Решение № 7257 от 21.11.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 21.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3826 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 310275/10.01.2018г. по гр.д.№ 71399 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 47-ми състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 8025781/06.12.2016г. на Т.Г.Р., ЕГН **********, Н.Е.С., ЕГН **********, Г.Е.Р., ЕГН ********** тримата с адрес: *** и съдебен адрес: адв. В.К.,*** срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че не дължат разделно при равни квоти от по 1/3 заплащане на ответника на сумите в общ размер, както следва: главница за потребена топлинна енергия от 3276,78лв.; лихва за забава в размер на 1029,05лв. за периода от 01.12.2005г. до 05.11.2009г., съдебни разноски от 355,29лв., за която срещу наследодателя им Е.Г.Р., ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 14096 по описа за 2009г. на Софийски районен съд, 85-ти състав,като ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски от 100лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5012075/25.01.2018г. от ищците Т.Г.Р., ЕГН **********, Н.Е.С., ЕГН **********, Г.Е.Р., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени.

Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че по делото било установено че след издаване на изпълнителния лист новата погасителна давност за вземанията започнала да тече от дата на образуване на изпълнителното дело от 2010г., изминали били 5 години от този момент и неправилно районният съд приел, че вземанията не са погасени по давност. Действието от 21.05.2014г. било предприето по вече прекратено изпълнително дело, а и това била покана за доброволно изпълнение, която не била от естество да прекъсне погасителната давност. На 30.04.2010г. било връчено запорното съобщение и това било последното валидно изпълнително действие и от този момент следвало да се приеме, че е започнал да тече давностния срок. Претендирали са разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете –„Т.С.” ЕАД,

ЕИК ******** е оспорил жалбата, както и поради прекомерност претенцията за разноски за адвокат на въззивниците.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8025781/06.12.2016г., уточнена в о.с.з. от 08.11.2018г. на Т.Г.Р., ЕГН **********, Н.Е.С., ЕГН **********, Г.Е.Р., ЕГН ********** тримата с адрес:

*** и съдебен адрес: адв. В.К.,*** срещу „Т.С.”

ЕАД, ЕИК ********, с адрес: *** , с която са поискали от съда на основание чл.

124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че не дължат разделно при равни квоти от по 1/3 заплащане на ответника на сумата в общ размер от

4661,12лв., представляваща сбор от главница от 3276,78лв., лихва за забава в размер на 1029,05лв. и съдебни разноски от 355,29лв., за която срещу наследодателя им Е.Г.Р., ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 14096 по описа за 2009г. на Софийски районен съд, 85-ти състав. Навели са твърдения, че за събиране на тези суми било образувано изпълнително дело № 20108380402045, но повече от 2 години от образуването му не били предприемани изпълнителни действия и така същото било прекратено по силата на закона, предприети в последствие действия били незаконосъобразни, погасителната давност започнала да тече от образуване на изпълнителното дело - 2010г., и към момента тя била изтекла. Претендирали са разноски.

Ответникът - Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са за топлинна енергия за периода от декември 2005г. до април 2009г. , лихва върху нея и съдебни разноски, давностния срок бил прекъснат с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и през време на същото била спряна. Съдебният изпълнител бил длъжен служебно да извърши действията от посочения изпълнителен способ и едва след извършването му започвал да тече 2-годишния срок по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски за адвокат на ищците.

По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 16.03.2010г. по гр.д. № 14096/2009г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , издадена на 18.12.2009г. по същото дело, с който Е.Г.Р., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** главница за потребена топлинна енергия от 3276,78лв., ведно със законната лихва от 01.12.2009г. до изплащането й; изтекла мораторна лихва за забава в размер на 1029,05лв. за периода от 01.12.2005г. до 05.11.2009г.,, както и съдебни разноски от 355,29лв.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници № РОК 16-УГ01-4918/1/30.08.2016г. , издадено от СО, район Овча Купел, съгласно което Е.Г.Р., ЕГН ********** е починал на 22.08.2016г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Т.Г.Р. и децата си Н.Е.С. и Г.Е.Р..

По делото са приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело №20108380402045 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, съгласно които същото е образувано по молба на Т.С.”ЕАД от 27.04.2010г. срещу Е.Г.Р., за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 16.03.2010г. по гр.д. № 14096/2009г. по описа на Софийски районен съд, 85-ти състав, като на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение, на 30.04.2010г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до 36 банки за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в тези банки, 7 от банките са отговорили, че длъжникът няма вземания по сметки при тях и банкови сейфове, УниКредит Булбанк АД от 03.05.2010г. е посочило, че сметката на длъжника е блокирана, Юробанк България е посочило, че изпълнява запора, но суми по сметка са само 2лв. и с платежно нареждане от 10.05.2010г. ги е наредило по сметка на ЧСИ. С напомнително съобщение от

17.05.2012г. ЧСИ е съставил изявление до длъжника, с което го е поканил отново да плати и че при неплащане в 3 дневен срок, то ще пристъпи към опис на движими вещи. С напомнително съобщение от

21.05.2014г. ЧСИ е съставил изявление до длъжника, с което го е поканил отново да плати и че пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на адрес гр. София, ж.к. ********. С определение от 17.01.2017г. СРС, 47-ми състав по реда на обезпечение на исковете е спрял изпълнението по изпълнителното дело.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава на плащането й, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 404, ал.1 пр. 3 от ГПК .

При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към наследодателя на ищците за заплащане на топлинна енергия и лихва за забава, че е проявил активност за събиране на вземането си като е предявил своевременно действия за събирането им .

Ищците следва да докажат правен интерес от иска, тоест че са наследници на длъжника, посочен в изпълнителния лист при определени квоти, че ответникът претендира плащането им, че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист.

Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са за топлинна енергия и за лихви, поради което и същите са периодични и са скрепени с кратката 3 годишна погасителна давност. Тази давност може да бъде с по-дългия 5 годишен срок само в хипотезата на чл.

117, ал.2 от ЗЗД – ако вземането бъде съдебно признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква „в” от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм), както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 242 от ГПК (отм) и чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение.

В конкретния случай вземането е за топлинна енергия и за лихва за забава на плащането й , не е установено заповедта за изпълнение да е била оспорена и да е проведено производство по реда на чл. 422 от ГПК, поради което и съдът приема, че за издаването на изпълнителния лист не е проведено исково съдебно производство . В подкрепа на извода на съда е обстоятелство че заповедта е по чл. 410 от ГПК и е издадена само 3 месеца преди издаването на изпълнителния лист, който срок е недостатъчен, за да се постанови съдебно решение по иск по чл. 422 от ГПК и то да влезе в сила. При така установеното съдът приема, че погасителната давност за процесните задължения е 3 години.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.

Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК (1952г., отм) , съответно заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК не са част от исковия процес и като такива не прекъсват погасителната давност за вземанията. Молбата по чл. 237 от ГПК(отм) е алтернатива на исковия процес, с тази молба не започва принудително изпълнение, поради което и тя не прекъсва погасителната давност за вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 и чл. 417 от ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от исковия процес и не прекъсва погасителната давност за вземанията. Датата на подаването на заявлението би имало значение за прекъсване на погасителната давност само при хипотеза, в която в срока по чл. 415 от ГПК се предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по заповедта и решение, с което този иск се уважава бъде постановено. Разпоредбата на чл. 115 и 116 от ЗЗД са изключителни, поради което и доколкото молбата за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 от ГПК/заявлението по чл. 410 и чл. 417 от ГПК не поставят началото на исков процес, нито на изпълнителен процес, то те нито прекъсват , нито спират погасителната давност за вземанията. (В този смисъл т.10 и т. 14 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК е специална и изключителна, създаваща законодателно разрешение в интерес на кредитора и в отклонение от общото правило на чл. 125 от ГПК. Законодателят е свързал настъпването на последиците от подаването на исковата молба с момент, предхождащ подаването й, а именно с момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При предявяване на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415, ал.2 от ГПК материално-правните последици от предявяване на иска настъпват от подаване на заявлението. От този момент се прекъсва и спира течението на погасителната давност и придобивната давност, възниква правото на законните лихви и добивите от вещта (В този смисъл т. 9 от ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013г.).