Определение № 167 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. София, 17.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20248002101719 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Миген“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат В. Д., срещу решение № 95 от 01.02.2024 год. по в.гр.д. № 1468/2023 г. на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2093 от 12.06.2023 г. в частта, с която след отмяна на решение № 2606 от 03.08.2022 г. по гр.д. № 5127/2021 г. на Районен съд – Варна дружеството касатор е осъдено да заплати на П. Й. Л. 49 217,67 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука на 22.01.2020 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част за обезщетението за неимуществените вреди е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.

Ответникът по касационната жалба П. Й. Л., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Б. Б., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество - жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ, за чието уважаване следва да са налице следните предпоставки: страните да се намират в трудовото правоотношение, работникът/служителят да е претърпял трудова злополука, вследствие на която да е претърпял увреждане, от което да са му причинени вреди – имуществени и/или неимуществени. От представения трудов договор № 2/13.01.2016 г. и последващо допълнително споразумение към договора № 16/02.01.2020 г. е установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в дружеството длъжността „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ с основно месечно 1 възнаграждение 610,00 лева, както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% върху основното възнаграждение. От протокол № 1029-03-527#6 от 20.03.2020 г. за разследването на злополуката и разпореждане № 5104-0341 от 26.03.2020 г. за признаване на злополуката за трудова, издадени от НОИ ТП – Варна, както и от обясненията на пострадалия и на двама други служители на дружеството работодател, е установено, че на 22.01.2020 г. в [населено място], Германия, където работникът е бил командирован, при подготовка на товарния автомобил за товарене - при качване на товарната рампа, за да отвори щората на ремаркето за товарене, ищецът се подхлъзва, губи равновесие и пада от рампата от височина около 1,2 метра. От медицинската експертиза, кредитирана от съда като пълна, ясна и компетентно изготвена, както и от представената медицинска документация е установено, че вследствие на падането ищецът е получил счупване на дясната бедрена кост, обусловило трайно затруднение на функцията на десния долен крайник за повече от 5 месеца, и контузия на лумбалния отдел на гръбначния стълб, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на дружеството работодател, че уврежданията не са в резултат на трудовата злополука и е посочил, че причинната връзка между уврежданията и злополуката се установява от медицинската експертиза и представената от ищеца медицинска документация. При определянето на размера на неимуществените вреди, претърпени от ищеца във връзка с получените травми, съдът е взел предвид, че ищецът е бил на 58 години, когато се е случила злополуката, и вследствие на нея е получил две увреждания, наложили ползването на общо 390 дни болничен. Получените травми са наложили оперативна намеса в същата болница, в която е прегледан непосредствено след инцидента, в Германия, а след завръщането му в България е проведено и допълнително възстановително лечение. Счупването на дясната бедрена става е предизвикало трайно затруднение на ищеца да използва крака си – кракът не е трябвало да се натоварва 2-3 месеца, което е наложило използването на патерици и провеждането на физиотерапии. Втората контузия е на лумбалния отдел на гръбначния стълб - голям пресен възел на Шморл, като вещото лице е посочило, че контузията се е отразила зле на връзките на гръбначния стълб, тъй като на тази възраст не са толкова еластични. Въз основа на посоченото, като е отчел преживените от ищеца неудобства и затрудненията при осъществяване на ежедневните нужди от получените травми, съдът е определил за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв.

За недоказано е прието и възражението на съпричиняване, основано на твърдението, че товарната рампа е имала стълба, която пострадалият не е използвал при качването. Съдът се е позовал на представения по делото протокол за разследване на злополуката от работодателя, в който е отразено, че няма допуснати нарушения на нормативни актове, както и на правилата за безопасност на труда. Посочил е, че го цени като признание на работодателя на неизгодни за него обстоятелства, а именно, че не е налице съпричиняване.

Във връзка с възражението не са ангажирани и доказателства, че ищецът си е свалил противоплъзгащи обувки след извършената му проверка на личните предпазни средства.

Допълнително с оглед направеното с отговора на исковата молба признание от работодателя, 2 че твърдяното поведение на ищеца не представлява действие, което и най-небрежният работник не би извършил, е отхвърлил възможността твърдяното поведение на работника да се квалифицира като груба небрежност.

Съдът е приел за установено от представените доказателства, че ищецът е получил от ответното дружеството сумата от 400 евро, с левова равностойност 782,33 лв., представляващи аванс, който е следвало да бъде приспаднат от дължимите командировъчни.

Посочено е, че уговорката за връщането на парите е установена от ангажираните от показанията на ангажирани от дружеството свидетели. Съдът е направил извод, че предвид настъпилия още на първия курс инцидент, ищецът не е осъществявал трудова дейност и следователно не са му били платени командировъчни, поради което сумата се явява дадена без основание и следва да бъде върната. Като е извършил прихващането чрез приспадане на сумата от 782,33 лв. от дължимото обезщетение, съдът е приел, че дължимата на ищеца сума е в размер 49 217,67 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение – при изготвянето на мотивите си – да обсъжда всяко събрано доказателство /доказателствено средство/ в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства, съответно част от тях, и така да формира извод на съществуването или не на определен юридически факт? Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

2. Задължен ли е съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба, като обсъди всяко едно от тях отделно и заяви защо ги приема за основателни или не? Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, като са посочени и конкретни решения.

3. При преценка достоверността на свидетелски показания на роднини следва ли да се подходи към тях с особена критичност и необходимо ли е да се извърши преценка и с други, събрани по делото доказателства, като се изложат мотиви с кои съвпадат и с кои противоречат? Твърди се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

4. Когато е дадено указание на ищеца да представи в оригинал приложени към исковата молба документи, а в определения срок същият не ги представи, следва ли тези документи да се изключат от доказателствения материал? Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 133 от 05.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 73/2010 г., I т.о.

5. Длъжен ли е съдът да се съобрази със заключението на вещото лице, включително дадените от него разясняващи отговори в с.з., и ако не го направи, длъжен ли е да се обоснове защо? Твърди се, че разрешението на съда по въпроса противоречи на решение № 14 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 997/2021 г., III г.о.

6. Каква е доказателствената стойност на протокол, съставен от служители на ТП на НОИ – Варна, в производството за установяване на трудова злополука по чл. 56 КСО? Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3648/2016 г., III г.о.

3

7. След като в протокола е записано, че основната причина за възникналия инцидент и поведението на работника, който поради невнимание се е подхлъзнал и в резултат на това е паднал, това води ли до извод, че служителят е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ при изпълнение на трудовите си задължения? Във връзка с този въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

8. Какъв е справедливият размер на дължимо обезщетение за причинените на ищеца две телесни увреждания при положение, че по делото няма данни за неблагоприятна прогноза за в бъдеще, няма данни за трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на около шест месеца се е възстановил от увреждането? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 226 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 756/2018 г., III г.о.

9. Следва ли съдът да определи еднакво обезщетение за две телесни увреждания или следва да отчете техните индивидуални особености – вид, време за възстановяване и други специфики, доколкото в случая е установено, че едното телесно увреждане се изразява във фрактура на крайник с продължителност на възстановяване от 4-5 месеца, а другото телесно увреждане отшумява за няколко дни – 10-15? Поддържа се наличието на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Твърди се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно – самостоятелна предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първите два въпроса се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви защо приема едни факти за осъществили се, а други не. Въпросите са от значение за изхода на делото, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. В нея еднозначно се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, 4 от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата – поотделно и в съвкупност, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. д.