Решение № 435 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20228002104549 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба срещу въззивно решение № 100003 от 03.08.2022 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно търговско дело № 80/2020 г., подадена от М. М. П. в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата, и от Е. К. П. в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата, както и относно съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно предпоставките за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по справедливост при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и как родствената връзка на ищците с починалия се съотнася към критериите по чл. 52 ЗЗД.

Преди да се даде конкретно разрешение на поставения правен въпрос, следва да се припомни, че според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на ищеца, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени някои от тях. Също така, непротиворечиво в казуалната практика на ВКС се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, от значение са и конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта; възприети ли са от ищеца 1 съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, съответно тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром, те как са се отразили върху психиката и емоциите на ищеца; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на живот. (напр. решение № 119/25.07.2017 г, постановено от IV г.о. на ВКС по търговско дело № 60199/2016 г.). Във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия и като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура. Справедливостта, също така, изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.

Лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък, не са уредени по законодателен път в националното право на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила тези лица да бъдат определени от Пленума на ВС, впоследствие от ОСНГТК на ВКС. Във всички тълкувателни актове е подчертано, че правото да се търси обезщетение от определен кръг лица не е по принцип, а доколкото се установи, че са действително претърпели вреди и ако това е така, размерът на обезщетението за всеки ищец се определя с оглед обстоятелствата, важими конкретно за него и неговите лични психични, емоционални и здравословни увреждания. От това следва, че само родствената или друга близост с починалото лице не предопределя основателността на претенцията. Така, не е задължително и двамата родители на починал да получат еднакво по размер обезщетение; отглеждащият родител би могъл да получи обезщетение, вместо биологичния родител или наред с биологичния родител – еднакво по размер, повече или по-малко в сравнение с него; еднаквата или сходна родствена връзка или близост, не предопределя сама по себе си и еднакви по размер обезщетения.

От ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което разшири кръга на подлежащите на обезщетяване лица и прие, че "обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди", не следва, че втората предпоставка - доказване на вредите, е само за лицата, извън кръга, очертан преди това с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Между най-близки родственици ( родители и деца) и съпрузи и приравнените на тях (лицата по двете Постановления на ВС), такава близост житейски се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване, 2 изключваща задължението да се докаже съдържанието на съответната връзка, както и на важимите обстоятелства за определяне размера на обезщетението по справедливост, което се преценява за всеки ищец поотделно. Отношенията с починалия следва да се преценяват за всеки ищец към момента на настъпване на вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при отчитане на техния траен характер и бъдещо сигурно развитие.

По касационните оплаквания:

Касаторите твърдят неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Считат, че въззивният съд неправилно е интерпретирал разясненията в ТР № 1/2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, довело до неаргументирано дискриминиране на правоимащият Е. П., като отглеждащ родител на починалата, в сравнение с биологичната майка М. П.. Не са взети предвид всички релевантни обстоятелства, а взетите не са обсъдени според значението им при определяне размера на неимуществените вреди по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът по касация изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, какъвто няма приложен към отговора.

Списъкът е представен по делото в открито съдебно заседание и е за разход от 6480 лв. – платен авансово адвокатски хонорар.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

М. М. П. и Е. К. П. са предявили искове по чл. 432 КЗ против ЗД “БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение от по 250 000 лв. за всеки ищец за причинени неимуществени вреди от смъртта на Емилия Тодорова Станева, причинена от ПТП, както и компенсаторна лихва, считано от 01.01.2019 г. върху главниците, до окончателното издължаванне.

Първостепенният съд уважил исковете на ищците за сумата от 100 000 лв. за всеки, ведно с претендираната лихва.

В частта, с която претенциите по чл. 432 КЗ са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Ищците са подали въззивни жалби за отхвърлената част от исковете им за сума над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата; ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени. Въззивният Великотърновски апелативен съд потвърдил решението, постановено по отношение на ищцата М. М. П. и частично изменил същото в частта по иска на Е. К. П., като намалил размера на присъденото му обезщетение на 50 000 лв..

Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са уважени в горните размери, ведно с лихвата. Пред настоящата инстанция предмет на обжалване е спорът за дължимо обезщетение на М. П. над сумата от 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата и за дължимото обезщетение на Е. П. за сумата над 50 000 лв. до 150 000 лв., ведно с лихвата, а още и в частта за съдебноделоводните разноски.

Въззивният съд в обжалваното решение установил, че на 26.10.2018 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на Е.С.. Налице е влязла в сила присъда, с която отговорният водач – В.П., е признат за виновен в извършване на 3 престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Ищцата М. П. е майка на починалото лице, а ищецът Е. П. – съпруг на майката, отгледал починалата от дете, заедно с майка й, макар да не е кръвен баща на загиналата. Прието е, че е настъпило застрахователно събитие, което застрахователната компания следва да обезщети като търговец – страна по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност“, валидна и действаща към датата на настъпването на ПТП. Установено е, че и двамата ищци, сега касатори, са от кръга на лицата, легитимирани да бъдат обезщетени за причинени неимуществени вреди от смъртта на Емил Станева.

Съдът установил още, че Е.С., на 34 г., живеела отделно от родителите си, в едно домакинство с трите си деца и Стефчо Синанов, в с. Милковица – населено място, различно от това на ищците. Нито Е.С., нито ищците са зависили финансово един от друг; намирали са се в сговор, но не се установява подкрепа в бита и полагане на грижи, извън обичайните, с оглед семейните връзки. Дъщерята имала собствен живот и свое семейство, отдавна се е отделила от майка си и нейния съпруг.

За да определи размера на обезщетението въззивната инстанция отчела обществените и икономическите отношения и застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт – 26.10.2018 г., възрастта на починалата и естественото предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред.

По отношение на майката М.П. съдът взел предвид и следните обстоятелства, установени по делото: изпитана мъката от загубата на дете, промяната в психологическото и емоционалното състояние, като това емоционално състояние е заело водещо място в поведението и физиологичните му прояви са безсъние, липса на апетит, загуба на тегло, нарушение на социалното функциониране; повишен психосоматичен риск от влошаване на водещото заболяване – диабет; прогнозата, че пълно психическо възстановяване на майката от претърпяната загуба на дъщеря не е възможно; топлата връзка между двете жени, съответстваща на обичайната такава между майка и дъщеря, при запазен контакт между пораснало вече дете, което има свои деца, и родителя му. Съдът отчел още, че в случая не са налице особени, извънредни обстоятелства, налагащи особена уязвимост на родителя, а нормалните житейски обстоятелства, свързани с мъката по загубата на дете.

Майката има други пълнолетни деца, с една от дъщерите си и нейното семейство живее в едно домакинство.

По отношение на Е. П., съдът взел предвид, че той е възприемал пострадалата като свое дете, отгледал я е от около петгодишна възраст, изживял тежко загубата; установената промяна в психолгичното и емоционалното му състояние, изразяващо се в чувството на скръб и тъга, нарушения на съня, социално отдръпване, като това състояние не изкисва прием на медикаменти; съобразено е, че пълно психологическо възстановяване на лицето е малко вероятно. Той има пълнолетни деца от друга връзка.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с дадения отговор.

4

Неоснователно е касационното оплакване за неточно интерпретиране от въззивния съд на разясненията в ТР № 1/2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Именно защото апелативният съд ги е взел предвид, на Е. П. е признато правото да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Е.С., въпреки, че не е роден баща, нито осиновител на починалата, нито се е канел да я осинови. Относно този извод няма спор пред касационна инстанция – застрахователното дружество – ответник по иска, не е обжалвал въззивното решение, с което претенцията на Е. П. е уважена в размер на 50 000 лв.