Решение № 14246 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14246 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110105458 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът М. Х. Г. претендира, че не дължи сумите, фактурирани от „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за имот в ***********, във вр. писмо-справка от 09.02.2026 г., както следва:

1)1308,17евро-главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.07.2014г. и 1261,64евро-лихва за периода от 01.05.2008г. до 09.02.2026г. поради изтекла погасителна давност; и 2)264,22 евро-главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025г. и 0,25 евро-лихва за периода от 01.07.2025г. до 09.02.2026г поради липса на законна методика за начисляване на сумите за доставка на топлинна енергия като отменена за периода с решение по адм.д.

№746/2021 г., ВАС.

Ответникът оспорва иска по допустимост. Не спори по наведеното възражение за изтекла давност за посочения период за дължими суми и поддържа, че налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Претендира съдебни разноски.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че са покрити с давностен срок към датата на подаване на искова молба паричното вземане на ответника за сумата 1308,17евро-главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.07.2014г., с 1261,64евро-лихва за периода от 01.05.2008г. до 09.02.2026г. От това следва, че исковата претенция за тези суми е основателна.

По отношение на отричаното парично вземане за сумата 264,22 евроглавница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025г. и 0,25 евро-лихва за периода от 01.07.2025г. до 09.02.2026г., съдът приема следното:

1

Не се спори, че между страните през исковия период в изпълнение на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди е извършена доставка. Съдът счита за неоснователно възражението на ищеца за недължимост на сумата поради отменената методика за начисляване на сумите за доставка на топлинна енергия с решение по адм.д. №746/2021 г., ВАС, е неоснователно.

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. ВАС, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва фактическото извършване на доставката на топлинна енергия, а методиката касае само изчисляването й и претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички и то ако са приложими и относими. В случая не се твърди, че процесната сграда-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК, като се вземе предвид дали е заявено оспорване относно доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот, равняващо се на претендираната стойност, каквото няма. Ето защо съдът намира, че правото на парично вземане съществува за ответника и дължимо. В тази част исковата претенция следва да се отхвърли.

Ответникът настоява, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която сторените деловодни разноски остават в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признал иска. Съдът намира за основателно искането на ответника съдебните разноски да останат в тежест на ищцовата страна. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в хипотезата на отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о., отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа 2 изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. По делото не се установява, с оглед представените уведомления от ответника, че като кредитора не е зачел наведено от ищеца извънсъдебно основателно възражение за изтекла давност или друга хипотеза от посочените по-горе. При решаване на въпроса за отговорността на страните за съдебните разноски следва да се разграничи настоящия случай от разгледаните в Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 5/05.01.2026 г. по к. ч. т. д. № 2313/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика, където кредиторът разполага с изпълнителен титул, респ. изпълнителният лист е в негово държане. Поради това са необосновани доводите на ищеца, че поддържането на процесните вземания като дължими в счетоводна система на ответника са обстоятелства дали повод за завеждане на делото. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Ето защо съдебните разноски, сторени от ищеца следва да останат в негова тежест, а доколкото е заявено в срок искане от ответника за присъждане на разноски, такива са дължими за юрисконсултско възнаграждение -102,26евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Х. Г., с ЕГН:**********, не дължи на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата 1308,17евро - главница за доставена топлинна енергия за имот в ***********, във вр. писмо-справка от 09.02.2026 г., за периода от 01.03.2008г. до 31.07.2014г., и 1261,64евро мораторна лихва за периода от 01.05.2008г. до 09.02.2026г., поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Г., с ЕГН:**********, срещу Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че М.

Х. Г., с ЕГН:**********, не дължи на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, сумата 264,22 евро - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025г. ,и 0,25 евро-мораторна лихва за периода от 01.07.2025г. до 09.02.2026г поради отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката с решение по адм. дело №746/2021 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА М. Х. Г., с ЕГН:**********, да заплати на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал.2 и ал. 3 от ГПК, сумата 102,26 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4