Определение № 249 от 09.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Благоевград, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501283 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба на Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, подадена чрез юрк. Б. Б., срещу Решение № 816 от 22.10.2025 г. по гр. д. № 3169/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е признато за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът Р. А. С., ЕГН **********, е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-77/26.11.2021 г. на ИД на АГКК за с.

Ц., община Благоевград, площ 623 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***, ***; ***;

***; ***. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Община Благоевград да заплати на Р. А. С., ЕГН **********, сторени по делото разноски в общ размер на 2440 лв., от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, 50 лв. – държавна такса и 1190 лв. – възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че същото е постановено при ненадлежно изследване на доказателствата по делото. Поддържа, че е налице неяснота в решението относно това каква е точно фактическата обстановка, която е била възприета от съда и какви са конкретните му правни изводи. В тази връзка навежда, че в противоречие с част от безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства съдът е приел, че ищецът е установил фактическа власт без да е имал годно основание за това, поради което е счел, че се прилага 1 презумпцията по чл. 69 ЗС. Според жалбоподателя от съдебното решение не става ясно дали съдът е приел, че наследодателят на ищеца е бил владелец или държател, респ. дали спрямо него се прилага тази презумпция. Счита, че е останало неясно и кога самият ищец е установил власт върху имота и кога е станало това, както и дали е продължил владението на своя праводател.

Намира, че това обуславя приложимостта на чл. 82 ЗС и изтичането на срока на придобивната давност. Сочи, че ако наследодателят е бил държател, ищецът не би могъл да продължи неговото владение. Навежда, че се твърди, че ищецът владее от 2004 г., а наследодателят му е починал през * г., като е оставил и други наследници освен ищеца. Счита, че едва от този момент е било възможно някой от тях да продължи и присъедини неговото владение, а не от 2004 г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че наследодателят е бил владелец, след като е установил фактическата си власт върху имота въз основа на право на строеж. Счита, че правото на строеж е породило и правни последици относно последвалото владение върху имота.

Намира, че съдът не е обсъдил съображенията му относно липсата на субективния елемент на владението. Сочи, че когато правото на строеж се е учредявало върху държавна земя, както в настоящия случай, съгласно чл. 130 и чл. 131 ЗТСУ (отм.) това е включвало правомощие да се ползва цялото дворно място и да се построят в него второстепенни постройки, подземни паркинги и гаражи. В същия смисъл бил и чл. 105, ал. 1 от НДИ. Сочи, че тези обстоятелства и построяването на жилищната сграда въз основа на право на строеж не се оспорват от ищеца. Счита, че с оглед на това фактическата власт е основана на правно основание и е налице държане, а не владение, тъй като презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена. Навежда, че в този случай за да е налице владение, държателят трябва с едностранни действия да изрази на собственика промяната на своето намерение, иначе придобивна давност не би могла да започне да тече, поради липсата на владение. Поддържа, че доказването на промяната на държането във владение е в тежест на този, които се позовава на нея. Счита, че липсата на намерение за своене на наследодателя се установява от подадена от него Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 от ЗМДТ /действащ към 1998 г./ с вх. № 18439/23.01.1998 г. на Данъчна служба – Благоевград. С оглед на това навежда, че бащата на ищеца не е бил владелец, поради което и не е налице хипотезата на чл. 82 ЗС. Счита, че наследниците му също са държатели на имота, както и че най-рано от подаването на молбатадекларация за издаване на констативен нотариален акт може да се приеме, че са били предприети действия, демонстриращи промяна на намерението.

Поддържа, че намерението за своене трябва да се демонстрира на собственика, поради което намира за ирелевантни свидетелските показания относно неговото наличие. Намира за ирелевантно и какви конкретни действия са били извършвани в имота. Счита, че не следва да се обсъжда и евентуалното наличие на пороци при учредяването на суперфицията, доколкото отново би липсвало намерение за своене на суперфициаря. Счита, че в решението не е ясно дали съдът е приел, че общината е станала собственик на имота. Навежда доводи, че от доказателствата по делото се установява, че имотът е 2 собственост на Община Благоевград. Намира, че от писмените доказателства се установява, че имотът е бил държавна собственост. Оспорва изводите на съда, че в случая не се прилага чл. 6 ЗС в редакцията й от ДВ. бр.92 от 16 Ноември 1951 г. Оспорва извода на съда, че това придобивно основание не е било наведено по делото, като сочи, че това е било сторено с отговора на исковата молба. Поддържа, че след 01.06.1996 г., с влизане в сила на ЗДС, на основание чл. 2, ал. 3 имотът е станал частна държавна собственост, а с приемането на § 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ е преминал в патримониума на общината. Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че имотът е подлежал на възстановяване. Счита, че съдът не е изследвал кой е бил собственик на имота преди кооперирането му, както и че не е преценил разпоредбите на чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Намира, че съдът не е обсъдил всички възможни хипотези и се е ограничил само до обсъждане на Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г.

Оспорва извода на съда, че това разпореждане не прехвърля собствеността върху имота. Намира, че имотът не е подлежал на възстановяване, поради което независимо от посоченото в Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от 1993 г. правото на строеж е било надлежно учредено. Сочи, че кооперирането не обуславя загубване на правото собственост. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба на Р. А. С., подаден чрез адв. Р. Б., в който са наведени доводи за нейната неоснователност и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Въззиваемият намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на спокойно, явно и непрекъснато владение, започнало през 1985 г. и присъединено на осн. чл. 82 ЗС от ищеца, който е установил своето владение през 2004 г. Счита, че давността е започнала да тече на 01.06.1996 г., течението й е било спряно с § 1 от ДР на ЗС, но впоследствие е било постановено Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г., след което давността отново за продължила да тече, поради което към предявяването на исковата молба е изтекъл десетгодишния срок. Поддържа, че актът за държавна собственост няма конститутивно действие и че в настоящия случай доказателствата са го оборили. Счита, че по делото са установени периодични, но постоянни действия, които покриват критерия за непрекъснато владение с намерение за своене. Въззиваемият изразява становище, че дори и да се приеме, че имотът е бил държавна собственост, то той е бил частна такава, поради което е можел да бъде придобит по давност. Поддържа, че ползването на поземления имот е било преобърнато във владение върху него чрез фактическите действия по неговото ограждане, подобряване, засаждане на дървета и използване по предназначение. Счита, че в продължение на дълъг период от време ответникът не е упражнявал правото си на собственост, не е владял имота или събирал наем, като според въззиваемия това обективира от страна на ответника конклудентното му признание на чуждото владение. Навежда, че свидетелските показания на В. и С. установяват, че ищецът се е държал като собственик. Поддържа, че експертизата потвърждава системното поддържане, 3 обработване и инвестиране в имота, както и изграждане на допълнителни съоръжения, характерни за собственика. Моли да се потвърди съдебното решение. Претендира разноски.

Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.

260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение. На жалбоподателя следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1283/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 05.03.2026 г. от 09:30 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: жалбоподателя Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, чрез юрк. Б. Б.; въззиваемия Р. А. С., ЕГН **********, чрез адв. Р. Б..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, чрез юрк. Б. Б., препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Благоевград, 09.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501283 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба на Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, подадена чрез юрк. Б. Б., срещу Решение № 816 от 22.10.2025 г. по гр. д. № 3169/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е признато за установено по отношение на ответника Община Благоевград, че ищецът Р. А. С., ЕГН **********, е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-77/26.11.2021 г. на ИД на АГКК за с.

Ц., община Благоевград, площ 623 кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: ***, ***; ***;

***; ***. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Община Благоевград да заплати на Р. А. С., ЕГН **********, сторени по делото разноски в общ размер на 2440 лв., от които 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, 50 лв. – държавна такса и 1190 лв. – възнаграждение за вещо лице.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че същото е постановено при ненадлежно изследване на доказателствата по делото. Поддържа, че е налице неяснота в решението относно това каква е точно фактическата обстановка, която е била възприета от съда и какви са конкретните му правни изводи. В тази връзка навежда, че в противоречие с част от безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства съдът е приел, че ищецът е установил фактическа власт без да е имал годно основание за това, поради което е счел, че се прилага 1 презумпцията по чл. 69 ЗС. Според жалбоподателя от съдебното решение не става ясно дали съдът е приел, че наследодателят на ищеца е бил владелец или държател, респ. дали спрямо него се прилага тази презумпция. Счита, че е останало неясно и кога самият ищец е установил власт върху имота и кога е станало това, както и дали е продължил владението на своя праводател.