Решение № 2650 от 11.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. В., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110114677 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от „Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. В. В. ***, „В. Т.“ против О. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „П.“ *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 456,44лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за периода 12.02.2020г. до 30.09.2022г. по партида с клиентски номер *** и абонатен номер **** за обект на потребление гр. В., ул. „П.“ ***а, за което вземане са издадени фактури № № 0290280672/12.02.2020г., ***/ 30.06.2022г., ***/ 29.07.2022г. и ***/30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 20,09лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 456,44лева за периода от 02.03.2020г. до 12.01.2023г., за което вземане е издадена заповед № 483/01.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1176/2023г. на ВРС, 19 състав.

Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответникът са в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същият има качество на потребител аб. № **** и кл. № ***, за обект находящ се в гр. В., ул. „П.“ ***а. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Е.-П. П.” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР.

Твърди, че потребителят не заплатил сумите за потребената ел. енергия, по издадени фактури с №№ 0290280672/12.02.2020г., ***/ 30.06.2022г., ***/ 29.07.2022г. и ***/30.09.2022г., на обща стойност 476,53лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 1176/2023г. по описа на ВРС. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител - адв. Р. И. - Г.. С него искът се оспорва като неоснователен.

Оспорва да има качество на потребител за посочения обект на потребление. Оспорва доказателствената стойност на представените фактури и извлечения от сметка, доколкото същите са издадени от ищеца. Ето защо сочи, че между страните липсва облигационна връзка. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В с.з. отговора на исковата молба се поддържа, а ищецът чрез нарочна молба до съда поддържа иска си.

По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 1176/2023г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.1 – 5 ГПК.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно наличие на договорни отношения с ответника за доставка на електроенергия в посочения период, за посочения обект; че в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на средството за търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия, както и неговия размер; изискуемост на вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.

От приложеното ч.гр.д. № 1176/2023г. по описа на ВРС се установява, че в полза на ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите предмет на настоящата искова претенция, връчена при условията на чл. 47 ал.1 – 5 ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П. ” АД, издадените от ищеца общо 4 броя фактури в периода от 12.02.2020г. до 30.09.2022г. за обект находящ се в гр. В., ул. „П.“ *** вх. А, както и справка за потреблението, извлечение от сметка и извлечение за фактури и плащания към 12.01.2023г. и към 17.10.2023г.

Ответникът е представил справка № 292072/29.02.2024г., издадена от Агенция по вписванията, видно от която по идентификационни данни на ответника не се съдържат вписвания, отбелязвания или заличавания в интегрираната информационна система кадастър и имотен регистър.

С доклада си по реда на чл. 140 ГПК в определение № 5560/2024г. при разпределяне на доказателствената тежест и на осн. чл. 146 ал.2 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът има качество на потребител /собственик/ползвател/ в сочения обект на потребление и период на отчитане и че процесните количества ел. енергия са отчетени от годно СТИ.

Ответникът не ангажира доказателства в тази насока, като в молба с вх.

№49104/18.06.2024г. не е направил и доказателствени искания.

Между страните е спорно те да се намират в облигационни отношения по повод доставка на ел. енергия за обекта, както и ответникът да има изобщо качество на потребител.

В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като 2 съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

В случая обаче доколкото представените по делото от ищеца и съставени от него документи са били оспорени от ответната страна, то дружеството е следвало да установи, че ответникът е собственик или ползвател на имота. В настоящия казус съдът преценява, че липсва проведено доказване от което да се налага безспорен извод, че ответникът има качество на потребител на доставяна в процесния обект на потребление ел.енергия, както и че посоченото във фактурите количество ел. енергия е отчетено при изправност на средството за търговско измерване. Затова и така изброените документи не са годни да обосноват извод, че за процесния период ответникът има качество на потребител. Ето защо, претенцията на ищеца, като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло, вкл. и по заявения акцесорен иск.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото се представлява от особен представител, съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-П. П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В., В. Тауърс- Г, бул. “Вл. Варненчик” *** против О. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „П.“ *** иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 456,44лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия за периода 12.02.2020г. до 30.09.2022г. по партида с клиентски номер *** и абонатен номер **** за обект на потребление гр. В., ул.

„П.“ ***а, за което вземане са издадени фактури № № 0290280672/12.02.2020г., ***/ 30.06.2022г., ***/ 29.07.2022г. и ***/30.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.01.2023г. до окончателното погасяване на задължението и 20,09лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 456,44лева за периода от 02.03.2020г. до 12.01.2023г., за което вземане е издадена заповед № 483/01.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1176/2023г. на ВРС, 19 състав, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3