Решение № 336 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. София, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602031 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 12.04.2022г., СРС 98-ти състав е постановил по НОХД № 17022/ 2019г. присъда, с която е признал подс.Й. С. Х. за виновна в това, че на 07.08.2015г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у К. М. Н. заблуждение, че е собственик на недвижим имот, представляващ жилище в гр.София ул. **** и ще му прехвърли собствеността, като на горната дата 07.08.15г. сключили предварителен договор за покупкопродажба и с това причинила на К. Н. имотна вреда в размер на 15 060лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр.чл.54 ал.1 НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което наказание на осн.чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от 3 години.

Първостепенният съд е уважил и приетия за съвместно разглеждане граждански иск и е осъдил подсъдимата да заплати на К. Н. сумата от 11 560лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от датата на увредата 07.08.15г. до окончателното й изплащане

Против присъдата в нейната наказателна част е подадена въззивна жалба от адв.П., защитник на подс.Х. с отправени две алтернативни искания – съответно за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която и на осн. чл.304 НПК подсъдимата да бъде призната за невиновна в извършване на процесното престъпление, и второто отправено 1 искане е свързано с намаление на наложеното на подсъдимата наказание. В депозираната въззивна жалба и и в подаденото в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата – изложени са подробни аргументи за неправилна интерпретация на събрания доказателствен материал, като защитата акцентира на определени противоречия в доказателствата и на база извършен доказателствен анализ гради заключение за липса на събрани убедителни и категорични доказателства касателно съставомерните престъпни елементи.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от частния обвинител К.Н. – оспорва се наложеното на подсъдимата наказание, което по мнение на жалбоподателя е занижено, като се отправя искане за изменение на присъдата в частта й относно приложението на чл.66 ал.1 НК и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието.

Депозираните въззивни жалби са подадени в срока по чл.319 ал.1 НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

С въззивните жалби не се правят искания за събиране на доказателства , а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства.

В с.з. пред настоящата инстанция частният обвинител излага редица аргументи за доказаност на вмененото на подсъдимата престъпление и отново отправя молба за отмяна на приложения от СРС институт на чл.66 ал.1 НК и увеличение срока на наложеното наказание ЛСВ.

Защитникът на подсъдимата - адв.П. по същество на процесния спор навежда доводи за допуснати от основния съд съществени процесуални нарушения, касаещи приетите за доказани фактически положения и в тази насока се излагат съображения за възприет от основния съд избирателен подход при преценка на доказателствата, давайки се приоритет на обвинителните такива за сметка на оневиняващите.Защитата предлага свой собствен прочит и тълкуване на доказателствената съвкупност и акцентирайки на доказания факт за частично възстановяване на причинената щета, навежда довод за наличие на гражданско-правни отношения между подсъдимата и ЧО с последващо неизпълнение на поето облигационно задължение.В заключение и на база горните аргументи адв.П. отправя молба за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда.Алтернативно отправя и искане за намаление размера на наложеното наказание.

Подсъдимата Х., в своя лична защита, се придържа към доводите, изложени от защитника й.В предоставеното й право на последна дума същата заявява, че е невинна и отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда 2 за правилна и законосъобразна.Излага се лаконичният довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимата виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.При горните доводи прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата Й. С. Х. е българска гражданка, родена на 18.06.1971г. в гр.София, ЕГН **********, с висше образование, неосъждана, с постоянен адрес с.Кокаляне, ул.****.

След смъртта на своите родители подсъдимата последователно извършила разпоредителни действия с полученото наследство и сключила няколко отделни договора за продажба на наследство със св.И.П., в качеството му на управител и представляващ Ф.И. ЕООД – съответно съгл. договор от 13.06.13г. тя продала на горното дружество полученото от своя баща наследство за сумата от 8 700лв., изплатена й лично; а с договори от 30.01.15г. и от 07.04.15г. продала и наследството от своята майка, като дължимата й продажна цена от 15 000лв. и от 15 750лв. й била преведена по банков път от св.П..Всеки един от горните три договора бил надлежно и своевременно вписан в Имотния регистър към Службата по вписванията – на 13.06.13г. бил вписан първият договор, а на 06.02.15г. и на 07.04.15г. били вписани и останалите два договора. В последствие и въз основа на трите отделни договора за продажба на наследство бил съставен и констативен нотариален акт № 3/15.04.2015г., т. II, рег.№ 2930, нот.дело № 163/2015г. за собственост на Ф.И. ЕООД. Така продадената от подсъдимата наследствена маса (като права и задължения) включвала и недвижим имот, находящ се в гр.София ул. ****, ведно с таванско и избено помещение.

През 2015г. пострадалият К.Н. и неговата съпруга св.Е. Н.а решили да закупят ново жилище.По този повод и след прочитане на обява за продажба на имот частният обвинител се свързал с подс.Х. и се уговорили за оглед на 3 процесния имот.Първият оглед на имота бил извършен само и единствено от св.К.Н., но в последствие бил проведен и оглед в присъствието на неговата съпруга.По време на този оглед, който се провел през м.07.15г. и на който присъствали и двамата горепосочени свидетели, подсъдимата ги уверила, че е единствен собственик на жилището, придобито по наследство, и в подкрепа на направеното изявление им предоставила удостоверение за наследници и документ за собственост, на името на своите родители.На база така получената информация и документи св.К.Н. извършил справка в Службата по вписвания, но само и единствено в партидата на наследодателите.По искане и преценка на частния обвинител били извършени и още няколко огледа на имота, на един от които огледи присъствал и св.С., пред когото подс.Х. отново направила изявлението за еднолично титулярство на правото на собственост.

На 07.08.15г. пострадалият и неговата съпруга св.Н.а взели решение за закупуване на имота.На същата дата в гр.София между св. Н. и подс.Х. бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба на жилището срещу сумата от 150 600лв. – в самия договор било вписано изрично, че подсъдимата не се е разпореждала с имота в полза на трети лица и че поема задължението в срок до 15.09.15г. да сключи и окончателен договор; а св.Н. поел задължението предварително да й изплати сумата от 15 060лв., представляваща част от договорената покупна цена.Последната била преведена на подсъдимата по банков път на посочена от нея банкова сметка в ПИБ АД на 07.08.15г.

Въпреки постигнатите договорки, окончателен договор не бил сключен.

На неустановена дата през м.08.15г. подсъдимата се обадила на св.Н. и двамата си уговорили среща, на която среща присъствал и св.П..Последният бил представен на пострадалия за „истинския собственик на имота“.След тази среща и след като св.Н. узнал, че няма да може да придобие собствеността върху имота и по инициатива на самата подсъдима на 03.09.15г. бил подписан анекс към вече сключения предварителен договор, в който анекс били описани конкретните условията за връщане на вече изплатената от св.Н. парична сума от 15 060лв. и още в деня на неговото подписване подсъдимата върнала сумата от 3 500лв.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК.По делото, от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща обясненията на подс.Х., дадени пред първостепенния съд, показанията на свидетелите К.Н., Е.Н.а, И.П., И.С. и Г.Новев и приобщените многобройни писмени доказателства.

СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна 4 инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация. В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.

Както правилно посочва първостепенния съд, показанията на горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства пред основния съд.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и също кредитира показанията на ЧО К.Н., в чийто показания се съдържат фактически данни за начина на запознанство с подс.Х., а именно през м.07.15г. на територията на гр.София се провеждат няколко отделни срещи между тях с обсъждана тематика сключването на сделка по покупко-продажба на недвижим имот; за обективираното от подсъдимата поведение, изразяващо се в изразено с категоричност изявление за притежание правото на собственост върху процесния недвижим имот и съпътствано с предоставяне на документи, удостоверяващи придобиване на собствеността по наследство; за изразеното от подсъдимата съгласие за разпореждане с този имот и за подписване на предварителен договор на инкриминираната дата 07.08.15г., когато получава и сумата от 15 060лв., представляваща предварително частично заплащане на договорената покупна цена.По мнение на въззивния съд, следва изрично да се посочат показанията на св.К.Н. за обективираните от страна на подсъдимата действия след датата на сключване на предварителния договор – имат се предвид с категоричност изложените факти на проведена среща през м.08.15г. с представяне на св. П. за „истинския собственик на имота“, като самата подсъдима едва в този последващ момент признава обстоятелството на сключени три отделни договора за продажба на наследство и дори директно изразява становището си за съзнаване на обстоятелството на непритежание на правото на собственост, поради което е „искала в деня на подписването да не подписваме“.Позовавайки се както на пълната корелация между показанията на пострадалия и показанията на свидетелите Е.Н.а, П. и И.С., така и на тяхната еднопосочност с приобщените писмени доказателства, с основание първостепенният съд е дал вяра и е приел за правдиви и достоверни показанията на св.Н..