Решение № 357 от 28.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500179 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 101 от 11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 442/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, на осн. чл. 127 СК родителските права по отношение на малолетното дете С. Х.ва С.а са предоставени за упражняване от неговата майка – М. А. С., като е определено местоживеенето на детето да съвпада с местоживеенето на майката, а именно гр. М.П., ул. „Л.“ № 28.

Със същото решение съдът е определил следния режим на лични отношения на детето с неговия баща Х. С. С. – бащата може да взема и вижда детето си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, като за „първи“ петък/събота/неделя се счита този, за който предхождащия го понеделник е в същия календарен месец, с преспиване на детето при бащата, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, като бащата ще взима същото от дома на майката в гр. М.П., ул. „Л.“ № 28; двадесет и пет последователни дни през лятото (в рамките на периода 15 юни – 15 септември), по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15 юни да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 20 юни, както и по всяко друго време по съгласие на двамата родители, на основание чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 3 СК.

Със същото решение на основание чл. 143 СК бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка, в размер на 300.00 1 лв., считано от 05.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 127, ал. 2, във връзка с чл. 143, ал. 2 СК, като е отхвърлен искът до пълния му предявен размер от 350 лв. месечно и е допуснато на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената текуща издръжка.

На основание чл. 149 СК бащата е осъден да заплати и издръжка за минало време за периода от 01.03.2023 г. до 05.04.2024 г., за обща сума в размер на 3 000 лв.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от бащата насрещни искове за определяне местоживеенето на детето С. Х.ва С.а при неговия баща, за предоставянето на упражняването на родителските права по отношение детето С. Х.ва С.а на бащата, както и насрещния иск, с който се иска М. Х.ва С. да заплаща ежемесечна издръжка в минималния определен от закона размер в полза на С. Х.ва С.а, чрез нейния баща Х. С. С..

С решението Х. С. С. е осъден да заплати сумата в общ размер на 552 лв. в полза на Районен съд – Ихтиман, представляваща държавна такса върху размера на издръжката занапред и такава за минало време. Също е осъден да заплати на М. А. С. сумата в размер на 950 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от бащата Х. С. С. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на майката, и с която местоживеенето на детето е определено при последната. С въззивната жалба е сторено искане за съвместно упражняване на родителските права, с посочен конкретен режим, по който последното да бъде осъществявано. Други доводи не са посочени във въззивната жалба, но се моли съда да отмени постановеното решение в цялост.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата М. А. С., с който жалбата се оспорва.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът Х. С. С., чрез процесуалния си представител адв. В. поддържа депозираната въззивна жалба. Моли да бъде отменено решението на Районен съд – Ихтиман, като на бащата бъде предоставено упражняването на родителските права, алтернативно да бъде постановено съвместното им упражняване. Претендира разноски за което представя списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата М. А. С., чрез процесуалния си представител адв. К. оспорва въззивната жалба. Намира, че показанията на свид. Н. не следва да бъдат кредитирани. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и 2 правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения за това срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по неговата правилност въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, депозиран от М. А. С. против Х. С. С., с искане родителските права над малолетното дете С. Х.ва С.а да бъдат предоставени на майката, местоживеенето да бъде определено при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето. Също са предявени и искове по чл. 143 СК и чл.149 СК, с искане бащата да бъде осъден на осн. чл. 143 СК да заплаща издръжка на детето С. Х.ва С.а в размер на 350 лв. месечно и такава за минало време за периода 01.03.2023 г. до 05.04.2024 г.

От своя страна и в срока по чл. 211 ГПК Х. С. С. е предявил насрещен иск, с искане родителските права над малолетното дете С. Х.ва С.а да бъдат предоставени на него, местоживеенето да бъде определено при него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена на осн. чл. 143 СК да заплаща издръжка на детето С. Х.ва С.а, в минимален размер.

В частта, с която искът за издръжка по чл.143 СК е отхвърлен за сумата над 300 лв. до претендираните 350 лв., първоинстанционното решение не се обжалва от страните и не е предмет на настоящата въззивна проверка.

Решението се обжалва в частта, с която родителските права са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, съответно в частта по отношение на присъдената издръжка. В частта за присъдената на осн. чл. 143 СК издръжка, както и в частта, с която е присъдена такава за минало време, във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи, обуславящи отмяна или изменение на решението в тази част. От друга страна въззивникът С. счита себе си за по-пригодния родител, като акцентира върху твърдяното обстоятелство, че майката е прехвърлила грижите за детето на нейния баща А. С., като в действителност детето живее при него на адрес гр. М.П., ул. „Р.“ № 18, а самата М. С. живее при своя приятел И.Д., в с. Р., които обстоятелства счита за установени посредством събраните по делото, както пред първоинстанционният съд, така и пред въззивния такъв доказателства.

По делото се установява, че от фактическото съпружеско съжителство на страните на 05.12.2017 г., е родено общото им дете С. С.а, за което е съставено удостоверение за раждане № 7084171556 от 06.12.2017 г.

Не е спорно, че фактическото съжителство между страните е прекратено през месец февруари 2023 г., като дотогава последните живели в жилище, собствено на родителите на Х. С., в с. Р., ул. „Н.Б.“ № 26.

3

След раздялата на родителите, детето С. С.а е останало да живее със своята майка М. С., като по делото е спорно дали последната в действителност живее на посочения от нея адрес в гр. М.П., ул. „Л.“ № 28, заедно със своето дете или е прехвърлила грижите за него на своя баща А. С. и неговата жена В.Ш., като детето живее заедно с тях на адрес гр. М.П., ул. „Р.“ № 18.

От представената пред първоинстанционния съд служебна бележка с изх. № 87/11.03.2025 г., се установява, че детето С. С.а е записано в първи клас за учебната 2024/2025 г. в ОУ „Х. Смирненски“ гр. М.П.. В същото време в хода на въззивното производство бе представено удостоверение за завършен втори клас и характеристика на ученика, от същото учебно заведение. От посочените доказателства се установява, че и към настоящият момент С. С.а е ученик в ОУ „Х. Смирненски“ гр. М.П., като същата е завършила успешно втори клас, с отличен успех.

По делото пред първоинстанционния съд са изискани и приети справки от НАП и НОИ за регистрирани трудови и осигурителни отношения, плащания, граждански договори и размера на получените възнаграждения по отношение на М. С. и Х. С..

От посочените справки по отношение на М. С. се установява, че тя има сключен трудов договор със ЕТ „И.Д. 2020“, ЕИК 205873195 от 29.11.2024 г., при който работодател е декларирала осигурителен доход от 501.56 лв. за месец декември 2024 г. при дневно работно време от 4 часа и 19 отработени дни.

От тези справки по отношение на Х. С. се установява, че той има сключени три трудови договора, съответно на 30.08.2023 г. с „Бокал БГ“ ЕООД на 13.09.2024 г., с „Боровец Консултинг“ ЕООД, и на 25.01.2025 г. с „Алма – Т“ ЕООД. При първия работодател, ответникът е декларирал осигурителен доход от около 960 лв. месечно през 2024 г., а при втория работодател от около 278 лв. месечно през 2024 г. При последния работодател не са налице данни за декларирани доходи.

По делото пред въззивния съд са изготвени актуални социални доклади по местоживеене на детето и всеки един от родителите.

От представения и приет по делото социален доклад, изготвен от ДСП „Самоков“ се установява, че бащата познава в достатъчна степен индивидуалните особености, навици, интереси и потребности на детето.

Същият проявява ангажираност и последователност при полагането на ежедневните грижи, като осигурява необходимите условия за нормалното физическо, емоционално, здравословно и образователно развитие на детето.

Детето има изграден режим на отглеждане, с който бащата е запознат и стриктно спазва, когато детето е при него. С. има близки и роднини, както по майчина, така и по бащина линия, с които общува и контактува редовно. В социалния доклад е направена констатация, че след проведени поотделно телефонни разговори с кмета Х. Иванов и административния секретар на кметството в с. Р. – Л. Лазарова, и двамата предоставят сходна информация относно фактическото пребиваване на майката М. С. на територията на селото. По техни данни същата ежедневно пребивава в населеното място и е 4 често забелязвана в компанията на лицето И.Д., за когото твърдят, че не е неин съжител и с когото през активния ски-сезон са работили като таксиметрови шофьори в к.к. Боровец. Преди дни майката е била забелязана заедно с детето и с И.Д. на територията на селото, но според г-н Иванов детето се отглежда от своите дядо и баба в друго населено място и не учи на територията на селото.

Аналогична информация е предоставена и от административния секретар на кметството. Посочено е още в доклада, че бащата Х. С. живее в къща в с. Р., която е негова собственост от наследство. Представлява масивна триетажна постройка, чийто първи етаж се състои от сервизни помещения, на втория етаж се помещават кухня с трапезария, спалня, дневна, която е детска стая на С., и баня с тоалетна. Третият етаж е с огледални помещения на втория.

Отоплението е с локално парно на дърва. Жилището е обзаведено и оборудвано с мебели и уреди за обичайна употреба, електрифицирано, водоснабдено и обезопасено, хигиената е на добро ниво, чисто и подредено. За С. са подсигурени голям ъглов диван за спане, достатъчно пространство за игра и занимания, както и кът с нейни принадлежности, детски книги и играчки.Къщата има външна изолация, а през лятото на 2025 г. е направен и ремонт на покрива. В жилището, обитавано от бащата, са налице подходящи хигиенно-битови условия и са обезпечени необходимите удобства за отглеждане на дете. За С. е осигурено спокойно и сигурно пространство, подходящо за подготовка за училище, почивка и ежедневни дейности. В доклада е посочено още, че бащата Х. С. работи като водопроводчик с трудов договор към фирма „Бокал Инженеринг“ – гр. София. Работното му време е от понеделник до петък, на дневна смяна с 8-часов работен ден от 08:00 до 17:00 ч. и с осигурен служебен транспорт до/от гр. София. Заявява месечен доход в размер на 800.00 евро. Има завършено средно образование в Професионална гимназия по Туризъм – гр. Самоков. В почивните дни, когато не е с дъщеря си, Х. има и допълнителни трудови ангажименти.