Решение № 31 от 16.06.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Шумен , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500192 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №52/31.03.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по описа на ШРС, съдът е признал за установено на осн.чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и

КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ дължи на Д. Н. К. сума в размер на 7539.60лв. главница представляваща дължим остатък за заплащане на обезщетение съгласно т.7 от допълнително споразумение №214/29.09.2016г. вр. с чл.23 ал.1 от КТД и заповед №6/20.01.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение и сумата от 228.28лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2020г. до 16.06.2020г. , вземания за които е издадена заповед №399/19.06.2020г. по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№983/2020г. по описа на ШРС, присъдил е на ищцата Д. Н. К. сумата от 1569.50лв. разноски в заповедното и исковото производство, осъдил е ответника да заплати по сметка на ШОС сумата от 200лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението е обжалвано от ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД

, действащ ,чрез пълномощника си юрисконсулт Е.М. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в 1 жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Д. Н. К., действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Г. от ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението и да се присъдят разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание осн.чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК да се признае за установено в отношенията между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯШумен“ ООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ дължи на Д. Н. К. сума в размер на 7539.60лв. представляваща остатък от неизплатено обезщетение за 12 месеца в размер на брутното й трудово възнаграждение ,получено при пълен работен месец , увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД на дружеството ,дължимо по т.7 от допълнително споразумение №214/29.09.2016г. сключено между страните ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.06.2020г. датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-17.06.2020г. до окончателното й изплащане , сумата от 228.28лв. мораторна лихва за периода от 29.02.2020г. до 16.06.2020г. и разноските в заповедното производство и в исковото производство.

2

Не е спорно между страните ,че ищцата е работила при ответното дружество на длъжност „главен юрисконсулт“ ,като със заповед №6/30.01.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено на осн.чл.328 ал.2 от КТ , считано от 3.02.2020г. Също така не е спорно ,че ищцата има повече от 10г. трудов стаж при ответника и че ищцата е член на синдикална организация-КНСБ.

Ищцата основава исковата си претенция на т.7 .2 от допълнително споразумение №214/29.09.2016г. сключено между страните, във връзка с чл.23 ал.1 от КТД на ответното дружество и претендира да й се изплати допълнително обезщетение от 7539.60лв. , като страните спорят относно това, каква е била действителната воля на страните при сключването на тази клауза от допълнителното споразумение . В текста на ДС е уговорено ,че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя , независимо от основанието ,служителят има право на обезщетение за 12 месеца в размер на брутното му трудово възнаграждение , получено при пълен работен ден , увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД на дружеството. В чл.23 ал.1 от КТД на дружеството е регламентирано ,че на работник или служител ,член на синдикална организация страна по този договор , уволнен при условията на чл.328 ал.1 т.1,2,3,4 и ал.2 от КТ получава за срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер на 100% от минималното трудово възнаграждение за бранша за лица с трудов стаж над 10 години ,какъвто е и стажа на ищцата по делото. Уговарянето на обезщетение, чийто размер надвишава това уговорено в колективния трудов договор е допустимо предвид разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ , където е предвидено възможността с трудовия договор да се уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са поблагоприятни за работника или служителя от установените с КТД. Именно така е и в настоящият случай. В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право и тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от 3 установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения (напр. по договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж са трудови. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. В настоящият случай с допълнителното споразумение страните валидно са уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя последният да изплати на служителя обезщетение за дванадесет месеца в размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Съдът тълкувайки волята на страните и предвид гореизложеното счита ,че на ищцата се следва обезщетение по т.7.2 от допълнителното споразумение за 12 месеца в размер на брутното месечна възнаграждение получено при пълен работен месец увеличено с размерите по чл.23 ал.1 от КТД или това е сумата от 1710 лв. по 12 месеца увеличена със сумата от 628.30 - минималното трудово възнаграждение за бранша към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, за тези дванадесет месеца , общо 28 059.60лв. Видно от фиша за получените от ищцата суми за обезщетения на нея е изплатена само сумата от 20520лв. за обезщетение по допълнителното споразумение и на същата следва да се изплати допълнително неполучената разлика от 7539.60лв. В този смисъл е и заключението на вещото лице по т.1 на ССЕ приета от ШРС.

Предвид гореизложеното предявеният установителен иск за сумата от 7539.60лв. обезщетение дължимо на основание т.7.2 от ДС №214/29.09.2016г.

4 към трудов договор №26/2.09.2013г. уважи . е основателен и доказан и следва да се

Ищцата претендира и сумата от 228.28лв. мораторна лихва за периода от 29.02.2020г. до 16.06.2020г. върху дължимата главница .

На осн.чл.86 ал.1 изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На осн.чл.84 ал.1 от ЗЗД , когато денят на изпълнение на задължението е определен , то длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането за обезщетение е безсрочно и няма определена дата на която да се заплати, поради което и поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е необходима. Ищцата е представила по делото нотариална покана до ответника с която е поискала да й се изплати обезщетението , която е получена от ответника на 8.06.2020г. , като с поканата е даден седмодневен срок за заплащане на сумата.

Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичането на седем дни считано получаване на поканата и мораторна лихва върху обезщетението се дължи считано от 15.06.2020г. до датата поискана в исковата молба 16.06.2020г. Размерът на лихвата съдът изчислява с помощта на интернет калкулатор и същата възлиза на сумата от 4.19лв.

Предвид гореизложеното искът по чл.86 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 4.19лв. и за периода от 15.06.2020г. до 16.06.2020г. , а за разликата до претендираните 228.28лв. , което е сумата от 224.09лв. и за периода от 29.02.2020г. до 14.06.2020г. вкл. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ето защо решението на ШРС е правилно в частта му с която съдът е уважил иска за главницата в размер на 7539.60лв. и за мораторна лихва в размер на 4.19лв. и следва да се потвърди в тази му част , а в частта с която е присъдил мораторна лихва за разликата над 4.19лв. до претендираните 228.28лв., което е сумата от 224.09лв. и за периода от 29.02.2020г. до 14.06.2020г. вкл. решението е неправилно и следва да се отмени и вместо това искът за тази разлика да се отхвърли.

По разноските : Съобразно изхода от спора на ищцата се следват 5 разноски за първата инстанция общо в размер на 1524.22лв. за заповедното и исковото производство , а на ответника се следват разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение ,които съдът определя на осн.чл.78 ал.5 от ГПК в размер на 300лв., от които следва да му се присъдят 8.65лв. Ответникът съобразно изхода от спора дължи и сумата от 194.23лв. за ССЕ.

Ето защо решението на ШРС следва да се отмени и в частта му за разноските за разликата над 1524.22лв. и за разликата над 194.23лв.

Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските по делото в размер на 697.29лв., за адвокатско възнаграждение , като направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатският хонорар на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като то е в размер почти на минимално дължимото на осн.чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , което е 706.98лв. Въззиваемата страна следва да се осъди да заплати на жалбоподателя сумата от 8.65лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №52/31.03.2021г. по гр.д.№1878/2020г. по описа на ШРС в частта му с която съдът е признал за установено между страните ,че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-Шумен“ ООД с ЕИК * ,със седалище и адрес на управление гр.Ш., пл.№ дължи на Д. Н. К. мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2020г. до 1 4.06.2020г.вкл. за разликата над 4.19лв. до присъдените 228.28лв. , което е за сумата от 224.09лв. ,както и в частта за разноските за разликата над 1524.22лв. до присъдените 1569.50лв. , което е сумата от 45.28лв. и за разликата над 194.23лв. до 200лв., което е сумата от 5.77лв. като вместо това ,постановява: