Решение № 18 от 20.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Я.ца С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600212 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК И е второ поред след като с решение № 22 от 10.03.2022 г.по ВНОХД № 199/ 2021г. на БАС е била отменена осъдителна присъда №15/15.01.2021г. по НОХД №1088/2018г. по описа на Окръжен съд -Бургас и делото е върнато за ново разглеждане.

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №25 от 11.05.2023г., постановена по НОХД № 237/2022г., с която Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Д. К., ЕГН **********, за невиновен, че в периода 11.12.2007 г. - 14.05.2008 г. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, а именно частен съдебен изпълнител с рег. № 708 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас, с цел да набави имотна облага за взискателя И. В. И., е нарушил служебните си задължения при извършване на действия по изпълнително дело № 20077080400263/2007 год. по описа на ЧСИ Т. К., като:

- На 11.12.2007 г. е изпратил призовка за доброволно изпълнение на длъжника Б. В. Б. без да посочи имота, спрямо когото се насочва принудителното изпълнение и начина за принудително изпълнение, както и без да изпрати писмо до Служба по вписвания в гр. Несебър с искане за налагане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор *** в 1 землището на с. Емона, по чл. 343, ал. 2 от ГПК (отменен), който гласи, че когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращането на призовката за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, държавният или частен съдебен изпълнител изпраща писмо до Службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот;

На 12.02.2008 г. е извършил опис на поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Емона, общ. Несебър, собственост на Община Несебър, като собственост на Б. В. Б., без да е налице наложена възбрана на имота към момента на извършване на описа и без да е извършил проверка за собствеността, съгласно чл. 373 от ГПК (отменен), според който „След изтичане на срока за доброволно изпълнение държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към опис на посочения в призовката възбранен имот. Описът се извършва само ако държавният или частният съдебен изпълнител се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните и нотариалните книги и по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната.“; на 14.05.2008 г. е издал постановление за възлагане на недвижим имот на взискателя И. В. И., като в същото вписал поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Емона, общ. Несебър, собственост на Община Несебър, като собственост на длъжника Б. В. Б., и от това да са настъпили значителни вредни последици, а именно неимуществени - уронване авторитета на съдебното изпълнение и имуществени в размер на 98 800 лв., явяващи се пазарната стойност на земята и насажденията в нея в поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Емона, общ.

Несебър, за община Несебър, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.

282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при Окръжната прокуратура -Бургас, с оплакване за неправилно приложение на материалния закон, при събрани в съдебно следствие доказателства, установяващи фактически обстоятелства, които в основната си част се припокриват с описаните в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт. В протеста са преповторени накратко основните факти и съображения за съставомерността на деЯ.ето на подсъдимия, изложени в обвинителния акт. Към въззивния съд е отправено искане да отмени оправдателната присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК и му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което да отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на Апелативна прокуратура, като се допълва с оплакване за допуснато от БОС съществено противоречие на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - липса на мотиви. За обосноваването му в пледоарията си прокурорът излага съображения за недостатъци в доказателствената дейност на съда, като се твърди липсата на анализ на доказателствата, водещ до невъзможност да се установи кои точно доказателства са били приети или отхвърлени от съда и по какви причини; непосочване в мотивите на доказателствените източници подкрепящи установените от съда факти, а оттам и направените правни изводи; липса на конкретизация с кои доказателствени източници са били съпоставЯ. показания на свидетели и обясненията на подсъдимия; необсъждане на заключенията на двете счетоводни експертизи от досъдебното производство и от съдебно заседание, както и на графологическата експертиза от съдебно заседание, водещо до неяснота какви факти и обстоятелства обосновават; отсъствие на отговори колко пъти свидетелите Б. и И. са посещавали кантората на подсъдимия, защо не са налични в изпълнителното дело посочените в мотивите на БОС скици и съдебно решение за процесия имот и изобщо липсват ли документи по изпълнително дело или същото е в своята цялост. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон се сочи, че въпреки възприета в протестираната присъда идентична фактическа обстановка с тази в обвинителния акт, поради нарушения в доказателствената дейност на първоинстанционния съд и порочна оценка на събраните доказателства, той е стигнал до противоположен правен извод за несъставомерност на действията на подсъдимия. В подкрепа на немотивираността на присъдата се сочи също пропуск на съда да обсъди настъпването на неимуществени вредни 3 последици.

Предлага присъдата да бъде отменена на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, за допуснато съществено противоречие на процесуалните правила, довело до нарушаване правата на страните, а делото върнато за ново разглеждане или алтернативно, въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го осъди на наказание, както е поискано с протеста.

Упълномощените защитници на подсъдимия – адв.К. и адв.Н., считат постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което и настояват за нейното потвърждаване. Според тях първоинтстанционните мотиви не страдат от приписваните им недостатъци, съдът надлежно е обсъдил всички доказателствени източници, правилно е извел фактите и съответно е приложил и правото. По същество излагат съображения, че деЯ.ето не е извършено от обективна и от субективна страна, поради което подсъдимият правилно е бил оправдан подс.К..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият прави искане наказателното производство по делото да продължи и съдът да се произнесе със съдебен акт, въпреки настъпилото прекратително основание по чл.24, ал.1, т.3 от НПК – изтекла погасителна давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК.

Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият изразява позицията си по всяко от инкриминираните неизпълнения на служебните му задължения. Счита, че при извършване на съдебно изпълнителните действия се е съобразил с разпоредбите на ГПК. Настоява, че за собствеността на възложения имот към изпълнителното дело са били налице документи, който понастоящем липсват в материалите по делото. Отрича категорично да е целял облагадетелстването на взискателя, както и да е причинил вреда на Община Несебър. В предоставената му последна дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, с която е оправдан.

Бургаският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с направените в протеста оплаквания и като извърши цялостна проверка на присъдата, приема следното:

4

След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали, въззивната инстанция възприе следната фактическа обстановка, която в основни линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд:

От 13.04.2006г. подсъдимият Т. К. встъпил в длъжност като частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Бургас, с рег. № 708, съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) на основание параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЧСИ През 2007г. свид. П. Л. - адвокат от АК - Варна, работел в кантора със свид. П. Л. и предоставяли юридически услуги на свид. Г. В. във връзка с фирмената му дейност. В една от фирмите на свид.Г.В. - „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД, работил като счетоводител свид. Р. Д.. Към инкриминирания период свид. Д. Е. била вписана като младши-адвокат в САК и също работела в кантората на адвокат Л.. Тя познавала свидетелите Р. Д. и Г. В. и ги придружавала при посещенията им в Люксембург, във връзка с воденото дело срещу ДЗИ БАНК.

Въз основа на пълномощно (л. 141, т. I от досд.п.), издадено от адвокат Л., като процесуален представител на взискателя по изпълнително дело № № 20077140400045 по описа на ЧСИ - свидетеля Л. М. и издадено от последния свидетел удостоверение, свидетелката Д. Е. се снабдила със скица № 24995/20.07.2007 г. на имот в с.Емона с идентификатор ***, с площ 64,995 дка, стар идентификатор на имота кв. 0, № 170, собственост на Община Несебър, който имот нямал никаква връзка с посоченото изпълнително дело.

През 2007 г. свид. В. попитал свид. Л. за познат частен съдебен изпълнител в гр. Бургас, тъй искал да помогне на негови служители, които имали неуреден дълг помежду си. Свид. Л. посочил подсъдимия Т. К., с когото се познавали като колеги от държавната съдебно-изпълнителна служба.

През същата година свидетелите Б. В. Б. и И. В. И. също работили в „ПОЛИКОМЕРС СГ“ ЕООД, съответно като шофьор и поддръжка - ел. техник. Двамата нямали реални парични задължения един към друг, но след уговорка със свид. Р. Д., свид. Б. подписал запис на заповед от 11.02.2007 г. за 61 000 лв. в полза на свид. И. И., с падеж 28.02.2007 г., с място на издаване с.

5

Емона, общ. Несебър и място на плащане гр. Севлиево. На 05.12.2007 г. с Определение № 522/01.12.2007г. по ЧНД №969/2007г. на Районен съдСевлиево, свид. Б. В. Б. бил осъден да заплати на свид. И. В. И. сумата от 67 381,72 лв., представляваща главница, лихва и разноски, на основание същия запис на заповед от 11.02.2007 г. за 61 000 лв.

На 08.12.2007 г. адвокат П. Л. подал молба вх. № 631 /изп.д. 00263/2007 г. (л. 7, т. 2 от досъд.п.) от името на свид. И. И., до ЧСИ - подсъдимия Т. К., с район на действие Окръжен съд - Бургас, за завеждане на изпълнително дело срещу длъжника Б. Б.. Като способ на изпълнение в молбата бил посочен опис и оценка на нива, намираща се в землището на с. Емона, област Бургас, без да бъдат посочени други подробности за индивидуализация на имота.

Приложен бил изпълнителен лист от 05.12.2007г. , издаден въз основа на Определение № 522/01.12.2007г. по ЧНД №969/2007г. на Районен съдСевлиево. Свид. Б. не е притежавал имот в землището на с. Емона, общ.

Несебър, област Бургас. С акт за общинска собственост(частна) №

2018/20.07.2004 г., процесният имот № 000170 в землището на с. Емона, общ.

Несебър, с площ 62,686 дка, с начин на трайно ползване - широколистна гора, бил актуван като частна общинска собственост на Община Несебър -л.71,т.1 от досъд.п.. По скица № 1396/19.12.2005 г. имотът бил посочен с площ от 64995 кв.м. и идентификатор ***, при влизане в сила на кадастралната карта.