Решение № 1093 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330202740 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №278 от 21.04.2023г. на Зам. – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед №22ОА-1979/30.08.2022г. на кмета на Община Пловдив, с което на С.

П. И., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Е. Т., атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, като не се представлява и от процесуалния си представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Д. К., която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лицето, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.03.2023г. жалбоподателят С. П. И. паркирал личния си лек автомобил „Тойота“, с рег. №*** в гр. Пловдив в зона на кръстовище на ул.

„Хан Кубрат“ и ул. „Йоаким Груев“. Около 09.20 часа на същата дата действията му били установени от свидетелката Н. М. С., на длъжност старши полицай към сектор „Общинска полиция“ – Пловдив, поради което и същата съставила глоба с фиш №0002482966, в отсъствие на водача И.. Срещу съставения фиш на 17.03.2023г. било депозирано възражение от С. П. И.. Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка на собственика на МПС, които бил и негов водач, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №002701 от 22.03.2023г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който макар да го подписал с възражения, не оспорил пред свидетелката Н. М. С. /актосъставител/ факта на нарушението. Възражения срещу съставения АУАН не били депозирани в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на С. П. И., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства – показанията на свидетелката Н. М. С.

/актосъставител/, които са логични, обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства. Свид. С. установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, съобразно разпоредбата на чл.167, ал.2, т.1 от ЗДвП и съобразно приложената по делото Заповед №22ОА – 2001 от 30.08.2022г., като в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед №22ОА – 1979 от 30.08.2022г./, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП за административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. По силата на чл.186, ал.2 от ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.

Действително възможно е фиш да бъде издаден и в отсъствие на водача /какъвто е настоящия случай/ и това е предвидено в разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Посочената законова норма сочи, че фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, 3 срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.

В настоящия случай издаването на фиша попада в последната хипотеза т.е. фишът е издаден в отсъствие на водача.

При оспорване на нарушението, независимо дали фишът е съставен в присъствие или в отсъствие на водача, се съставя акт. Правото на оспорване на вмененото нарушение и последиците са уредени от разпоредбата на чл.186, ал.2 и ал.3 от ЗДвП. Ал.2 от същата разпоредба предвижда оспорване на фиша от всяко лице. Ал.3 предвижда случаи на оспорване от страна на собственика, когато фишът е издаден в отсъствие на водача. В случая фишът е съставен в отсъствие на водача, поради което и правилно актът е издаден на името на собественика, за който впрочем се установява, че е и лицето извършило административното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В случая поради направеното оспорване, съставеният фиш не може да се приравни като последица на издадено НП, както е предвидено в чл.186, ал.7 от ЗДвП, а следва да се състави акт, каквото е било и сторено.

Така предвид цитираните разпоредби не е налице опорочаване на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Правилно фишът е бил съставен на собственика на МПС – то /които не е посочил друго лице, като водач на същото/ и на който впоследствие е бил съставен АУАН и е било издадено НП.

Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Според чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Съгласно чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП се наказва с глоба от 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. В една от хипотезите на цитираната санкционна разпоредба попада и процесният случай. Предвидената глоба е във фиксиран размер. В такъв именно размер е наложена и на жалбоподателя.

В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не 4 се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. Даденото фактическо описание на осъщественото административно нарушение съдържа всички необходими за това реквизити, касаещи съставомерните действия на нарушителя. Посочен е авторът на деянието, както и нарушените законови разпоредби. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на собственика и водача на МПС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, поради което съдът приема за неоснователно възражението в този смисъл. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ и е в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, разгледано е в рамките на две съдебни заседания, които са били с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, поради което справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр. чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №278 от 21.04.2023г. на Зам. – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед №22ОА-1979/30.08.2022г. на кмета на Община Пловдив, с което на С. П. И., ЕГН:********** на осн. чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. П. И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6