Решение № 622 от 08.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 622

Хасково, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело

№ 20237260700870 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Г.Р. срещу Решение № 181/18.07.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С решението била отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане с изх. № С230026-137-0005214/28.06.2023 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, по изпълнително дело № 26050000160/2005 г. и искането за прекратяването му за задължения, за които е настъпила погасителната давност. Позовава се на разпоредбата на чл. 171 ДОПК. Основополагащи били моментът и начинът, по който са налагани обезпечителните мерки /ОМ/ - запор на банковите сметки, тъй като не бил уведомен за тях и налагането им, не е получавал съобщения за предприемане на принудителни действия. Същите не следвало да се приемат като основания за спиране и/или прекъсване на давността съгласно разпоредбите на ДОПК. Твърди също, че връчването на запорните съобщения на банковите институции не е равносилно на законосъобразно уведомяване на длъжника. Едва след подаване на жалба срещу разпореждането от 28.06.2023 г. били изпратени постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Оспорва приложимостта на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Позовава се на съдебна практика.

Моли решението да бъде отменено, като бъде отписано от данъчно-осигурителната сметка на лице задължения в общ размер на 4 498,40 лева. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.Г.Р., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като счита, че неправилно ответникът се е позовал на абсолютната десетгодишна давност относно процесните задължения. Налице била петгодишната давност. Няма данни, че жалбоподателят е уведомен за предприетите действия, прекъсващи давността. Твърди се, че за всяко едно от задълженията е настъпила погасителната давност. Претендират се разноски по административното производство.

Ответникът Директор на

ТД на НАП Пловдив, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуален представител оспорва жалбата. Административният орган бил изложил аргументи по отношение на спирането и прекъсването на давностния срок /чл. 172 от ДОПК/ относно задълженията на жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Подробни съображения са изложени в писмено становище, като се твърди, че жалбоподателят не е активирал изпратените му на електронен адрес съобщения от страна на публичния изпълнител и поради това той не може да черпи за себе си благоприятни последици от собственото си бездействие.

Административен съд

– Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Постъпило е на

16.06.2023 г. от Д.Г.Р. възражение за погасяване на задължения по давност.

I. С Разпореждане с изх. № С230026-137-0005214/28.06.2023 г. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е разгледал задълженията на физическото лице, като е посочил образувано изпълнително дело /ИД/ № 26050000160/2005 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. На 16.08.2018 г. било издадено Постановление за налагане на ОМ - запор на банкови сметки, като съгласно отговор на ТБ запорът е наложен на 12.09.2018 г. На 30.12.2021 г. е издадено Постановление за налагане на ОМ - запор на банкови сметки, като съгласно отговор на ТБ запорът е наложен на 04.01.2022 г. На 29.04.2022 г. е издадено Постановление за налагане на ОМ - запор на банкови сметки, като съгласно отговор на ТБ запорът е наложен на 03.05.2022 г. На 22.02.2023 г. е издадено Постановление за налагане на ОМ - запор на вземане от трето лице, като съгласно отговор на същото запорът е наложен на 10.03.2023 г. Прието е, че описаните обезпечителни мерки водят до спиране на давността съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, като абсолютният давностният срок не бил изтекъл и поради това е формирал извод, че възражението за погасяване по давност не е основателно и като такова следва да се остави без уважение. Посочил е също, че относно задълженията, посочени във възражението /т. 1, т. 2 и т. 6/, лицето ще получи допълнителен отговор от отдел Услуги на клиента при ТД на НАП Пловдив, офис гр. Хасково.

Не се прекратяват по давност събирането на следните задължения:

1. Задължение по главница и лихва по Декларация образец 6 от 14.05.2016 г. за задължения по ДОО /главница – 179,23 лева, лихва – 745,30 лева/ и НЗОК /главница - 67,31 лева, лихва - 279,92 лева/ за м. 13.2015 г. /01.01.2015 г. — 31.12.2015 г./ с дата на доброволно плащане 03.05.2016 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок, т.е. 01.01.2017 г. ;

2. Задължение по главница и лихва по Декларация образец 6 от 09.05.2017 г. за задължения по ДОО /главница – 897,12 лева, лихва – 566,57 лева/ и НЗОК /главница – 403,20 лева, лихва – 254,64 лева/ за м. 13. 2016 г. /01.01.2016 г. - 31.12.2016 г./ с дата на доброволно плащане 02.05.2017 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок, т.е. 01.01.2018 г.;

3. Задължение по лихва

/125,37 лева/ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ от 30.04.2014 г., с период на главницата 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., с дата на доброволно плащане 30.04.2014 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, т.е.

01.01.2015 г.;

4. Задължение по главница /69,48 лева/ и лихва /161,41 лева/ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ от 30.04.2015 г., с период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., с дата на доброволно плащане 30.04.2015 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, т.е. 01.01.2016 г.;

5. Задължение по главница /161,00 лева/ и лихва /117,96 лева/ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ от 03.05.2016 г., с период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., с дата на доброволно плащане 02.05.2016 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, т.е. 01.01.2017 г.;

6. Задължение по главница /288,00 лева/ и лихва /181,89 лева/ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ от 02.05.2017 г., с период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г., с дата на доброволно плащане 02.05.2017 г. Давностният срок по задълженията за този период започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, т.е. 01.01.2018 г.

Разпореждането е получено на 29.06.2023 г. и е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив с жалба, с пощенско клеймо 05.07.2023 г.

II. С Решение №

181/18.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив жалбата на дружеството е оставена без уважение. Анализиран е институтът на давността /чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК/, като се съобразява разликата в спирането и прекъсването й.

Посочено е, че абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г, /ЗМДВИП/, обнародван в бр. 28 на „Държавен вестник“ от 24.03.2020 г. Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на Закона до отмяна на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а съгласно т. 2 от същия параграф, освен в случаите на чл. 172, ал.

1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на извънредното положение.

Цитираните разпоредби на § 29 от ПЗР на ЗМДВИП дават основание да се приеме, че от 24.03.2020 г., когато влизат в сила, до края но обявеното извънредно положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не тече. Отделно, в § 13 от ЗИД на Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно, срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г., започва да тече отново от 21.05.2020 г. и предвид изричната разпоредба, че до края на извънредното положение 10-годишният давностен срок не се прилага, то същият следва да бъде удължаван с периода 24.03.2020 г. - 20.05.2020 г. /58 дни/.

1. Анализирана е приложимата правна уредба относно осигурителните вноски /Фонд ДОО, НЗОК/, като се посочва, че за вноските, дължими за 2015 г., стават изискуеми през 2016 г., т.е. срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК започва да тече на 01.01.2017 г. и изтича на 01.01.2022 г. В случая в петгодишния давностен период е предприето първото надлежно действие по отношение спиране изтичането на давността по чл.

172, ал. 1 от ДОПК - издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от 16.08.2018 г., с което е наложена обезпечителна мярка-запор върху банкови сметки в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД.

Съответното запорно съобщение с изходящ номер от 16.08.2018 г. е връчено на банковата институция на 12.09.2018 г., видно от постъпилия отговор с изх. № 438996 по описа на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, от която дата запорът на банковите сметки се счита за наложен на основание чл. 202, ал. 1 ДОПК, следователно давността е спряна и 5-годишният давностен срок не тече. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК спирането на давността не е ограничено със срок, поради което следвало да се приеме, че към момента на предприемане на последващите действия по обезпечаване и принудително събиране на задълженията - постановление за налагане на обезпечителни мерки с изходящ номер от 29.04.2022 г., с което на 03.05.2022 г. е наложен запор върху банкови сметки, находящи се в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изходящ номер от 22.02.2023 г., с което е наложен запор на вземане от трето лице-работодател, давността била многократно спирана. Не бил изтекъл и абсолютният десетгодишен давностен срок.

Посоченото било относимо и за задълженията за вноски, дължими за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.

2. Анализирана е приложимата правна уредба относно данъка върху доходите на физическите лица, като се посочва, че:

2.1. публичното вземане, представляващо ДДФЛ за периода 01.01.2014 г.-31.12.2014 г., е станало изискуемо през 2015 г. За него петгодишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г. и е следвало да изтече на 01.01.2021 г., но е спрян с налагането на ОМ с Постановления от 16.08.2018 г., от 29.04.2022 г. и от 22.02.2023 г. Посочва се, че срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, както и, че не е изтекъл срокът по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Акцентира се, че последният би изтекъл на 01.01.2026 г., но с оглед удължаването във връзка с извънредното положение, същият ще изтече на 28.02.2026 г.

Посоченото било относимо и за задълженията /ДДФЛ/, дължими за периодите 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. и 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.

2.2. лихвите за ДДФЛ с период на главницата от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., са дължими на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, поради което представляват публично вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Конкретизирано е, че в случая главниците не са погасени по давност, а чрез плащане, поради което по отношение на лихвите не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, а се прилагат специалните разпоредби за давността па чл. 171 и чл. 172 от ДОПК. След плащането на главниците начислените лихви губели своя акцесорен характер и придобивали качеството на остатък за плащане, поради което приложение намирала разпоредбата по чл. 171 ДОПК. Доколкото ДОПК бил специален нормативен акт, като в него нямало предвиден различен режим за погасителна давност по отношение на лихвите, то последните следвали давността на основното задължение /по главницата/ и за тях бил приложим режимът на погасителната давност по чл. 171 ДОПК, а именно - 5 години, считано от годината, следваща годината, в която е следвало да се плати съответната част от лихвата, или 10 години обща погасителна давност независимо от спирането или прекъсването. Давностният срок не бил изтекъл, доколкото лихвите били обхванати от посочените по-горе постановления.