Решение № 113 от 17.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Несебър, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101034 по описа за 2025 година

Предявени са иск по чл. 109 ЗС и насрещен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК.

От ищеца Е. К. С. срещу О. В. Н. е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден да премахне временни постройки - дървена барака и палатка с предмети и отпадъци, и паркирани автомобили, ограда от метални колове и синджири от територията на недвижим имот с идентификатор *** в местност ***. Ищцата твърди, че е собственик на посочения имот, образуван чрез обединяване на три имота. Излага, че през юли 2025г. открила, че ответникът, без нейно съгласие, е поставил временни постройки – отпадъци и физически пречки в имота, включително автомобили, които блокират достъпа й до имота и този на нает от нея изпълнител ***. Навежда, че в имота са поставени временни постройки – дървена барака и палатка с предмети и отпадъци, като умишлено е разположил и автомобили за блокиране достъпа до имота. Сочи, че нарушенията, започнали през 2021г. когато ответникът поставил първите временни постройки и предмети на терена. Обръща внимание, че на 09.08.2025г. бил препятстван достъп до имота на *** – изпълнител по договор за подготовка, почистване и обезопасяване на терена. Сочи, че на 22.08.2025г. ответникът е уведомен с нотариална покана, че следва да разчисти вещите и автомобилите си, но след получаването й дори сложил допълнително ограда от метални колове и синджири. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника О. В. Н. е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Излагат се подробни твърдения за това, че владението на ищцата е отнето изцяло, като от 22 години владението върху имота се осъществява от ответника. Отправя се възражение, че той е придобил имота по давност, поради което искът по чл.

109 ЗС е неоснователен. От съда се иска да го отхвърли. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника О. В. Н. е предявен насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Е. С., че той е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот с идентификатор *** в местност ***. Ищецът по насрещния иск излага, че владее имота повече от 22 години, като явно е манифестирал, че е собственик. Сочи, че през тези години е използвал имота – за паркинг, друга част - за складова база, разположил свои кошери, лодка и изградил малки постройки. Твърди, че установил фактическа власт през месец декември 2003г., заградил го и спрял да допуска трети лица – разчистил, поставил ограда. Навежда, че на 19.02.2019г. го декларирал в Община Несебър. Сочи, че всички съседи знаели, че е собственик, заплащал всички данъци от 2009г. до момента. Излага, че през 2018г. подал молба-декларация чрез кмета на Община Несебър да му бъде заверена молбата за придобиване по давност, тъй като били изтекли повече от 10 години, но през 2019г. здравословното му състояние се влошило и не приключил процедурата по издаване на нотариален акт. Независимо от това сочи, че продължил да владее имота. Твърди, че през лятото на 2025г. се появил ***, на който Н. заявил, че няма да го допусне в имота, което заявил и в отговор на поканата, получена на 03.09.2025г. Развива съображения, че е придобил имота по давност, което манифестирал надлежно и са изпълнени и двата елемента от фактическия състав на придобивната давност. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответницата по насрещния иск - Е. К. С., е подаден отговор на насрещния иск, с който същият се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца по насрещния иск. Посочва се, че поземленият имот е закупен с три нотариални акта от 29.08.2003г. за покупка на три съседни земеделски имота: ***, всеки с площ от по 1471 кв. м. – овощна градина. Обръща се внимание, че в периода 2003 – 2007г. тя и съпругът й *** С. предприели процедура, по която бил изготвен ПУП-ПЗ за ПИ ***, а предназначението на имота било променено, но тъй като не било поискано разрешение за строеж, имотът загубил статута на урбанизирана територия. Сочи се, че поради тази причина не бил деклариран, тъй като за земеделска земя, трайни насаждения, не се изисквало плащане на данък. Твърди се, че през 2005г., заедно със съпруга си, С. регистрирала дружество „***, като до 2016г. редовно посещавали с.

Кошарица, тъй като се занимавали с обзавеждане на апартаменти в к.к. Слънчев бряг и град Свети Влас. Имотът в тези години бил непроменен. Обръща се внимание, че след закупуването на имота С. казала на съседите си, че докато започне строеж могат да ползват части от него. През парцела минавал и черен път. Твърди се, че съседка имала градинка, други преминавали, трети паркирали автомобили. Навежда се, че друг съсед при нужда можел да поставя строителни материали, или да паркира автомобили, както и на гости на хотела му. Сочи се, че ищецът по насрещния иск е съсед и добре знаел за съгласието имотът да се ползва при необходимост от съседите. Сочи се, че имотът отпред не е бил ограждан, а едва около 2011 – 2012г. по искане на С. и съпруга й, баща й поставил частична ограда – само откъм лицето на имота с табела „продава се“, на която телефонът бил на нейната майка. Твърди се, че през 2014г. възложили на агенция за недвижими имоти да оферира имота. През последните години от този период не е забелязала кошери или други подобни. Излага се, че през 2016г. се преместили да живеят в Англия, като посещенията след това не били така системни. В периода 2016г. - 2020г. баща й правел периодични посещения на имота – на няколко месеца. През 2020г., при последното посещение, съобщил, че имотът е в същия вид, като имало паркирани 1-2 автомобила, които не били на съседа с хотела, или на негови гости, но не е съобщил за постройки. Твърди се, че С. и баща й до 2020г. се срещали редовно с Н., но той не им казвал, че има претенции, като им споделил, че и той искал да купи същия имот, но не му бил продаден.

2

Навежда се, че той не е правил и оферти за покупка на имота когато се продавал. Сочи се, че в периода 2020г. – 2024г. С. и баща й не посещавали имота. За проблем с него разбрала през 2025г., когато на 31.07.2025г. получила обаждане от съсед – ***, който и заявил, че Н. започнал да паркира откъм лицето на поземления имот множество автомобили, направил барака с отпадъчни материали и трупал материали – все в предната част на имота. Сочи се, че * й съобщил, че Н. му се представил за собственик на имота и му заявил, че ще му продаде част от лицето, даваща бърз достъп до входа на неговия имот. Излага се, че поради тази причина с договора от 06.08.2025г. С. възложила на * да организира трасиране на имота, ограждане и разчистване на терена, като на 08.08.2025г. било извършено трасиране от геодезист, но на 09.08.2025г. започнало пълното блокиране на достъпа от страна на ответника, който премахнал трасиращите колове и паркирал още повече автомобили, поставил и охранителни камери. Навежда се, че било образувано ДП в РП Несебър, като била изпратена и нотариална покана имотът да бъде разчистен. Оспорва се предявеният иск, като се твърди, че имотът не е владян в период от изискуемите 10 години по чл.

79, ал. 1 ЗС. Сочи се, че е получен и неформален отказ от нотариус за признаване на Н. за собственик. Откъм лицето ограда била поставена 2011 – 2012 г. от бащата на С., а от другите страни имало огради – направени от съседите, с изключение на малка част в дъното на парцела, където имало естествена ограда от храсти. Обръща се внимание, че декларирането през 2019г., направено от Н., било недължимо поради статута на имота. Сочи се, че ответникът никога не е имал фактическа власт върху имота. Дори и да е имало паркиране на автомобили – това е станало в последните 4-5 години, а празни кошери за пръв път се появили през 2025г. Сочи се, че плътно паркиране на автомобили било осъществено за пръв път през август 2025г. Развиват се съображения от правна страна за липса на доказано явно владение от страна на Н. за придобиване на имота по давност. Оспорва се фактическа власт да е осъществявана от негова страна за период от 10 и повече години. От съда се иска да отхвърли насрещния иск. Претендират се разноски.

Отправя се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да бъде разгледан предявеният насрещен иск от О. В. Н. , тъй като въпросът за установяване на собствеността върху спорния имот е преюдициален за иска по чл. 109 ЗС.

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

По предявения насрещен, че О. В. Н. е собственик на недвижим имот с идентификатор *** в местност ***, въз основа на придобивна давност, в негова доказателствена тежест е да докаже, че е осъществявал непрекъснато владение върху имота в периода от декември 2003г. до предявяване на исковата молба. Следва да докаже, че е извършил конкретни действия, с които е обективирал спрямо ответницата по насрещния иск намерението да владее имота за себе си, които са стигнали до знанието на ответницата и които изрично отричат нейните права върху имота.

Следва да се отбележи, че в съдебната практика се разграничават отделните хипотези за установяване владение върху даден имот. Принципът е, че фактическа власт изначало има характеристиките на владение и намерението за своене се предполага съгласно презумпцията на чл.

69 ЗС. Ако обаче е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот (например допускане от собственика), то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена и в такава хипотеза упражняващото фактическа власт лице следва да демонстрира пред собственика 3 промяна в намерението (в този смисъл е Решение № 655 от 03.11.2025г. по гр.д. № 3636/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС и цитираните в него, а също и Решение № 50001 от 50001 от 21.08.2024г. по гр.д. № 2566/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС).

Както е прието в Решение № 171 от 13.03.2026г. по гр.д. № 3452/2023г. по описа на II гр.о. на ВКС винаги при правен спор, в който е въведено твърдение за придобиване по давност на вещ, трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, а ако фактическа власт е установена като държане, то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена.

С оглед горните постановки на съдебната практика, на първо място следва да се даде отговор на въпроса установил ли е О. Н. фактическа власт върху спорния имот и на какво основание (или без основание) той е осъществил тази власт. От анализа на всички разпитани по делото свидетели, може да се направи извод, че действително Н. е извършвал фактически действия върху недвижим имот с идентификатор *** . Свидетелите *, *, * и * еднозначно посочват, че Н. има туристически бизнес с автомобили марка „*“, като използвал имота като място, в което паркирал тези автомобилите. Установява се (от показанията на свидетелите * и *), че те също паркирали автомобилите си в имота когато посещавали Н., или неговия хотел (който както става ясно от свидетелските показания се намира на отсрещната страна от пътя спрямо спорния по делото поземлен имот). Установява се (от показанията на св. *), че в периода 2007г. – 2009г. в имота са правени заграждения по инициатива на Н., но както този свидетел твърди – тези заграждения са били правени във връзка с бизнеса с автомобили „*“, който се ръководел от Н. (показанията на този свидетел са, че оградата се е монтирала във вътрешността на имота, а не по границите му). Именно това са най-ранните сведения за осъществяване на фактически действия от страна на Н. върху имота, който ответницата по насрещния иск (Е. С.) придобила с 3 броя нотариални актове от 29.08.2003г. (на л. 11 – л. 13 от делото) и последващо обединяване на имотите в един – този с идентификатор *** (от заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, се установява, че закупените с тези нотариални актове имоти са идентични със спорния по делото имот).

Разпечатката съдържа 26 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1086cfa3-6a28-4df1-8a52-74843b51eee1