Решение № 7162 от 23.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14633/2018
- Вид
- Решение № 7162
- Подписан
- 23.10.2019
- В сила
- 23.10.2019
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за държавната финансова инспекция
- § 1, т. 9 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 151, ал. 4 · Закон за публичните финанси
- чл. 168 · Закон за устройство на територията
- чл. 168, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 168, ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 288 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр.
София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в. гр. дело № 14633 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 423686 от 05.06.2018 г., постановено по гр. д. № 8075/2018 г. по описа на СРС, 62 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 45515 от 26.09.2018г., постановено по същото дело, М.на м.и с., представлявано от К.К., е осъдено да заплати на „Т.Н.К.“ ООД, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 16 716 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018 г. до окончателното плащане, сума в размер на 3000.94 лв., представляваща мораторна лихва, както и сумата от 2438.68 лв. – разноски по делото, като искът за мораторна лихва е отхвърлен за периода от 26.04.2016 г. до 31.05.2016 г.
Срещу решението от 05.06.2018 г. е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба от ответника М.на м.и с., чрез юрк. М.М.. В жалбата се поддържа, че съгласно сключения между страните договор от 15.09.2014 г. и допълнително споразумение към него от 28.12.2014 г., възнаграждението по договора е било договорено като обща сума за упражнен строителен надзор от ищеца на трите обекта по договора, съответно на което окончателното плащане, респ. освобождаването на гаранцията, също е било предвидено да стане след представяне на окончателните доклади по чл. 168, ал. 6 ЗУТ за всичките обекти.
Безспорно от доказателствата по делото се установявало, че окончателните доклади били представени от ищеца на ответника с молби от 26.04.2016 г. и 07.06.2016 г. Предти тяхното представяне в М.на м.и с., цялостният процес по възлагане и изпълнение на договорите за строителство, както и на договорите за строителен надзор на трите обекта, било предмет на проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, отразена в доклад от 23.11.2015 г. От посочения доклад било видно, че финансовата инспекция установила несъответствия в строителните книжа – акт обр. 15 и протоколи обр. 19, подписани и от ищеца в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор, които представлявали индикатор за измама по смисъла на § 1, т. 9 от ЗДФИ. Първоинстанционният съд неправилно приел, че недостатъците в работата на лицето, упражняващо строителен надзор, могли да се проявят единствено чрез проява на недостатъци в изпълнение на строителните работи, т.к. функциите на строителния надзор не се изчерпвали единствено с контрол върху качеството на строителните работи. Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 2 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор носело отговорност за осъществяване на контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството. Следователно констатираните от АДФИ разминавания и несъответствие в датите на актовете и протоколите представлявали лошо изпълнение на възложената работа по упражняване на строителен надзор. Ето защо се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.Н.К.“ ООД, чрез адв. Р.П., в който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди се, че всички възложени задачи били изпълнени точно и коректно от ищеца, като и трите обекта били приключили и предадени на ответника. От доказателствата по делото се установявало, че окончателните доклади за обектите в с. Щръклево и с. Долна студена били предадени през м.12.2014 г., а за обекта в гр. Велико Търново – между 03.02.2016 г. и 05.02.2016 г., като за последния обект ищецът отново предоставил на ответника окончателния доклад заедно с всички други придружаващи го книжа с писмо от 26.04.2016 г. Предвид изложеното отвеникът, в качеството си на изпълнител, изпълнил всички задължения по договора – и трите обекта били приети и предадени на възложителя. Отделно от това, независимо кога били предадени и входирани окончателните доклади в Министерството, то плащането се извършвало след предаване на трите обекта, което било изпълнено по договора.
Към момента на подписването на актовете обр. 15 възложителят не направил никакви възражения за неточно изпълнение, поради което и предвид разпроедбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата следвало да се счита за приета. Ответникът се ползвал от предадените му окончателни доклади, за да направи писмено искане до компетентните органи за приемането на обектите, поради което следвало да се приеме, че същият както изрично, така и с конклудентни действия е признал, че строителният надзор е престирал дължимия резултат по процесния договор.
Докладът от финансовата инспекция бил връчен само на ответника, но не и на останалите лица, чиято дейност е била обект на инспекция, каквото било изискването на чл. 17 ЗДФИ, като ищецът узнал за съществуването на доклада едва в настоящото производство. Отделно от това, представения от ответника доклад не следвало да се обсъжда, тъй като същият представлявал частен свидетелстващ документ, неподписан от ищеца, съдържащ изгодни за представилата го страна обстоятелства и се ползвал единствено с формална доказателствена сила. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че с представения доклад ответникът навел само съмнения за недостатъци, които съмнения не били констатирани надлежно според изискванията на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и записаното в договора – чрез подписване на приемо-предавателен протокол, в който да се отразят. Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира за установено следното:
СРС,
62 състав, е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнил поетото правно задължение за осъществяване на уговорената работа, поради което е възникнало претендираното вземане за заплащане на уговореното възнаграждение за приетата от възложителя работа в размер на сумата от 16 716 лв. Съдът е приел, че от страна на ответника е имало само съмнения за недостатъци, които не били констатирани надлежно съгласно изискването на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и записаното в договора – чрез приемо-предавателни протоколи, в които да се отразят. Приел е още, че ищецът е предоставил окончателните доклади, а неподписването на протоколите от страна на ответника било в резултат единствено на демонстрирана незаинтересованост, поради което на петия ден след входирането на молбата, с която бил представен докладът за последния изпълнен обект – комплекса „Ивайло“, е възникнало и задължението за плащане. Отделно от това, изводите за несвършена работа се правели на формално основание, а не на факти, обосноваващи некачествен контрол. За недостатъци в строителните работи нямало и твърдения по делото – обектите били експлоатирани по предназначението си.
По отношение на фактическата обстановка:
На
15.09.2014 г. между М.на м.и с., в качеството му на възложител и „Т.Н.К.“ ООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор № 23-00-129 след проведена обществена поръчка, съгласно който възложителят възложил, а изпълнителят приел срещу възнаграждение да предостави консултантски услуги за: „Упражняване на строителен надзор по време на строителство на спортни обекти и съоръжения на територията на цялат страна – съгласно списък на обектите – Приложение № 1“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, цената на същия била в размер на 23 880 лв. с ДДС, като плащанията е следвало да се извършат по следната схема на разплащане: 1. Авансово плащане – 30 % от стойността на договора в размер на 7 164 лв. с ДДС в срок до 5 работни дни от деня на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво (където е било приложимо) или от датата на заверка на заповедната книга на последния от обектите, предмет на договора и представена фактура от Изпълнителя; 2. Окончателно плащане – 70 % от стойността на договора в размер на 16 716 лв. с ДДС в срок до 5 работни дни след подписване на приемо – предавателен протокол и окончателен доклад за изпълнение на договора за всички обекти съгласно Списък на обектите – Приложение № 1 и след представянето на фактура от страна на изпълнителя.
Обектите съгласно Приложение № 1 към договора били следните:
1.
Реконструкция и модернизация на стадион „Ивайло“ – север-юг, гр. Велико Търново;
2.
Изграждане на игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево, общ.
Иваново, обл. Русе;
3.
Изграждане на игрище за минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово, обл. Русе.
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с бюджетно нареждане № 4694 от 27.11.2014 г. въз основа на фактура № **********/03.11.2014 г. възложителят заплатил на изпълнителя уговореното авансово плащане в размер на 7 164 лв. с ДДС.
На
22.12.2014 г. от главния архитект на общ. Иваново, обл. Русе, било издадено удостоверение № 29 за въвеждане в експлоатация относно обекта, описан в т. 2 от Приложение № 1 към договора от 15.09.2014 г., а именно: Изграждане на игрище за минифутбол в ОУ „Христо Ботев“ в с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе. Удостоверението било издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, заявление вх. № 09-02-42/22.12.2014 г. от Община Иваново и окончателен доклад от „Т.Н.К.“ ООД.
На
28.12.2014 г. между М.на м.и с., в качеството му на възложител и „Т.Н.К.“ ООД, в качеството му на изпълнител, било сключено допълнително споразумение към договора от 15.09.2014 г., с което е била променена схемата на плащане в изпълнение на задължението на възложителя, без промяна на съдържанието на договора и неговата цена, както и изискванията, при които е било обявено възлагането. Съгласно допълнителното споразумение, чл. 6, ал. 2, т. 2 от договора е придобил следната редакция: Окончателното плащане – 70 % от стойността на договора в размер на 16 716 лв. се извършва от възложителя в полза на изпълнителя в рамките на съответните срокове за годишното приключване на банковите сметки на бюджетните организации съгласно чл. 151, ал. 4 от Закона за публичните финанси след представяне от изпълнителя по негов избор на: 1/ неотменима, безусловна и безрезервна, необвързана от валидността и действието на договора и независима от възраженията на изпълнителя банкова гаранция за авансово плащане, на първо поискване, открита в полза на ММС, влизаща в сила от датата на издаването й, обезпечаваща сума в размер на 16 716 лв., представляваща 70 % от стойността на договора с ДДС, или 2/ внесена по сметка на ММС сума в размер на 16 716 лв., представляваща 70 % от стойността на договора с ДДС. Сългасно допълнителното споразумение чл. 6, ал. 2 от договора се допълнил с нова точка трета, със следния текст: 3. Възложителят ще освободи банковата гаранция в 5-дневен срок след приемане на дейностите по предмета на обществената поръчка чрез подписване на приемо-предавателни протоколи, придружени с представени от изпълнителя окончателни доклади за изпълнението на предмета на договора за всички обекти, съгласно списък на обектите – Приложение № 1 и фактура.
Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с преводно нареждане № 509 от 29.12.2014 г. въз основа на фактура № **********/18.12.2014 г. възложителят заплатил на изпълнителя 70 % от стойността на договора в размер на 16 716 лв. с ДДС.
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че съгласно уговореното с допълнителното споразумение ищецът – изпълнител представил гаранция под формата на сума, внесена по сметка на М.на м.и с., в размер на 16 716 лв. с ДДС.
Разпечатката съдържа 40 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1087646d-6404-4cff-b6cb-401372a21c3d