Решение № 308 от 21.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604833 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 09.02.2021г., постановена по НЧХД №2643/2020г., CPC, НО, 131-ви състав, е признал подсъдимия Т. ИВ. Ц. за НЕВИНОВЕН в това, че на 21.08.2019г. в град София, във „входа“ на етажна собственост, находяща се адрес ул.“*******, публично, чрез залепване на съобщение, със заглавие „Накратко за проблеми, които създава не от вчера за живущи във входа“ да е разгласил неверни обстоятелства позорящи личността на Д.А. и приписал извършване на престъпление, със следните твърдения:

1. „Преди три години заплаши мен и майка ми, че сме щели да „имаме проблем“, ако не разрешим да надстрои блока.. ..Веднага след това колата ми беше залята с киселина, което според мен, е изпълнение на заплахата.

2. „Впоследствие се наложи да се намеси и прокуратурата, тъй като бяха отправени заплахи за убийство. Същата вечер, след заплахите, входната врата на ап.9 беше залята с червена боя, наподобяваща кръв.“ 3. „Разговарял съм с А., живущ заедно е Д., който ми е споделял, че тя е на психотропни лекарства, заради което не трябва да употребява алкохол, но 1 въпреки това го прави“ - престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. 147, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по това обвинение.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от адв. А.Т. повереник на ЧТ Д. И.А.., с която се иска отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и постановяването на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. Постъпило е по делото и допълнение към жалбата, в което се прави подробен анализ на доказателствата, въз основа на който, повереникът достига до извод, че авторството на деянието е доказано, поради което се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, осъдително такава.

С допълнението се правят и доказателствени искания - да се допусне до повторен разпит свидетелят А.Н., за установяване на обстоятелства, свързани с това, кой е извършвал ремонтни дейности в кооперацията. Иска се да бъде допуснат още един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, кой е бил домоуправител на етажната собственост от момента, в който тъжителката и живущият с нея на семейни начала А.Н. са закупили самостоятелен обект в сградата до инкриминираната дата, както и дали през този период подсъдимият е бил лицето, което се е занимавало с ремонтните дейности.

В разпоредително заседание на 16.12.2021г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия, но допуска допълнителен разпит на св. А.Н. и още един свидетел, и двамата при режим на довеждане.

В открито съдебно заседание, повереника на ЧТ Д.А. – адв.Т., поддържа жалбата и допълнението по изложените в нея съображения.

Посочва, че доводът на районния съд, че не е изяснено кой е авторът на престъплението не е верен, като в подкрепа на тези твърдения се аргументира с повторния разпит пред въззивната инстанция на св. Н., както и документа, представен от тях. Прави искане от съда да се отмени първоинстанционната 2 присъда, както и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.

Другият повереник на ЧТ Д.А. – адв.С., излага че от доказателствата по делото се установява по категоричен и неоспорим начин авторството на деянието, извършено от подс. Ц.. Моли съда да отмени първоинстанционната присъда, както и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.

Подсъдимият Т.Ц., редовно уведомен, се явява пред въззивната инстанция и в даденото му право на последна дума от съда, моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, дадени пред първия и въззивния съд, показанията на разпитаните свидетели: А.Н. и И.Л., събраните по делото писмени доказателства- нотариален акт, писмо с титул "София, 20 август 2019г.", Заявление от 28.07.2019г. до началника на 04 РУ-СДВР и сведение от подсъдимия Ц., протокол за полицейско предупреждение от 26.07.2019г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 7865/2019г. по описа на СРП, преписки с вх.№ 228000-9528/18 и № 2280009527/2018г. по опис на 04 РУ-СДВР, справка от 04 РУ-СДВР, фотоснимки на бележка с ръкописен текст, фотоснимки на печатен текст със заглавие "Опровержение на разпространеното писмо от Д. и А. от ап*******", фотоснимки на входна врата и домофонна уредба.

Пред настоящата съдебна инстанция бе проведено съдебно следствие, в което бе проведен допълнителен разпит на св. А.Н. и бяха представени и 3 събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, както и тези събрани пред настоящата, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролирания съд, и която е следната:

Подсъдимият Т. ИВ. Ц. е роден на ******* гр. София, българин е, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан, с постоянен адрес гр. София, ул. "*******, с ЕГН **********.

Частният тъжител Д.А. и подсъдимият Т.Ц. обитавали жилища в една и съща сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.„******* Частният тъжител, заедно със свидетеля А.Н., живеели в апартамент № 16, разположен на последния етаж, а подсъдимият Ц., в апартамент №1 на първия етаж, като същият изпълнявал и функциите на домоуправител във входа.

Отношенията между двамата били силно влошени в резултат на различни спорове във връзка с управлението на етажната собственост и разходите в същата. На 20.08.2019г. във входа на сградата, от вътрешната страна, било поставено ръкописно съобщение, с твърдение, че поради незаплащане на такси и разходи за поддръжка на входа от страна на частния тъжител А. и свидетеля Н., предстои спиране на асансьора, като текстът, носел означение „домоуправител“ и подпис на подсъдимия. Бележката била възприета от свидетеля Н. и частната тъжителка още същия ден, и вечерта те, на свой ред, поставили от вътрешната страна на входа отговор на съобщението, като изготвили напечатан текст формат А4, съдържащ опровержение, подписано "А. и Д.".

На следващия ден- 21.08.2019г., привечер, на входната врата на жилищния блок, от външната страна, до домофонната уредба, били залепени три листа печатен текст, без подпис и автор, означени като "Опровержение на разпространеното писмо от Д. и А. от ап*******". В същите били изложени редица твърдения за частния тъжител Д.А. и свидетеля А.Н., в качеството им 4 на членове на етажната собственост, таксите и разноските дължими от същите, друга информация във връзка с организацията на ремонтните дейности и почистването на общите части. По-конкретно текстът включвал и следните твърдения по отношение на частната тъжителка: „Преди три години заплаши мен и майка ми, че сме щели да „имаме проблем“, ако не разрешим да надстрои блока....Веднага след това колата ми беше залята с киселина, което според мен е изпълнение на заплахата.“, „Впоследствие се наложи да се намеси и прокуратурата, тъй като бяха отправени заплахи за убийство.

Същата вечер, след заплахите, входната врата на ап.9 беше залята с червена боя, наподобяваща кръв.“, както и „Разговарял съм с А., живущ заедно с Д., който ми е споделял, че тя е на психотропни лекарства, заради което не трябва да употребява алкохол, но въпреки това го прави“.

Така поставените листи печатен текст най-напред били възприети от свидетеля Н., който обаче поради факта, че не владее български език не разбрал съдържанието им, а след това и от частния тъжител А., която му превела текста. Освен това, същата се оплакала от поставеното съобщение и на свидетелката И.Л., която държала фризьорски салон в сградата.

Свидетелката на свой ред лично се запознала със съдържанието на трите листа, поставени от външна страна на входната врата на жилищната сграда.

Също така през лятото и есента на предходната година между подсъдимия Ц. и други съседи от една страна и частната тъжителка А. от друга, възникнало неразбирателство, което прераснало в скандал, наложил намесата на полицията, във връзка, с което били образувани преписки вх.№ 228000-9528/18 и № 228000-9527/2018г. по опис на 04 РУ-СДВР, приключили с издаване на протоколи за предупреждение и отказ да се образува досъдебно производство.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.

Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане 5 на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС, II н.о.; решение № 513/2013г. на ВКС,I .о. и решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Обективно събраната по делото доказателствена съвкупност не разкрива противоречия относно интересуващите делото факти, поради което по аргумент за противното от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК не е необходим подробен анализ на информационните носители с оглед преценката им за достоверност. Съществено е, че от писмените доказателства, показанията на св. Н. и косвено от тези на св. И.Л., се установява залепване на три листа печатен текст от външната страна на входната врата на жилищната кооперация, като спорният по делото момент касае авторството на текста.