Определение № 16576 от 04.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16576 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506853 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ответника Ю. К. А. срещу определение № 13237/03.04.2026 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 3923/27.02.2026 г. по гр.д. № 42891/2025 г. по описа на СРС, 89 състав, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че в тази част, определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при наличие на съществени процесуални нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Счита за неправилен извода на СРС, че списък на разноски не бил представен в срок, доколкото такъв бил представен с писмената защита, което били допустимо предвид това, че писмената защита по своето естество съгласно практиката на ВКС представлявала продължение на устните състезания в писмен вид. Освен това излага съображения, че искането му не било за изменение, а за допълване на съдебния акт, поради което и въобще не било необходимо да представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, за да се приеме, че е допустима молбата му. Ето защо моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока за отговор насрещната страна оспорва частната жалба и счита същата за неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на СГС напълно споделя изложените от първоинстанционния съд 1 в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

Доводите и възраженията в частната жалба са неоснователни.

Съгласно т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък найкъсно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.

В разглеждания случай по делото последното открито съдебно заседание е проведено на 25.02.2026 г., като представянето на списък по чл. 80 ГПК едва с писмената защита прави молбата по чл. 248 ГПК недопустима. В този смисъл е и константната съдебната практика – така напр. Определение № 490 от 19.12.2017 г. по ч.гр.д. № 474/2017 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че до приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Следва да се посочи, че искането на молителя е именно за изменение, а не за допълване на съдебното решение в частта за разноските, тъй като в постановеното по делото решение не е налице непълнота – в мотивите към решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноските и предвид изхода на спора е посочил, че молителят следва да бъде осъден да заплати на Софийски районен съд сумата от 12,78 евро – държавна такса, а по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците, съдът е посочил, че по делото няма доказателства такива да са сторени от тях, поради което и такива не са им присъдени. Предвид изложените съображения за неоснователност на искането на ответниците за присъждане на разноски, следва да се приеме, че не е налице сочената от жалбоподателя непълнота на съдебния акт. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в мотивите на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 7, в които е посочено, че непълнота на съдебния акт е налице, когато съдът изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, докато в случаите на погрешно произнасяне, включително когато не са присъдени направените разноски в полза на страната, актът следва да бъде изменен /в този смисъл изрично и Определение № 553 от 11.09.2019 г. по ч. т. д. № 1816/2019 г. на ВКС, II т. о./. Ако липсваше въобще подобно произнасяне, то действително щеше да се касае за искане за допълване в частта за 2 разноските, в който случай представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на подадената молба по чл. 248 ГПК. Настоящата хипотеза обаче е различна.

Ответникът е следвало да представи списък с разноските по чл. 80 ГПК най-късно до приключване на проведеното на 25.02.2026 г. съдебно заседание. Недопустимо е искането му за изменение на решението в частта за разноските, след като не е представил такъв списък, поради което молбата на ищеца следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13237/03.04.2026 г., с което е оставена без разглеждане молбата на ответника Ю. К. А. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 3923/27.02.2026 г. по гр.д. № 42891/2025 г. по описа на СРС, 89 състав, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3