Присъда № 4 от 22.01.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4 от 22.01.2025г. на КжРС по НОХД № 859/ 2024г.

Повдигнато е обвинение срещу Т. Б. А. за извършено престъпление на 21.06.2024г. в гр.Кърджали по чл.216 ал.1 от НК.

Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение като счита, че безспорно е доказано, че на 21.06.2024г. в гр.Кърджали подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ представляваща лек автомобил **** ****. Моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението и при определяне на наказанието да се взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, за които е реабилитиран, лошите му характеристични данни, нА.чието на неприключило наказателно производство срещу него, което се води за две престъпления, както и че срещу него са били издавани множество заповеди за защита от домашно насилие, включително и в полза на свидетеля Б. Б.. Предлага да му се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, разноските да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства 2 броя дискове- да останат по делото.

Подсъдимият Т. А. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди, че на инкриминираната дата вечерта гледал футболен мач със съученици и бил заедно с тях до 23,00ч. Два дни по- късно бил арестуван от Б.

Д. на пазара. Признава, че притежава микробус „****“ с рег.№ ****, както и още четири автомобила, които не се заключвА. и ключовете им оставял отгоре. В своя защита подсъдимият се присъединява към казаното от защитника му, а при последна дума заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан. На съдебните прения защитникът настоява, че обвинението е недоказано и почива предположения, но не и на реалността и на доказателствата по делото. Моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като няма нито едно доказателство, което да сочи за виновност на подсъдимия.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Т. Б. А., роден на ****, живущ в ****, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т. А. и свидетелката Б. Б. са братовчеди. Те имА. добри взаимоотношения до преди няколко години, когато започнА. да спорят за имущество.

Свидетелите Б. Б. и М. Б. са съпрузи и живеели преимуществено в **********където последният работел във фирма „Силиври Амбалаж“АД. По този повод му бил предоставен за управление лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ ****, който бил собственост на търговското дружество.

1

Така на 19.06.2024г. с това МПС двамата съпрузи Б. заедно с тяхната дъщеря пристигнА. в гр.Кърджали и се настанили в къщата на ****. На 21.06.2024г. вечерта последните трима се намирА. в двора на дома, който обитавА., който бил разделен от тротоара и улицата от ограда, през която имало видимост, като и дворното, и уличното осветление работело. Тази вечер служебният автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ **** бил паркиран на тротоара пред двора на къщата на **** и бил насочен с лице в обратна посока на входната врата. Около 22,30ч. същата вечер подсъдимият Т. А. управлявал собствения си автомобил представляващ микробус марка „****“ с рег.№ ****, когато се насочил към къщата обитавана от семейство Б. намираща се в гр.Кърджали на ****. Деецът А. спрял превозното средство на улицата в непосредствена близост и успоредно на автомобила управляван от свидетеля М. Б., при което първият отворил плъзгащата се врата намираща се от дясната страна на собствения му микробус и от там започнал да нанася ритници с крака на лекия автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ **** в областта на лявата задна врата. След като нанесъл няколко удари по този начин, подсъдимият Т. А. се качил върху описания лек автомобил и започнал да скача върху тавана му. Всичко това видели и двамата свидетели М. Б. и Б. Б., която веднага се обадила на ЕЕН 112, където подала сигнал за случилото се като посочила автора на деянието, а именно братовчед й Т. А., както и обяснила, че той ритал и скачал върху колата. Поради това на место бил изпратен полицейски екип от Районно управление- Кърджали в състав свидетелите В.

Е. и Т. Н.. Когато пристигнА. на място в гр.Кърджали на ****, двамата полицаи заварили свидетелите М. Б. и Б. Б.. Те им разказА., че подсъдимият Т.

А., който вече бил напуснал местопроизшествието, дошъл с бял микробус марка „**** ****“ на улицата и спрял до техния автомобил марка „****“, когато от страничната врата на микробуса започнал да нанася с крак по лекия автомобил в задната лява врата и след това се качил върху нея на тавана и започнал да скача. След словесен диалог между тях, деецът А. си тръгнал, но им казал, че ще има продължение случилото се. Двамата свидетели В. Е. и Т.

Н. видели лекия автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ ****, по който установили щети по задната лява врата и тавана му, както и видели, че било осветено на местопроизшествието. Те разбрА. от свидетелката Б. Б., че имотът й имал камери. По- късно там пристигнал и колегата им Б. Д., който също видял щетите по автомобила „**** ****“ с рег.№ ****, и който разбрал за случилото се от казаното му от свидетелката Б. Б.. Тъй като свидетелят Д. познавал подсъдимия Т. А. от работата си като полицейски инспектор и знаел, че той живеел в ****, се насочил на там за установяването му, но не го открил същата вечер.

На местопроизшествието на 22.06.2024г. за времето от 00,20ч. до 01,15ч. бил извършен оглед и бил изготвен фотоалбум.

Свидетелката Б. Б. на датата 22.06.2024г. предала с Протокол за доброволно предаване 1 брой компакт диск съдържащ видеозаписи от охранителните камери на притежавания от нея имот в гр.Кърджали на ****.

Видно от заключението на вещото лице, извършило повторна 2 стоково-оценителна експертиза, стойността на нанесената щета на лек автомобил „**** ****“ с рег.№ **** е в размер на 1466,17лв.

Тази фактология настоящата съдебна инстанция установи от всички събрани по делото доказателства, а именно: гласните показания на свидетелите Б. Б., М. Б., В. Е., Т. Н. и Б. Д.; писмените- Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2024г. ведно с фотоалбум, Протокол за доброволно предаване от 22.06.2024г., Протокол за оглед на ВД от 08.07.2024г. ведно с фотоалбум, Протокол за оглед на ВД от 03.07.2024г., ведно с фотоалбум, Свидетелство за регистрация на МПС, фактура от 13.07.2024г.; видео- техническа и лицево- идентификационна експертиза обективирана в Протокол № 156 от 26.07.2024г., Повторна стоково-оценителна експертиза № 202/ 30.08.2024г. изготвена от вещото лице В. Д.; както и от веществените доказателства средства- видеозаписи от камерите заснели деянието, както и записи от проведения разговор на свидетелката Б. Б. с оператор на ЕЕН 112 на инкриминираната вечер, които са еднопосочни, последователни, взаимно се допълват и са непротиворечиви. Тези доказателства изграждат една логична житейска картина, подкрепят се, взаимно се допълват, и при тяхната проверка не са установени други доказателства, които да ги дискредитират като годни, относими и достоверни доказателства, поради което им бе дадена вяра от тази съдебна инстанция. Единствените разминавания по делото са с обясненията дадени от подсъдимия А., който отрича участие в престъпното деяние, в което е обвинен, поради което като изолирани от целия доказателствен материал те бяха приети като негова защитна версия.

Авторството на престъплението се установява безспорно от очевидците му- свидетелите Б. Б. и М. Б., които са в логическа връзка и се подкрепят от свидетелските показания на В. Е., Т. Н. и Б. Д., които косвено доизясняват фактологията по делото. Индиция за установените факти са веществените доказателства- диска от видеокамерите и от подадения сигнал на ЕЕН 112 и техните огледи, които съответстват на показанията дадени от свидетелите очевидци.

Стойността на повредената чужда движима вещ- лек автомобил „**** ****“ с рег.№ **** се прие, че е на стойност от 1466,17лв., която цена е определена от повторната съдебно- оценителна експертиза, тъй като всички свидетели установяват, че таванът е бил с големи деформации, поради което е следвало да се подмени, а не да се ремонтира, както обяснява вещото лице в своя разпит на съдебното следствие, а и на база представената фактура от 13.07.2024г., която дава сведения за заплатения размер при ремонта на повредения автомобил.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Повдигнато е обвинение за повреждане на чуждо движимо имущество, чийто обект са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движимите вещи. Като предмет на това престъпление може да бъде всяка чужда движима вещ като тя трябва да бъде реално съществуваща такава. Изпълнителното 3 деяние на престъплението по чл.216 ал.1 от НК може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие и се изразява във въздействието върху субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя отрицателно по отношение на първоначалното й предназначение. Като в настоящият казус бяха събрани категорични доказателства относно въздействието от страна на подсъдимия Т. А. по отношение на инкриминираната вещ, което се е изразило в повреждане на лек автомобил марка „****“ модел „****“ с рег.№ ****, собственост на турското дружество „****“, поради което е чужда за дееца А., поради което той може да бъде субект на това престъпление, като деформирал тавана и задната лява врата, и откачил плафона на лекия автомобил, в резултат на което вещта временно не е могла да бъде използвана пълноценно, тъй като е била на ремонт. Поради това е изпълнен фактическият състав на престъплението от обективна страна още повече, че повреждането е станало противозаконно. НА.це е в случая и резултатът от престъплението, а именно временно вещта не е могла да се ползва по своето обичайно предназначение, а възстановяването е станало едва след ремонта му.

НА.це е и субективната страна на престъплението повреждане на чужда движима вещ, защото действията на подсъдимия Т. А. са извършени съвсем преднамерено при ясно съзнаване на риска от повреждане на лекия автомобил. Очевидно е при това положение, че поведението му е умишлено, пък макар и при евентуален умисъл. В случая деецът съзнава, че въздейства върху чужда вещ по такъв начин, че я прави временно или постоянно, частично или напълно негодна за използване по предназначение, но е допускал и същевременно с безразличие е приемал възможността да настъпи този резултат, който в казуса се изразява в неговата повреда.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът при определяне на наказанието взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид характера на извършеното; като отчете нА.чието на смекчаващи отговорността обстоятелства- необременено съдебно минало, семейно и трудово ангажиран, сравнително ниската стойност на щетата, която е близка до размера на минималната работна заплата в страната; както и отегчаващите такива- лоши характеристични данни, то счете че следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, като по този начин ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК така определеното наказание бе отложено за срок от 3 години, тъй като са нА.це условията за това, а именно наложеното наказание е „лишаване от свобода“ до три години, лицето не е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, а и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на обвинението, че при определяне на наказанието следва да се вземе предвид предходните 4 осъждания на дееца, за които е реабилитиран, тъй като резултатът на настъпилата реабилитация зА.чава всички предходни осъждания, поради което той се води с чисто съдебно минало. Не бяха взето предвид и твърденията на прокурора, че подсъдимият имал неприключило наказателно производство срещу него, което се водело за две престъпления, както и че срещу него имало издавани множество заповеди за защита от домашно насилие, тъй като такива доказателства по делото не бяха събрани.