Решение № 49 от 24.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120204591 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на В. В. П. ЕГН **********, с адрес*******************против ЕФ Серия К №6328363, издаден от ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакувания електронен фиш поради неговата незаконосъобразност, като издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят поддържа в поредица от съображения,че е компрометирана процесуалната законосъобразност при издаване на ЕФ, поради липса на изрично упоменаване в ЕФ на указание относно неговата обжалваемост, срок за обжалване и съд, липса на точна индивидуализация на правната квалификация на нарушението с конкретизация на правната квалификация по чл.182 ЗДвП. Противопоставят се възражения относно липсата на първоначална и/или последваща проверка на техническото средство № TFR1-M 510,с което е заснето нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят В. П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя подробно писмено становище, което изцяло преповаря доводите в жалбата.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.

По делото са налични писмени доказателства /л.14 гръб / относно датата на връчване на електронния фиш- 01.10.2023 г., поради което съдът намира, че жалбата, с пощенско клеймо 1 от 16.10.2023 г. е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП /15.10.2023 г., е почивен деннеделя/.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.09.2022 г. в 13:51 часа жалбоподателят В. П. управлявала лек автомобил "Шкода Октавия", с рег. № ********* в гр.Бургас ,П П I-6 км, 494+910 до магазин „Егло България“в посока от кв. Пети км. към кв.Ветрен. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", и допълнителна табела Т2-1300 м, но независимо от това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от 71 км/ч при отчетен толеранс – 3км/ч, т.е. с превишение от 21 км/ч. Същевременно с ЕФ, Серия К №5014705,издаден от ОДМВР-Габрово, влязъл в сила на 22.11.2021 г.,жалбоподателят е бил санкциониран за допуснато на 25.06.2021 г. нарушение на чл.21,ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 07.09.2022 г. в диапазона 13.30-15.30 ч. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TRF1-M, , временно разположена на участък в гр.Бургас, ПП I-6, км 494+910 от кв. Пети километър в посока към кв. Ветрен, и снимаща в посока на движение към кв.Ветрен. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала проверка на техническата изправност на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Въз основа на установеното от мобилната система за видеоконтрол бил издаден електронен фиш серия " К“ №6328363, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,ал.4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.

С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство – снимка № 44430, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост, като кадърът на заснемане обхваща именно лек автомобил марка "Шкода Октавия", с рег. № ************* Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия "К" №6328363,е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на 2 моторното превозно средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите реквизити при наказателните постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано средство за контрол, в който контекст неоснователно е защитното възражение за неспазване на лимитираните в чл.57 ЗАНН съдържателни критерии,относими към задължителните реквизити на НП.Противно на персоналното мнение на жалбоподателя, в ЕФ е инкорпориран фиксирания в чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на нарушението, и точна индивидуализация чрез цялостно цифрово изписване на правната квалификация на нарушението - чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП и на кореспондиращата санкционна разпоредба чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,ал.4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП .Сред изброените задължителни реквизити в чл.189,ал.4 ЗДвП, не присъства и указание за срока на обжалване на ЕФ. А несъстоятелността на това възражение произтича и от дълготрайната и постоянна процесуалната практика,според която при което всеки дефицит в правилното указване на срока за обжалване, вкл.неговата липса следва да се тълкува в полза на жалбоподателя и предпоставя допустимост на депозираната извън срок жалба, не и като съществено процесуално нарушение на акта, в случая ЕФ.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 07.09.2022 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е преминала проверка на техническата изправност на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък Главен път I-6 в района на км 494+910 до магазин „Егло България“в посока от кв.

Пети км. Към кв.Ветрен –към 28.12.2021 г. е монтиран пътен знак В26- 50 км/ч, като след него е монтиран пътен знак Т2. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № снимка № 44430, намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 74 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост под 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от

74 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 71 км/ч ( 74 км/ч - 3 %).

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. " В материалите по административнонаказателната преписка не е приложена декларация от жалбоподателя В.

П., че на 07.09.2022 г. в 13: 51 часа лекият автомобил е бил предоставен на друг, различен от 3 жалбоподателя ползвател, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на В. П. като собственик на автомобила.

Съдът намери обаче, че в обжалвания електронен фиш неправилно е посочена нарушената материалноправна разпоредба. В атакувания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, ограничението се сигнализира с пътен знак /чл. 21, ал. 2 ЗДвП/. В настоящия случай максималната разрешена скорост за движение по ПП I-6 км, 494+910 е била именно указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Ограничението е сигнализирано и с пътен знак "В26", но със забранителния знак не е въведено ограничение, различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното фактическото описание на поведението, свързано с управление на 07.09.2022 г. в 13.51 ч. на лек автомобил "Шкода Октавия", с рег. № **************** в гр.Бургас,ПП I-6 км, 494+910 до магазин „Егло България“в посока от кв. Пети км. към кв.Ветрен, със скорост от 71 км/ч при ограничение 50 км/ч, се субсумира под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Допуснатото нарушение на материалния закон обаче не налага отмяна на обжалвания електронен фиш, а единствено неговото изменение посредством преквалификация на нарушението от такова по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са изчерпателно и ясно описани в електронния фиш, предявени на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава срещу тях. В същия смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия: при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. "