Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4560 от 16.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9687/2025
Вид
Решение № 4560
Подписан
16.12.2025
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 10а, ал. 1, т. 3 · Закон за хазарта
  • чл. 10а, ал. 3 · Закон за хазарта
  • чл. 118 · Закон за хазарта
  • чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за хазарта
  • чл. 118 · Закон за храните
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110209687 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "*****" ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *****************************, представлявано от управителя И. Х. И. срещу наказателно постановление /НП/ № 798874F783442 / 25.11.2024, издадено от Р. П. С. - изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ.

В депозираната жалба се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че санкционираното дружество е заплатило вноската, макар и със закъснение, поради което жалбоподателят твърди, че не е налице административно нарушение, а последствията от забава следва да се свеждат до начисляване на лихви, както изисква законът. В жалбата са наведени твърдения за различна фактическа обстановка, изложена в НП, спрямо тази, изложена в АУАН, тъй като в него не е посочена датата на извършване на нарушението, а е посочено единствено, че вноската е следвало да бъде платена до 31.03.2024 г., а в НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2024 г. Жалбоподателят е изразил и несъгласие с мотивите относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не 1 се представлява. В постъпила писмена молба е взел становище по същество, в която моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага аргументи, сходни с тези, посочени в жалбата.

Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. К. И. , с приложено по делото пълномощно. В пледоарията си по същество моли за потвърждаване на постановлението като пледира за неоснователност на жалбата. Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото потвърждение като съображенията на съда за това са следните:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

"*****" ООД, с Е И К ********** е организатор на хазартни игри в игрални зали съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закон за хазарта (ЗХ) и по силата на издадено удостоверение - лиценз с № 000030- 3278/21.04.2023г. на Изпълнителния Директор на НАП.

На 01.07.2024 г. в 10:45 часа от свидетеля Р. В. П. - инспектор по приходите в НАПЦУ, е била извършена административна проверка спрямо дружеството "*****" ООД, стопанисващо игрална зала, намираща се в ***, местност ****. В резултат от проверяващия екип бил съставен Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри cep. АА № 0009216 от 01.07.2024 г., в който са отразени направените от екипа на НАП констатации.

Съгласно чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ в срок до 31 март на всяка текуща година, била дължима от организаторите на хазартни игри задължителна годишна вноска за социално отговорно поведение.

Дружеството "*****" ООД, не заплатило въпросната задължителна годишна вноска за социално отговорно поведение срока по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ, а именно до 31.03.2024 г. за текущата 2024 г. Установено било, че с Платежно нареждане от 03.07.2024 г. посочената годишна вноска била заплатена от жалбоподателя извън посочения в закона срок.

С оглед констатациите от проведената проверка по случая, свидетелят П. инспектор по приходите в ЦУ на НАП и в присъствието на свидетелите Й. К.

М. и Г. Р. Ж. , съставила акт за установяване на нарушение /АУАН / № F783442/ 20.08.2024г. Същият е редовно връчен срещу подпис на 2 упълномощено лице на 20.08.2024 г.

В преклузивния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН наказаното лице не е подало до издаващия орган, писмено възражение по съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното обжалвано наказателно постановление № 798874-F783442/25.11.2024, издадено от Р. П. С. - изпълнителен директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на основание чл. 118 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството- жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 от ЗХ.

Препис от оспореното НП е връчен на 13.05.2025 г. на упълномощен представител на търговеца, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка.

Съдът констатира, че словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на проведения непосредствен разпит на свидетеля Р. В. П., при който съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които са логични, последователни и вътрешно балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, което обезпредметява подробното аналитично обсъждане на инкорпорирания по делото, по реда на чл. 283 НПК, доказателствен материал.

От цялостния анализ на приобщения по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие на юридическото лице.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност съгласно чл. 90 от ЗХ.

На следващо място, съдът служебно констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които 3 съдържат всички необходими реквизити.

В атакуваното

НП административнонаказващия орган в достатъчна степен е посочил времето, мястото и механизма на твърдяното нарушение, както и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. Тук е мястото да се уточни, че в НП наказващият орган е приел неправилно, че нарушението е извършено на 01.04.2024 г., тъй като датата 31.03.2024 г. действително е била неприсъствен ден и срокът е изтекъл на 01.04.2024 г., което означава, че датата на извършване на нарушението е 02.04.2024 г., както правилно твърди жалбоподателят. При административни нарушения, чието изпълнително деяние се изразява в бездействие, датата на извършването на нарушението е денят, следващ установения със закона срок. Следователно, до посочената дата - 03.05.2022 г., ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. е следвало да бъде подадена от жалбоподателя, в качеството му на задължено лице по смисъла на този закон. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че в срок до 02.04.2024 г. жалбоподателят не е платил вноската, а е сторил това чак на 03.07.2024 г., поради което същият е в неизпълнение на законоустановеното задължение считано от 02.04.2024 г.

Това, че в АУАН е вписан единствено крайният срок за плащане на вноската, а в НП е посочена датата 01.04.2024 г., не променя по никакъв начин констатираното бездействие от страна на жалбоподателя и към датата на изтичане на законоустановения срок – на 02.04.2024 г., тъй като видно от доказателствата той е изпълнил задължението си на 03.07.2024 г. – три месеца по-късно, спрямо последния срок, в който е бил длъжен да стори това. Поради това, съдът счита, че въпреки допуснатата елементарна математическа грешка при броенето на срока, то тя не е от естество да подведе санкционираното лице относно пълната фактическа обстановка, защото грешката в случая ползва жалбоподателя с удължаване на срока с един ден, поради което обективно не води до накърняване правото на защита и няма характера на съществено процесуално нарушение, с оглед на което искането на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.

В изследвания случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок, както и обжалваното наказателното постановление. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна. Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формирането на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на закона. Съдът намира, че нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на 4 атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на жалбоподателя "*****" ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 10а, ал. 3 ЗХ, като на основание чл.

118 ЗХ му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000, 00 /хиляда/ лева.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят "*****" ООД, като организатор на хазартни игри по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗХ в игрална зала, находяща се в ***, местност ***, като притежател на удостоверение - лиценз с № 000030- 3278/21.04.2023г. на Изпълнителния Директор на НАП, не е изпълнил законосъобразно вмененото му задължение да направи годишна вноска за социално отговорно поведение за 2024 г. в размер на 5 000, 00 лева в срок до 31.03.2024 г., като с посоченото бездействие дружеството на 02.04.2024 г. в гр. София закономерно е осъществило съставът на чл. 10а, ал. 3 ЗХ. Разпоредбата на закона предвижда в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, в 30дневен срок от датата на получаване на лиценза, да направят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз за игрално казино в размер на 5 000, 00 лева (разпоредба, актуална към датата на извършване на административното нарушение- 02.04.2024 г.). От доказателствата е видно, че лицензът на дружеството-жалбоподател е бил издаден преди 31.03.2024 г., поради което се установява задължение да направи изискуемата вноска за текущата 2024 г. най-късно до посочената дата- 31.03.2024 г. Видно от приобщеното към доказателствената съвкупност платежно нареждане дружеството е изпълнило това свое задължение на 03.07.2024 г. – 3 месеца след законоустановения срок.

Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил административно-наказателен съствавомерен резултат.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана от съда.