Решение № 612 от 21.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Благоевград, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100599 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на М. Д. Ц., ЕГН: **********, с настоящ адрес в с***, чрез пълномощника й адв. Л. Б., против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С***, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 9659899003/31.10.2025г. е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 9659899003/31.10.2025г., по силата на който на ищцата била предоставена заемна сума в размер на 800 лв. (409,03 евро). Била уговорена годишна договорна лихва от 40,99 % и ГПР 49,60 %. В договора било посочено, че общата дължима сума по кредита е 826,95 лв. (422,81 евро).

Към договора било сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от 31.10.2025г. Така реално дължимата сума за връщане от потребителя била в размер на 968,88 лв.

(495,38 евро), тъй като таксата за бързо разглеждане възлизала на 141,93 лв.

(72,57 евро). Впоследствие ищцата сключила Анекс от 10.01.2026г. за допълнителна сума към договора за кредит, по силата на който й била предоставена допълнителна сума в размер на 100 евро (195,58 лв.), като за срока на кредита след отпускане на допълнителната сума ГЛП бил 40,53%, а ГПР - 49,40%. Отделно от това ищцата подписала и Анекс към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит от 31.10.2025г., по силата на който се задължила да плати още 92,10 евро (180,13 лв.) със срок до 29.01.2026г. Навеждат се твърдения, че договорът за кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване 1 на изискванията на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на действителния процент на ГПР, тъй като таксите за бързо разглеждане не били включени в ГПР по договора, което довеждало до несъответствието му с реалния общ разход по кредита за потребителя и до заобикаляне на лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага се, че двете такси за бързо разглеждане са свързани с усвояването на кредита и не следвало да бъдат начислявани, на осн. чл.10а от ЗПК. Предвид на горното се твърди, че недействителен се явява целият договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Вивус.БГ“ ЕООД, с който се взема становище за неоснователност на предявената искова претенция. Не се оспорва, че на 31.10.2025г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД („Дружеството“) като Кредитодател и М. Д. Ц. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 9659899003 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и, че на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 800 лева (409,03 евро), представляваща главница по кредита, за срок от 30 дни, с падежна дата 31.11.2025г., с уговорена договорна лихва в размер на 26,95 лева (13,78 евро). Не се оспорва, че между страните е било сключено и Споразумение за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане от дата 31.10.2025г., по силата на което е уговорено, че проверката на кредитоспособността на заявителя ще се извърши в срок до 15 минути, като във връзка със сключената уговорка ищцата се е задължила да заплати в полза на кредитора сума в размер на 141,93 лева (72,57 евро) - такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, дължима в срок до 30.11.2025г.

Твърди се, че сумата по кредита е отпусната и преведена в полза на ищцата по сметка на каса на „Изипей“ АД.

На 27.11.2025г. между страните бил сключен Анекс към договора за кредит, както и Анекс към Споразумението за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане, с който страните постигнали съгласие срокът на договора за кредит и на споразумението да бъде удължен с 30 дни – до 30.12.2025г. За сключване на Анекса ищцата заплатила в полза на дружеството сумата от 155,44 евро, от която сума: 71,52 евро – такса за допълнителна услуга за удължаване на срока и 83,92 евро – частична вноска по кредита. С частичната вноска по кредита е била погасена частично главницата до сумата от 325,12 евро.

На 16.12.2025 г., т.е. – преди да настъпи падежа на договора между страните е сключен втори Анекс от дата 16.12.2025 г. и Анекс от 16.12.2025 г. към Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане, с който страните са се споразумели срокът на Договора и Споразумението да бъде удължен с още 30 дни – до 29.01.2026 г. За сключване на Анекса ищцата е заплатила сумата от 155,44 евро, от която сума: 42,42 евро – такса за допълнителна услуга за удължаване на срока и 113,02 евро – частична вноска по кредита. С частичната вноска по кредита е била погасена част от главницата до сумата от 212,09 евро.

Между страните е сключен Анекс за допълнителна сума от дата 10.01.2026 г., по силата на който в полза на ищцата е отпусната допълнителна 2 сума в размер на 195,58 лева /100 евро/. В резултат на настъпилите в правоотношението изменения, общият размер на задължението по Договора за кредит се е увеличил до сумата от 641,47 лева /327,98 евро/, от които: главница в размер на 610,39 лева /312,09 евро/ и договорна лихва в размер на 31,08 лева /15,89 евро/.

За сключване на Анекса ищцата е пожелала да се възползва и от допълнителната услуга, която предлага кредитора, във връзка с което Споразумението също е било анексирано. Задължението за заплащане на таксата за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане се е увеличила до сумата от 180,13 лева /92,10 евро/. С настъпване на последно уговорената падежна дата ищцата е била задължена да погаси задължението си в размера, посочен в специалните условия на договора, в противен случай изпадала в забава и върху главницата започвала да се начислява наказателна лихва за забава, на основание и в размер, определен в т. 15.2 от Общите условия. С настъпване на новоуговорения падеж – 29.01.2026 г., ищцата е изпаднала в забава и задължението по Договор за кредит № 9659899003/31.10.2025 г. оставало непогасено. Поради това с отговора на исковата молба от „Вивус.БГ” ЕООД е предявен насрещен иск срещу М. Д. Ц. да бъде осъдена да върне непогасения остатък от чистата стойност на кредита в размер на 198,15 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане. Признава се, че ищцата е извършила плащания по кредита в общ размер на 310,88 евро (сбор от сумите 83.92 евро; 71,52 евро; 113,02 евро и 42,42 евро). Възразява се срещу твърденията, изложени в исковата молба, поради което се счита, че ищцовата претенция е неоснователна. Твърди, че договорът за кредит е сключен валидно, а не е недействителен. Не оспорва, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, но твърди, че това не е необходимо, тъй като таксата представлява възнаграждение за допълнителна, незадължителна услуга, предоставена по изрично искане на потребителя, свързана с ускорено обработване на заявлението за кредит, а не разход, който е условие за получаване на кредита. Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на ЗПК. Излага твърдения за правилно формиран годишен процент на разходите, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски, както и за уважаване на насрещния осъдителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск е подала писмен отговор, с който признава иска за основателен. Претендира разноски, като възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за кредит № 9659899003/31.10.2025г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева /409,03 евро/, която последната следвало да върне до 30 дни, при фиксиран лихвен процент от 40,99 % и ГПР в размер на 49,60 %. В споразумение от същата дата 31.10.2025г. към договора била предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 141,93 лева /72,57 евро/. С Анекс за допълнителна сума от 10.01.2026 г., сключен между 3 страните, на ищцата е отпусната допълнителна сума в размер на 195,58 лева /100 евро/ при лихвен процент в размер на 40,53 % и ГПР в размер на 49,40 %.

За сключване на Анекса ищцата е пожелала да се възползва и от допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, която предлага кредитора, във връзка с което Споразумението също е било анексирано. Задължението за заплащане на таксата за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане се е увеличила до сумата от 180,13 лева /92,10 евро/. По делото са приобщени и два анекса за удължаване на срока на договора от 27.11.2025г. и 16.12.2025г., сключени между страните, от които се установява, че срокът на договора е удължаван два пъти, с първия анекс до 30.12.2025г., за което е начислена такса в размер на 71,52 евро /139,88 лв./ и с втория анекс до 29.01.2026г., за което е начислена такса в размер на 42,42 евро /82,97 лв./.

По делото не е спорно между страните, че кредитолучателят М. Д. Ц. е заплатила по договора 310,88 евро.

Съобразно изложеното от фактическа страна, се установява, че между "Вивус. БГ" ЕООД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на сумата от 800 лв. (409,03 евро), която с един анекс е увеличена на сумата в размер на 509,03 евро.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В сключения договор и анексите към него са предвидени такси за бързо разглеждане и такси за удължаване на срока на договора. Същевременно, посочените такси не са включени от кредитора към ГПР по договора и анексите към него, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

4

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен размер на ГПР в договора и анексите към него, но от съдържанието на същите потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.