Решение № 5 от 12.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно административно наказателно дело № 20211100603972 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С решение от 04.06.2021 г. по НАХД № 847/21 г., СРС, НО, 133 състав е признал обвиняемия ИВ. Ц. Б., роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, висше образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, постоянен адрес гр. София, ж.к. **** и настоящ адрес гр. ****, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че 23.09.2020 г. около 13:05 часа в гр.София, на кръстовището, образувано от ул. Г.С.Раковски и ул. Московска, противозаконно е пречил на орган на властта - С.С.Я. - полицейски инспектор от сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Пловдив, да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред по реда на чл.14, ал. 1 от ЗМВР, като при разпореждане на полицейския орган да не преминава през кръстовището и образувания полицейски кордон, не се подчинил да не преминава през кръстовището като продължил движението си напред по посока на полицейския кордон с управлявания от него мотоциклет марка „Ямаха“ с рег.

№ *****, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

1

270, ал. 1, пр. 1 от НК.

Със същия съдебен акт СРС на основание чл.190, ал.1 от НПК е присъдил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпил протест с допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, в които се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт и се иска постановяване на ново решение, с което обвиняемият да бъде признат виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. В протеста е посочено, че оценката на установената фактическа обстановка и доказателствата, извършена от първоинстанционния съд е неправилна, като се твърди, че обвинението е безспорно доказано от събрания по делото доказателствен материал.

В закрито заседание на 15.10.2021 г. въззивният съдебен състав е преценил по реда на чл. 327 НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В открито заседание пред въззивния съд обвиняемият Б. не се явява. За него се явява упълномощения му защитник - адв. Х..

В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение не поддържа подадения протест, считайки го за неоснователен. Сочи, че обвиняемият не е изпълнил обективните признаци на престъплението по чл.

270, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като от доказателствата по делото не се установява нито наличието на твърдения полицейски кордон, нито че обвиняемият е преминал с мотоциклета си през въпросното кръстовище. Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Защитникът на обвиняемия - адв. Х., се присъединява към становището, изразено от представителя на прокуратурата в съдебно заседание, като изтъква, че подзащитният му е бил задържан единствено, за да бъде отстранен от протестите, в които е участвал. Моли съда да остави решението в сила протестирания съдебен акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира, че не са налице основание за неговото 2 изменяване или отмяна, като възприе фактическа обстановка, сходна с възприетата от първоинстанционния съд, изразяваща се в следното:

Обвиняемият ИВ. Ц. Б. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. **** и настоящ адрес: гр. София, ж. к. ****, с ЕГН **********.

На 23.09.2020 г. служителите на МВР свид. С.Я., С.Ш. и В.Н. били назначени като охрана на масови мероприятия в гр. София, в района на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Московска“. Била е изградена полицейска позиция, чиято цел била да ограничава преминаването в тази зона на определени граждани.

На същата дата около 13.05 ч. обвиняемият И.Б. управлявал мотоциклет „Ямаха“ с peг. № ***** в гр. София в района на същото кръстовище, като възнамерявал да премине през същото, за което достигнал до позицията на полицейските служители. Там същият бил спрян и полицай С.Я. му обяснил, че не може да продължи движението си в същата посока, а обвиняемият поискал обяснение за причината за това, тъй като забелязал че други лица били пропускани през полицейския пункт. След това обвиняемият направил завой с мотоциклета и отново доближил позицията на полицейските служители. Тогава полицай С.Я. уведомил обвиняемия, че ще заснеме на видеофилм поведението му, което било възприето от обвиняемия, който не се противопоставил изрично на това. Тогава му било разпоредено от свидетеля Я. да спре, да обърне мотоциклета си и да излезе от улицата, а обвиняемият потвърдил, че разбрал разпореждането му. Обяснил, че искал да отиде до Централното военно окръжие. Попитал дали ще бъде задържан, ако не изпълни разпореждането, а свидетелят Я. потвърдил последното. В отговор на същото обвиняемият поискал да му бъде освободен пътя, за да премине, а свидетелят Я. заявил, че това няма да бъде допуснато, наредил да бъде загасен двигателя на мотоциклета и обвиняемият да слезе от същия, отбелязвайки че обвиняемият не изпълнявал полицейското разпореждане и предупреждавайки го че ще бъде използвана физическа сила. Тогава полицейските служители оказали съдействие на обвиняемия да слезе от мотоциклета си. Обвиняемият се опитал да набере телефонен номер на адвокат, но телефонният му апарат бил взет от полицейски служител. След 3 това на обвиняемия Б. били поставени помощни средства – белезници и бил отведен във 02 РУ СДВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на обвиняемия Б., показанията на свидетелите С.Я., С.Ш., В.Н. и П.К., заключението на извършената техническа експертиза, а също и писмените доказателства по делото - справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, планразстановка, заповеди и др.

Макар да се съгласява с крайните изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав намира, че извършеният от него и залегнал в мотивите на решението доказателствен анализ не е достатъчно обстоен, поради което счита, че следва да обсъди повторно доказателствената съвкупност по настоящото делото.

Основните доказателствени средства, върху които съдът закрепва своите фактически изводи, са показанията на св. С.Я., С.Ш. и В.Н., както и заключението на извършената техническа експертиза, назначена в хода на досъдебното производство.

Посочените свидетели са депозирали показания както в съдебна фаза, така и пред орган на досъдебното производство, като с оглед обстоятелството, че първоинстанционното дело е протекло по реда на глава двадесет и осма от НПК и предвид разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК, доказателствата, събрани в досъдебното производство, могат да се използват от съда при разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт.

Показанията на тези свидетели по отношение на основните факти, подлежащи на доказване по делото, са последователни, логични и кореспондират помежду си, като не са налице противоречия в изложенията на различните свидетели, както и в изложеното от всеки от тях в различните фази на производството, за което съдът изцяло им дава вяра.

Свидетелят Я. е категоричен, че на процесната дата, докато е бил 4 назначен да охранява мероприятие в София със задача да не пропуска определени лица с рисков профил в забранена зона, обвиняемият се е появил на мотоциклет и е настоявал да премине към нея. Това твърдение се подкрепя от показанията на свидетелите Ш. и Н., като свидетелят Н. разказва, че е наблюдавал появата на обвиняемия и проявеното от него желание да премине през позицията на полицаите, както и че на обвиняемия било разпоредено да обърне мотора и да напусне зоната, а свидетелят Ш. сочи, че е забелязал обвиняемия едва, когато последният е разговарял със свидетеля Я.. В разпита си пред орган на досъдебното производство свидетелят Ш. потвърждава твърденията на свидетеля Я. относно обстоятелството, че последният е отправил на обвиняемия разпореждане да се върне назад, да обърне мотоциклета в друга посока, според Я., както и че го е предупредил, че при неизпълнение на разпореждането ще бъде задържан. Свидетелите са изцяло единодушни и досежно принудителното изключване на двигателя на мотоциклета, както и последвалото задържане на обвиняемия Б. и отвеждането му във 02 РУ – СДВР.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи със съжденията, развити в мотивите на Софийски районен съд, че разположението и поведението, съобразно възложените задължения на полицейските служители в района на кръстовището не може да се определи като „кордон“ или верига от лица, разположени по начин, за да попречат преминаването отвъд разположението им. В това отношение свидетелят Ш. в съдебно заседание пред първия съд твърди, че обвиняемият искал да премине през кордон, състоящ се от трима души. Свидетелят Я., разпитан пред съда, заявява, че във връзка със задачата им да не пропускат граждани по улица Московска е бил изграден именно кордон. Същото определение свидетелят използва и в депозираните от него показания в хода на досъдебното производство.

Свидетелят Н. твърди пред съда, че обвиняемият се опитвал да премине през позицията, която в показанията си от досъдебното производство определя като образуван от полицейските служители пропускателен пункт /кордон/.

Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят К., който представлява случаен минувач и е изцяло незаинтересован от изхода на делото, е потвърдил, че не е пропуснат да премине и бил спрян, а разположението на полицейските служители определя по същия начин – като кордон. След като всички свидетели по делото, дори свидетелят който служебно не принадлежи 5 към състава на МВР, определят разположението на полицейските служители като „кордон“ – три лица от състава на МВР към момента на задържане на обвиняемия, според свидетеля Ш., три или четири лица - според възпроизведените от вещото лице по съдебно-техническата експертиза снимки, то съдът счита, че противно на приетото от първоинстанционния състав, полицейските служители са били разположени в редица, целяща ограничаване на достъпа, даваща възможност за определяне в посочения смисъл. Този извод не влияе върху правилността на заключението по същество на първоинстанционния съд.

Предвид изложеното, съдът приема за израз на защитна позиция твърдението на обвиняемия за липса на разположение на полицейските служители като полицейски кордон или верига от лица, разположени за да ограничават преминаването през определена линия.

Същевременно, макар в показанията на разпитаните свидетели да се обсъжда полицейски кордон, то нито в тях, нито в останалите доказателствени източници по делото, не се посочва конкретното съдържание на полицейското разпореждане по начина, посочен в постановлението на Софийска районна прокуратура, а именно, че свидетелят Я. разпоредил на обвиняемия да не преминава през кръстовището и образувания полицейски кордон, а разпитаните свидетели говорят единствено за разпореждане към обвиняемия да обърне посоката на движение на управлявания от него мотоциклет. Разпореждане с посоченото в обвинението съдържание не се съдържа и в обсъдената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.

По отношение на депозираните от обвиняемия обяснения, с изключение на противоречието във връзка с изградения полицейски кордон, останалите данни, изложени в тях, не противоречат на изнесеното от разпитаните полицейските служители и не създават нови релевантни към предмета на доказване фактически положения, несъвместими с приетата за установена фактическа обстановка, поради което въззивният съд им се доверява, с изключение на частта относно липсата на разположение на полицейските служители в конфигурация, определима като полицейски кордон.