Определение № 5132 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5132 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501880 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Г. И. И. срещу разпореждане от 05.02.2026 г. по гр. д. № 17097/2025 г., 91 състав, с което е оставено без уважение искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществените по делото процесуални действия в качеството й на особен представител на ответника Д. С. К..

В частната жалба поддържа, че е изпълнила задълженията си и е подала отговор на исковата молба преди да бъде надлежно уведомена за освобождаването си, като сочи, че е заявила само електронен достъп, а не електронно призоваване, и че реалният достъп в ЕПЕП е получен на следващия ден след подаването на отговора. Иска отмяна на разпореждането и уважаване на искането за възнаграждение съобразно осъществените процесуални усилия, както и присъждане на внесената държавна такса по частната жалба.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Софийският градски съд, след като обсъди данните по делото и изложените в частната жалба оплаквания, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването – назначения по делото особен представител, чието искане за присъждане на възнаграждение е оставено без уважение. В съдебната практика /определение № 534 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 136/2025 г., II т.о., ТК и определение № 564 от 13.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2076/2017 г., I т. о., ТК/ е възприето разбирането, че определението на съда, с което се определя размер на възнаграждението на особения представител, представлява произнасяне със съдебен акт по разноските в производството, който акт може да бъде изменян по реда на чл. 248 ГПК, приложим и спрямо определенията.

По аргумент от така даденото разрешение, когато съдът изобщо не е определил възнаграждение, особеният представител може да иска от съда да го определи и съобразно правилата за допълване на съдебните актове в частта за разноските, определението, с което съдът оставя без уважение това искане, подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Правото на възнаграждение на особения представител произтича от извършената от него процесуална дейност в рамките на валидно възникнало процесуално представителство 1 по чл. 47, ал. 6 ГПК. Последващото упълномощаване на адвокат от представляваната страна и освобождаването на особения представител прекратяват представителството занапред, но не заличават вече извършените до този момент процесуални действия и не обуславят автоматично отказ от възнаграждение за реално положения труд.

В случая се установява, че на 21.01.2026 г. адв. И. е била назначена на основание чл.

47, ал. 6 ГПК за процесуален представител на ответника.

На 26.01.2026 г. на адв. И. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.

На 29.01.2026 г. ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител, като с разпореждане от 02.02.2026 г. особеният представител е освободен от последващо участие по делото.

На 03.02.2026 г. е депозиран изготвеният от адв. И. отговор на исковата молба от името на ответника Д. С. К..

Представена по настоящото дело е разпечатка, от която се установява, че на жалбоподателката е бил предоставен електронен достъп чрез информационната система на Софийски районен съд до делото на 04.02.2026 г.

При така установената хронология действително, разпореждането за освобождаване на особения представител е от 02.02.2026 г. и формално предхожда с един ден депозирането на отговора на исковата молба на 03.02.2026 г., но именно тази непосредствена времева близост не позволява да се направи обоснован извод, че към момента на подаване на отговора жалбоподателката е знаела за освобождаването си. Този извод се подкрепя и от данните по делото, че електронен достъп до делото чрез информационната система на СРС й е предоставен едва на 04.02.2026 г.

Следва да се отчете и обстоятелството, че с връчването на препис от исковата молба и приложенията на 26.01.2026 г. адв. И. несъмнено е пристъпила към запознаване с материалите по делото и подготовка на защитата на ответника. Именно тази дейност – преглед на исковите твърдения и приложенията, правна преценка на спора и изготвяне на отговор – съставлява съществената част от дължимата процесуална работа на особения представител в този стадий на производството. Следователно и независимо от последващото освобождаване, извършените подготвителни действия и изготвянето на писмен отговор представляват реално положен адвокатски труд в рамките на възникналото представителство, за който на процесуалния представител се дължи възнаграждение.

Съобразно изложеното и предвид осъществените процесуални действия, както и с оглед правната и фактическа сложност на делото, на адв. Г. И. И. следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 17097/2025 г. по описа на СРС, 91 състав в размер на 100 евро. Съдът намира, че доколкото ответникът, на когото е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е предприел действия по лично участие в съдебното производство, така определените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени директно от него, а отговорността за същите да бъде разпределена съобразно изхода на спора с решението по делото /в този смисъл Определение № 42 от 08.01.2025 г. на ВКС по т.д. № 804/2024 г., ТК/.

По разноските:

Съдът приема, че в настоящото производство разноски не се дължат.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска 2 кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во Т. О.; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то Г. О.; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. О. /. При така възприето искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.02.2026 г., постановено по гр.д. № 17097/2025 г. по описа на СРС, 91 състав, в частта, с което е оставено без уважение искането й за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществените по делото процесуални действия в качеството й на особен представител на ответника Д. С. К. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ответника Д. С. К., ЕГН ********** да заплати на адв. Г. И. И. сумата от 100 евро, представляваща възнаграждение особен представител.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3