Решение № 33 от 19.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Бургас, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Мая П. Величкова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Гр. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600044 по описа за 2022 година С присъда №27 от 20.09.2021г. по НОХД№ 883/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, подсъдимите М. Б. М., ЕГН ********** и Г. Г. К., ЕГН********** са признати за виновни в това, че на 08.06.2018г. в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, в съучастие помежду си като съизвършители и с подс. ХР. М. Т., действаща като техен помагач, отнели чужди движими вещи - пари на обща стойност 960лв. от владението на Ст. Н. Ст., ЕГН ********** от гр.Бургас, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и престъплението е извършено от подс.М. в условията на опасен рецидив, поради което са осъдени, съответно: подс. М. Б.

М. - на основание чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, а подс. Г. Г. К. – на основание чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода .

Със същата присъда подс. ХР. М. Т., ЕГН ********** е призната за виновна , в това че на 08.06.2018г. в гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“ в съучастие като помагач на подсъдимите М. Б. М., ЕГН ********** и Г. Г. К., 1

ЕГН**********, умишлено ги улеснила да отнемат чужди движими вещи пари на обща стойност 960лв. от владението на Ст. Н. Ст., ЕГН ********** от гр.Бургас, с намерение противозаконно да ги присвоят, чрез употреба на сила, поради което и на основание чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.55, ал.1,т.1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия М.М. е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание между наложеното по същата присъда и по влязлата в сила присъда по НОХД № 1848/18г. на БРС в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Приспаднато е времето, през което подс. М.М. е търпял наказание лишаване от свобода по която и да е от включените в съвкупността присъди, както и през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 16.11.20(8г. до 21.01.2019г., включително.

На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено подс.М. да изтърпи отделно от общото наказание и неизтърпяната част от наложеното му по НОХД №668/15г. на БОС наказанието лишаване от свобода в размер на 11 месеца и 12 дни, от изтърпяването на която е бил условно предсрочно освободен по ЧНД№33/18г. на БОС.

С присъдата е определено на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание на подс. К. между наказанията, наложени му по същата присъда и по влязла в сила присъда по НОХД № 1562/19г. на БРС, в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложил изтърпяването на общото наказание за изпитателен срок от три години.

На тримата подсъдими са възложени разноските по делото.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от подс. Х.Т., чрез защитника й – адв.К. от АК-София и от адв.П. от АК-Бургас - защитник на подс. Г.К..

В жалбата на подс. Х.Т. се заявяват оплаквания за неправилност, необоснованост на присъдата, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и за явна 2 несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Според въззивната жалба на адв.П. присъдата е неправилна и необоснована, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се въззивната инстанция да упражни провомощията си по чл.334, т.2 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подс. К. за невинен и го оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на БАП моли да бъдат оставени без уважение депозираните жалбите. Счита, че липсват допуснати съществени нарушения от страна на първоинстанционния съд, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Намира първоинстанционната присъда за обоснована, правила и постановена след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата. След анализ на доказателствата, изразява становище, че БОС е направил верен извод за авторството и вината на всеки от тримата подсъдими по отношение на престъпленията, за които са признати за виновни. Според прокурора БОС е подходил правилно при индивидуализация на наказанията, а проявената изключителна снизходителност по отношение на подс.Т. и подс.К., при липса на протест, не би могла да бъде коригирана. Моли да бъде потвърдена присъдата на БОС като правилна и законосъобразна.

Защитата на подсъдимата Т. - адв. К., пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подзащитната му да бъде изцяло оправдана. Счита, че първата инстанция не е направила задълбочен анализ на доказателствата и не е установила обективната истина по делото. Поконкретно, приема, че поради противоречивите показания на пострадалия не е установено изобщо отнемането на парична сума, както и че не е изяснена причината подс.К. да упражни сила спрямо пострадалия и ролята на подсъдимата за това, посочвайки, че единственото желание на подсъдимата е било да предизвика ревност у приятеля си. Събраните косвени доказателства, според защитата дават възможност да се направят правни изводи, различни от приетите от БРС. Твърди че вътрешното убеждение на съда не е формирано по правилата на чл.14 от НПК.

3

Пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на подс.К. адв. П., поддържа, че първоинстанционната присъда е неправилна, защото събраните по делото доказателства не кореспондират с повдигнатото обвинение за грабеж. Според него абсолютно е установено, че от пострадалия пари не са отнемани, а ударените му няколко шамара от неговия подзащитен е проява на ревност, виждайки пострадалият да върви с интимната му приятелка – подс.Т.. Становището му е , че се касае за престъпление по чл. 130 от НК, поради което и моли да бъде изцяло отменена обжалваната присъдата и БАС да постанови оправдателна присъда или алтернативно, да върне делото за разглеждане от друг състав на БОС.

Необжалвалият служебен защитник на подс.М. - адв.М., поддържа същите алтернативни искания в пледоарията си пред въззивната инстанция.

Според нея обвинението за извършено престъпление по чл.199 от НК не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Участието на подс.М. също не било доказано предвид факта, че той не бил във физическо състояние да нанесе подобни физически увреждания, което според нея се установява от медицински документи.

Подсъдимият К. в съдебно заседание пред въззивния съд, в последната си дума заявява, че е невинен и моли съда да бъде оправдан.

Подсъдимата Т. също моли да бъде оправдана , защото е невинна.

Въззивното производство по отношение на подсъдимия М. е проведено в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т.4, б.“а“ НПК, с оглед наличната по делото справка, установяваща, че същият на 23.12.2019г. е напуснал страната през ГКПП Малко Търново и пребивава на територията на Република Турция в гр.Бурса или близките села, но местоживеенето му не е известно.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда, независимо от основанията посочени от страните, на основание чл.

314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна по делото е установено, че подсъдимите М., К. и Т. се познават отдавна и са в приятелски отношения, като последните двама са били интимни приятели. Тримата се познавали и с В. И., а от месец май 2018г. подс.М. запознал останалите и със своята приятелка - свид. М. Д..

4

На 07.06.2018 г. следобед, тримата подсъдими – М.М., Г.К. и Х.Т., и свидетелите В. И. и М. Д. се събрали в нает от подс.К. апартамент в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“. Докато се черпили, те си говорили, че общите им пари свършвали и се налага да върнат ползвания под наем лекия автомобил и че ще останат без пари и без автомобил за придвижване. Подсъдимият М.М. предложил да ограбят някой чужденец в к. к. „Слънчев бряг“. Според плана на същия подсъдим, подсъдимата Т., която тогава била на 20 години и знаела руски и английски езици, трябвало да посети някоя от дискотеките в комплекса, където да се запознае с чужденец и в подходящ момент да го изведе от заведението, да го отведе в района на хотел „Кокиче“, където подсъдимите М. и К. да го нападнат и да му вземат парите. Непълнолетната свид. М. Д., трябвало да придружава подс.Т. по заведенията, за да не е последната сама. Всички присъстващи се съгласили с предложението на подс.М. и потеглили към курортния комплекс с наетия лек автомобил, управляван от подс.К..

Петимата пристигнали в к. к. „Слънчев бряг“ вечерта на 07.06.2018 г., около 21:30 – 22:00 ч. Подс.К. паркирал автомобила на малък паркинг в близост до хотел „Кокиче“. Всички се отправили към хотел „Кубан“, като подс. Т. и свид.Д. вървели по-напред, а двамата подсъдими и свид. В. И. вървели по-бавно зад тях. Подс. Т. и свид. Д. първо влезли в дискотека „Корнер“, но там било претъпкано, излезли и отишли в дискотека „Рейнбоу“.

Там се насочили направо към бара и си поръчали водка за подс.Т., а за свид.

Д. – вино. По същото време в дискотеката дошли свид. Ст. Н. Ст. и свид. Д.

Пр. и също си поръчали питиета. Свидетелката М. Д. познавала свид. Ст. Ст. и отишла при него, за да го види, след което предложила на подсъдимата Т. да се преместят при свидетелите Ст. Ст. и Д. Пр.. Докато седели заедно на сепарето свид. М. Д. казала на подс.Т., че свид. Ст. Ст. е неин познат, че познава и семейството му, затова да не го замесва в схемата, измислена от подсъдимия М.М.. Подсъдимата привидно се съгласила, но въпреки това започнала да флиртува със св. Ст. Ст.. Свид.Ст. се обадил по телефона си на свой приятел – свид. Ст. И. и го поканил да дойде в дискотека „Рейнбоу“.

Свид. Ст. И. пристигнал в дискотеката и седнал при свид. Ст. Ст., като останал с впечатлението, че последният е в заведението с три жени – подсъдимата Т. и свидетелките П. и М. Д.. Малко след пристигането на свид.

5

И., подсъдимата казала на свид. Ст. Ст., че е употребила голямо количество алкохол и го помолила да я изпрати до хотелската й стая, като му казала, че иска да правят секс. Свид. Ст. се съгласил и на тръгване казал на свидетелите П. и И., че отива до хотела на подсъдимата, като ще се бави около час.

Същевременно подс.Т., казала на свид. М.Д., че ще води свид. Ст. Ст. към хотел „Кокиче“, като й поръчала след 2 минути и тя да си тръгне от заведението. Свид. Д. отново я предупредила да не закачат точно този свидетел, а подсъдимата я успокоила, че няма да има проблеми. Докато били в заведението подс.Т. използвайки телефона си, който бил зареден със СИМ карта с телефонен номер **********, регистриран на името на майка й , шест пъти през няколко минути в периода от 01:13ч до 01:48ч. за да се обади на подс. М.М., ползващ телефонен номер *********, регистриран на името на свид. Х. Г..

Малко след като подс.Т. и всид.Ст. напуснали дискотеката, свид. М. Д. също излязла и ги последвала по пътя им към хотел „Кокиче“. Преди заведението „Джани“, което се намирало по пътя към хотел „Кокиче“, свид.

Д. срещнала пътувалия с тях с автомобила приятел В. И., който й предложил да отидат заедно до автогарата в „Слънчев бряг“ и там да изчакат подсъдимите, което и направили.

През това време, подсъдимите М. и К. се намирали в района на хотел „Кокиче“. Когато видели свид. Ст. да върви по улицата прегърнал подсъдимата, двамата подсъдими ги последвали на дистанция. Когато подсъдимата и пострадалия достигнали до по-тъмният участък от улицата, подсъдимите М. и К. ги настигнали. Подсъдимият М. нанесъл в гръб два бързи удара в главата на свид.Ст., засягайки дясното ухо и дясната буза на пострадалия. Обръщайки се в посока на удара свид.Ст., получил нов удар от подс.К. в лицето, в областта на лявото око и паднал, завличайки и подс.Т., която наблюдавала безучастно действията на двамата подсъдими. Подс.М. хванал подсъдимата да не бъде съборена, а подс.К. пребъркал задните джобове на панталоните на пострадалия свидетел и му взел сумата от 960 лева, в банкноти от по 20 лева. Свид. Ст. успял да се изправи и побегнал по улицата. Подс. М. се опитал да го задържи и последва, но се отказал, защото пострадалият стигнал до осветена зона. Тримата подсъдими напуснали местопрестъплението и отишли до паркирания наблизо автомобил и се отправили с него до автогарата в к.к.„Слънчев бряг“. Там при тях се качили 6 свид. М. Д. и В. И. и всички заедно се прибрали в гр. Бургас.