Решение № 1428 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Варна, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501867 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Т., ЕГН **********, срещу Решение №2638/10.07.2024г. по гр. дело №10562/2023г. на ВРС , 12-ти състав, в частите с които са изменени постановените с Решение №1764/22.11.2021г. по гр. д. №7879/2021г. на ВРС мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето Л. Й.ова Т.а, както следва:

1/ е определен режим на лични контакти на бащата Й. Т. Т., ЕГН**********, с детето Л. Й.ова Т.а, ЕГН**********, описан подробно и поетапно (до 5-годишна възраст, до 7-годишна възраст и след 7-годшина възраст на детето) в обжалваното решение;

2/ е увеличен размерът на дължимата от Й. Т. Т., ЕГН **********, издръжка в полза на детето Л. Й.ова Т.а, ЕГН **********, платима чрез майка му и законен представител П. Д. Д., ЕГН**********, по банкова сметка с титуляр майката Д., с IBAN:**************, от 300.00лв. на 400.00лв. месечно, считано от постановяване на решението – 10.07.2024г., до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа (пето число на месеца, за който се дължи издръжката) до окончателното изплащане.

Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по 1 размер част на иска относно издръжката.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен и немотивиран анализ на събраните по делото доказателства и до неотчитане на всички възражения на страната, довели до неточна фактичска обстановка и до неправилни правни изводи по решаващите въпроси. Режимът на лични отношения (РЛО) дори по-неблагоприятен и понамален от досега действащият, въпреки че бащата е трайно установен в Германия и общуването с дъщеря му е затруднено. До 5-годишна възраст на детето баща има право на едва шест часа контакти на месец,при това само в една седмица; липсва време на общуване по Великден, нова година и рождения ден на бащата; времето за видео разговор е само по 15 минути; през лятото са предоставени едва пет дни на контакти. От пет- до седемгодишна възраст на момичето няма предвидена съществена промяна на РЛО, поради което доводите срещу първия период са относими и за втория; в допълнение летния режим е стеснен до само 5 дни при цели 20 дни при действащото решение от 2021г.,а за останалото време бащата продължава да няма право на срещи с детето с преспиване при него. За след седемгодишна възраст на детето увеличението на РЛО не е голямо, предвид че ще е валидно до пълнолетието на момичето, но в същото време летният режим отново е намален спрямо актуалният. Всичко това не е в интерес на детето и е против правата на бащата, предвид липсата доказателства за напрежение или отчуждение между баща и дъщеря към момента. Относно издържката липсват доказателства за увеличени нужди на детето, налагащи промяна на месечната сума за плащане от бащата. От друга страна последният е с непроменено БТВ от 2021г. (в Германия) въпреки сериозната инфлация в цяла Европа; той няма имоти (в България или в Германия), но има задължения по кредити; отделно по споразумение с майката при развода има задължение да внасяне по 200лв. на месец по банков влог в полза на детето; а с оглед на РЛО се налага да пътува до България и обратно, което коства значителни средства. Всичко това прави невъзможно за бащата плащане на издръжка в по-голям размер. По същество моли за уважаване на жалбата в посочените части и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Акцентира върху трайната уседналост на бащата в чужбина, на трайното неполагане от него на грижи за дъщеря му, на възрастта на последната, правеща невъзможна концентрацията й пред екран за дълго време, както и на нарасналите й нужди, с оглед на които решението на ВРС е в интерес на детето. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.

2

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява никакво становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание чл.59, ал.9 от СК на Й. Т. Т., ЕГН**********, срещу П. Д. Д., ЕГН**********, з а изменение на постановения с решение №1764/22.11.2021г. по гр.д.

№7879/2021г. на ВРС, режим на лични отношения на Й. Т. Т. с детето Л.

Й.ова Т.а, ЕГН**********, като вместо действащият бъде постановен подробно посочен от ищеца такъв.

В срока по чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск на П. Д. Д., ЕГН**********, като майка и законен представител на детето Л. Й.ова Т.а, ЕГН**********, за увеличение на определения с решение №1764/22.11.2021г. по гр. дело №7879/2021г. на ВРС размер на дължимата от Й. Т. Т., ЕГН**********, издръжка в полза на детето Л. Й.ова Т.а, платима чрез нейната майка и законен представител П. Д. Д., по банкова сметка на последната с IBAN:**************, от 300.00лв. на 450.00лв. на месец, считано от постановяване на решението до настъпване на законово основание за изменение или за прекратяване на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа (пето число на месеца, за който се дължи издръжката) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи и родители на детето Л. Й.ова Т.а, родено на 22.11.2020г. С решение №1764 от 22.11.2021г. по гр.д. №7879/2021г. на ВРС бракът на страните е бил прекратен по взаимно съгласие, а съгласно утвърденото им споразумение упражняването на родителските права било предоставено на майката, местоживеенето на детето било определено при нея на посочен адрес, на бащата бил предоставен режим на лични отношения (РЛО) и бил осъден бащата за издръжка на детето от 300лв. на месец.

Счита още, че действащият РЛО е неприложим към момента, тъй като след развода от 22.11.2021г. ищецът е сключил постоянен трудов договор с работодател във ФР Германия (на длъжност медицински асистент в болнично заведение) и се установил там за постоянно. Предишният договор за същата длъжност и при същия работодател бил само за шест месеца, след които решил да остане на постоянен договор. Това представлявало пречка бащата да вижда детето всяка 1-ва и 3-та седмица от месеца и времето им на общуване останало само по 30 мин чрез ел. приложения в събота и в неделя. С оглед трудовата си ангажираност и финансовите си възможности може да връща в България само три пъти в годината – за 2 пъти по 5 дни и веднъж през лятото 3 за по-дълъг период. При сегашния РЛО ищецът ще бъде в невъзможност се да вижда детето, което не е в интерес нито на родителя, нито на детето, като в дългосрочен план ще доведе до нарушаване на емоционалната връзка между двамата. Твърди, че когато се върне в България ответницата създава пречки за общуване на ищеца с дъщеря му, като обвързва общуването им с претенции за допълнителна издръжка. Достигнало се и до физическо насилие от ответницата върху него, по повод на което било образувано гр. д.

№5308/2023г., срешението по което била задължена ответницата да се въздържа от насилие над ищеца. С поведението си майката пречила и на общуването на детето с другите негови роднини по бащина линия.

С оглед на изложеното моли за изменение на предходно определения на ищеца РЛО с детето му чрез неговото увеличаване, а в о.с.з. поддържа чрез процесуален представител искането си.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи и родители на детето Л. Т.а, не оспорва и развода им с посоченото решение на ВРС от 22.11.2021г. по взаимно съгласие, с одобряване на споразумението им относно отглеждането на детето.

Счита обаче, че искът по чл.59, ал.9 СК за увеличаване РЛО на бащата, е неоснователен. Ищецът живее и работи в Германия от много години и още през 2019г., когато е започнала интимната връзка между страните, бил трайно установен там. Именно в Германия ищецът живял и работил през бременността на ответницата, не присъствал на изписването на детето, защото бил на работа в посочената държава, като за първи път видял дъщеря си на третия й месец. И към споразумението, и към развода, ищецът работел на същата работа при същия работодател в Германия, поради което няма причина за изменение на РЛО. Последното не би било и в интерес на детето, защото бащата бил трайно дезинтересиран от дъщеря си, виждал се е с нея само няколко пъти и няма умения да се грижи за нея. До момента всички срещу между Й. и Л. са били в присъствието на П.. Оспорва майката да е ограничавала бащата да се вижда детето, а факта, че живее отдавна в Германия е негов личен избор. И към момента бащата иска контакт с детето само когато на него му е удобно, но не е ангажиран нищо от отглеждането му, с изключение на заплащането на издръжка. По същество моли за отхвърляне на искането по чл.59, ал.9 СК, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

Насрещния иск по чл.150 от СК обосновава освен с изложеното, още и с това, че от предходното решение са изминали години, икономическите условия са се променили, детето е пораснало и нуждите му и разходите за посрещането им са нараснали. Л. вече е на 3 години, посещава детско учебно заведение и постоянно боледува, с което разходите й за храна, дрехи, обувки, лекарства, добавки и други и ежедневни нужди са се увеличили. Бащата получава добри доходи в чужбина, отделно и детски надбавки, но не полага грижи за детето си, поради което може да заплаща издръжка в замоления увеличен размер. Моли за уважаване на иска по чл.150 от СК, което поддържа 4 и в о.с.з.

С отговор на насрещната искова молба бащата оспорва основателността й. С решение по реда на чл.250 ГПК за допълване на решение 1764/22.11.2021 г. по гр.д. 7879/2021г. издръжката била определена в общ размер на 500лв., от които 300лв. платими месечно и по 200лв. вносими по детски спестовен влог, поради което насрещния иск бил недопустим, евентуално неоснователен. Към това оспорва нуждите на детото да са нараснали до степента, поддържана от майката. В яслата/градината детето се храни безплатно, няма необичайни за възрастта заболявания, не посещава допълнителни занимания. Няма обаче и промяна в получаваното от бащата трудово възнаграждение в Германия, което било едно и също от 2020г. и досега. Бащата няма лично жилище в Германия, има разходи за наем, гориво и домашни нужди, както и значителни разходи за да осъществява контакт с детето вкл. за самолетни билети и за настаняване в България. Поддържа останалите си твърдения. Моли за отхвърляне на иска по чл.150 от СК, предявени срещу него, а в о.с.з. поддържа искането си.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява становище по същество на спора, предмет на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Л.

Й.ова Т.а е родено на 22.11.2020г., като негови родители са страните по делото Й. Т. и П. Д. (преди Т.а).