариален акт №83/14.11.1964 г. Съдът също следвало укаже на ищцата да заяви дали предявява инцидентен отрицателен установителен иск, че ответникът И. Т. не е собственик на цялата сграда с идентификатор №*** предвид обстоятелството, че праводателят и на двете страни- С.С.В. към момента на сключване на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №83/14.11.1964 г. вече е бил продал 1/10 ид. ч. от нея на Н.Т.Н.. Поддържа, че съсобствеността между страните е възникнала с продажбата на ½ ид.ч. от имот с планоснимачен №36, квартал 7, местност „Славовци“ по плана на град София, с площ 838 кв.м., както и 1/10 ид.ч. от жилищната сграда, построена върху това място, сключена между С.С.В. и Н.Т.Н., дядо и неин праводател. На следващо място, излага, че ответникът не е афиширал спрямо нея владението си, фактическата си власт и намерението за своене върху сграда с идентификатор ***. Не били събрани и представени доказателства за този елемент от фактическия състав на придобивната давност. С оглед наличието на съсобственост между страните, то изтъква, че по делото са събрани доказателства за обстоятелството, че ответницата е ползвала и двете сгради със знанието и без противопоставянето й, поради което дължи съответен наем. По отношение на стойността на строителните материали излага, че за правилно следва да бъде прието заключението на назначената съдебно-техническа експертиза в първия му вариант, тъй като в него сградата е описана с действителната си площ от 42 кв.м. При тези съображения моли жалбата да бъде уважена, обжалваното решение отменено, а предявените от нея искове да бъдат уважени.

Претендиран сторените пред първата и въззивната инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. С. Т., чрез процесуалните си представители адв. Л.Л. и адв. В. П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а постановено по делото решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата сочи, че противно на оплакванията във въззивната жалба, още с проектодоклада по делото районният съд е указал на ищцата, че по предявения от нея иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в нейна тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесните сгради са съсобствени между страните, както и че не се сочат доказателства за тези твърдения.

Доводът, че съдът следвало да укаже на ищцата да уточни дали предявява инцидентен отрицателен установителен иск, също намира за неоснователен, тъй като по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 6 ГПК, прогласяваща принципа на диспозитивното начало в процеса. Счита, че не е налице и твърдяното неправилно приложение на материалния закон, доколкото съдът подробно е анализирал всички представени по делото нотариални актове при надлежно съобразяване на тяхната материална доказателствена сила. Намира изложените твърдения относно релевираното 2 възражение за изтекла придобивна давност за преклудирани, тъй като са въведени едва с въззивната жалба. Несъстоятелен бил доводът на въззивницата, че щом в качеството си ответник не е оспорила ползването на сградите, то непряко признава исковете за основателни и доказани. На последно място, изтъква, че по отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС въззивницата не навежда никакви оплаквания.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече.

Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение и за правилно, като споделя фактическите и правни изводи, залегнали в мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства по конкретно наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешение, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. по тълкувателно дело №1/2013 г., съдът намира следното.

По предявения иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищеца- въззиник е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на съсобственост между страните по отношение на процесните недвижими имоти, за които претендира обезщетението, обстоятелството, че ответникът си служи сам с ощжите вещи, както и че отправил писмена покана до него за заплащане на обезщетение за ползата, за която е лишен. По предявения иск с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС в тежест на ищеца- настоящ въззивник е да докаже, че е съсобственик на процесната вещ с ответника; че ответникът е реализирал ползи от съсобствената вещ – граждански плодове, както и размера на ползите, в процесния случай реализирана печалба от продажбата на строителния материал на разрушената сграда.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №134 се установява, че на 20.03.1964 г. С.С.В. е продал на наследодателя на ищцата Н.Т.Н. ½ идеална част от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, както и 1/10 част идеална част от построената върху това място жилищна сграда, образуващо имот с пл.№ 36 в кв.7 по плана на гр.София, м.Славовци, цялото дворно място /застроено и незастроено/ от 838 кв.м., при съседи: Г.С., Т.Н. и от две страни улица. От съдържанието на нотариалния акт се установява, че страните са разпределили ползването на дворното място, доколкото купувачът се е съгласил да владее 420 кв.м. източната част на имота при съседи: улица, Т.Н. и Г.С..

3

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, том XXVII, дело № 4548/1964 г. се установява, че в същата година, на 14.11.1964 г. С.С.В. е продал на С.М.И. и М.С.Д. следния свой собствени недвижим имот, находящ се в землището на с.Ал.Войков – София, а именно: едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, хол, кухня и входна антре с площ от около 65 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено от 838 кв.м., съставляващо по кадастралната карта на селото имот с пл. № 36 в кв.7 по плана на местност Славовци, при съседи:

Г.С., Т.Н. и от две страни улица.

Видно от представеното удостоверение за граждански брак на 09.10.1958 г. С.М.И. и М.С.Д. са сключили граждански брак.

Впоследствие М.С.И. и С.М.И. са продали на С.С.В. следния свой собствен единствен жилищен недвижим имот/ ½ ид.ч. от дворно място, цялото с пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Нови Искър, кв.Ал.Войков IV част – Славовци, с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 33 кв.м., при съседи на парцела от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата еднофамилна жилищна сграда, застроена в горното дворно място, застроено на около 51 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и антре, като сделката е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №140, том XIII, дело № 2016/1977 г.

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том XXVIII, дело № 4322/1977 г., С.С.В. е прехвърлил на внучката си И. С. Иванова ½ идеална част от следния свой собствен единствен жилищен имот, представляващ дворно място, цялото с пространство от 832 кв.м., съставляващо парцел IХ-2717 от кв.39 по плана на гр.Нови Искър, кв.Ал.Войков, IV част – Славовци, с неуредени сметки по регулация за придаваемите се към него 33 кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, Г.С. и Т.Н., заедно с цялата едноетажна жилищна сграда, застроена до северната улица на площ от 51 кв.м., представляваща едно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и антре, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя и неговата съпруга З.К.В., до тяхната смърт.

От приложените актуални скици се установява, че в поземлен имот с идентификатор № *** се намират сгради с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 28 кв.м. и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 27 кв.м. По отношение на сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 65 кв.м., представляваща „Едноетажна масивна жилищна сграда с подпокривно пространство, изпълнено с класическо укрепване, ЗП 65 кв.м.“ е издадено удостоверение за търпимост № 11/15.01.2018 г. на гл.арх. на Столична община. По отношение на едноетажна второстепенна постройка, нанесена в 4

КККР на гр. Нови Искър с идентификатор *** е издадена Заповед № РА-30-360/31.10.2018г. от директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ към НАГ, Столична община за премахването й като незаконен строеж. От съставения по административното производство констативен протокол за извършена на 20.07.2018 г. проверка се установява, че постройката е премахната от И. Иванова, а частта, попадаща в имота с идентификатор *** не е премахната.

От приетата по делото нотариална покана рег.№ 8679/10.10.2023 г. се установява, че ищцата В. Н. Н. е поканила ответницата И. С. Иванова да прекратят съсобствеността на находящите се в имот с идентификатор *** сгради с идентификатори ***, *** и

***, както и на поземлен имот с идентификатор ***, или да й заплаща месечен наем за собствените й идеални части от построените в имот с идентификатор *** сгради, считано от 02.11.2023 г. Поканата е връчена на ответницата на 16.10.2023 г. С последваща покана рег.№ 730/24.01.2024 г. В. Н. Н. е поканила И. С. Иванова да заплати наем за периода от м.ноември 2023 г. до м.февруари 2024 г. Последната е връчена на Иванова лично на адреса на 31.01.2024 г.

Установява се от приложената комбинирана скица за пълна или частична идентичност на за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Нови Искър, че УПИ XII- 689 по действащ регулационен план и с идентификaтор по КККР *** и УПИ X- 688 по действащ регулационен план и с идентификатор по КККР *** са представлявали един парцел – IX - 2717 от кв.39 по стар кадастрален план на с.Александър Войков. Установява се, че в УПИ X- 688 с идентификатор по КККР *** има изградени две постройки с идентификатори *** и ***.