Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 490 от 16.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 4043/2026
Вид
Определение № 490
Подписан
16.08.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 490 гр. Пловдив, 16.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Частно наказателно дело № 20265330204043 по описа за 2026 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 10568/22г. от 13.07.2026г. по описа на РП Пловдив, която е депозирана до РС Пловдив чрез РП Пловдив, от Р. Д. П. в качеството й на *****, и законен представител на малолетния И. И. У., срещу Постановление от 01.06.2026г. на РП Пловдив, с което производството по ДП № 408/2023г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, е било прекратено.

Жалбоподателят счита, че постановлението за прекратяване на РП Пловдив е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, излага съображения в подкрепа на твърдението си. Моли за неговата отмяна.

Жалбата е процесуално допустима тъй като изхожда от процесуално легитимирана страна и е подадена в срок тъй като обжалваното постановление е било връчено на *****та на жалбоподателката на 04.07.2026г., а жалбата срещу него е входирана в РП Пловдив на 13.07.2026г.

По същността си жалбата е неоснователна.

След като се запозна с материалите приложени по досъдебното производство № 408/2023г. по описа на 04 РУ на ОДМВР Пловдив и изложеното в жалбата, съдът намира за установено следното:

1

Досъдебното производство е образувано за това, че в периода от 24.08.2022г. до 19.10.2022г. включително, в гр. Боровец и в гр. Пловдив, не била изпълнена Заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита № 123 от 25.07.2022г. на РС Пловдив, ХV гр.св., издадена въз основа на Определение № 8016/25.07.2022г., постановено по гр. дело № 20225330110658/2022г. по описа на РС Пловдив, с което се задължава И. И. У. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Д. П. и малолетното дете И. И. У., както и забранява на И. И. У. да приближава двете горепосочени лица както и жилището им, местоработата и местата им за социални контакти и отдих, считано от 01.08.2022г., когато заповедта е била връчена на И. И. У. – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

До настоящия момент досъдебното производство е било прекратявано с постановление на РП Пловдив от 25.10.2024г. Срещу постановлението е била подадена жалба от П.. С Определение с рег. № 158/14.02.2025г. на РС Пловдив, ХVІ н.св., Постановлението на РП Пловдив е било отменено и делото върнато за извършване на допълнителни действия по разследването.

След връщането на делото на РП Пловдив, допълнително са били извършени разпити на И. И. У., Р. Д. П., Б. В. Б., З. Г., М. П. К., С. А. Д., Е. Г. Г., Н. М. П. - К.. Изготвена е справка от унифицираната информационна система на РП Пловдив, за подавани жалби и сигнали от Р. П. и И. У. видно от която двамата са подавали множество сигнали един срещу друг.

Видно от приложените материали след приключване на разследването делото е постъпило в Районна прокуратура Пловдив отново с мнение на разследващия орган за прекратяване на наказателното производство, поради липса на осъществен състав на престъпление.

В хода на досъдебното производство не е привлечен обвиняем, като на 01.06.2026г. наказателното производство по делото е било прекратено с постановление от РП Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства настоящия състав намери че по делото е установена следната фактическа обстановка:

Р. П. и И. И. У. били разделени от 2016г., като имали общо дете - И. У., на 8 навършени години към 2022г. Със Заповед за незабавна защита № 2

123/25.07.2022г., постановена по гр. дело№ 20225330110658, И. И. У. бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Р. П. и малолетния им *** - И. У.. Със същата заповед на И. У. се забранявало да приближава Р. П. и малолетния й *** - И. У., жилището, местоработата и местата им за социални контакти и отдих до приключване на посоченото гражданско дело.

Заповедта за незабавна защита била връчена на И. У. на 01.08.2022г. като на тази дата бил изготвен и Протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, с който И. У. бил предупреден да се въздържа от действията изложени в издадената Заповед за незабавна защита.

В периода от 24.08.2022г. до 04.09.2022г., малолетното дете И. У. било на творческа ваканция в гр. Боровец, организирана от училището в което учи, заедно с негови съученици. През това време И. У. се обадил неколкократно на учителката на ***а си, св. Б. Б. с която имали колегиални отношения и с нейно съдействие, въпреки че знаел за издадената заповед за незабавна защита, осъществил разговори със ***а си.

На 19.10.2022г. И. У., въпреки че бил запознат със заповедта за незабавна защита, отишъл в училището на своя *** И. У. – ***** „Д. П.“ в гр.

Пловдив, ул. „И. В.“ № **, където по същото време било и малолетното дете на училище. Той посетил кабинета на директорката на училището за да се поинтересува как се справя неговия *** в училището и какво било поведението му. Директорката св. Н. П. – К., извикала в кабинета си свидетелките М. К. и С. Д., за да дадат информация как се справя И. У. в училище. Свидетелките К. и Д. разказали на бащата на И. У. че детето се развива нормално и няма поводи за притеснение. Свидетеля И. У. не се срещнал с детето си. След разговора той напуснал училището.

На 20.10.2022г. в съдебно заседание по гр. дело№ 20225330110658 по описа на РС Пловдив, свидетеля И. У. изложил твърдения че при проведен разговор с директорката на училището в което учи детето му, със заместник директорката и класната установил че „положението е страшно и лошо“ и детето е пред изключване. С определение № 7359 от 20.10.2022г. съдът отменил Заповед за незабавна защита № 123/25.07.2022г. издадена от РС Пловдив, ХV гр.св. в частта с която е забранено на И. У. да приближава малолетното си дете И. У..

3

С Решение № 3099/05.07.2023г., постановено по гр. дело №

10658/2022г. по описа на PC Пловдив била отхвърлена молбата на жалбоподателката Р. П. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. И. У..

С Решение № 132/29.01.2024г. по в. гр. д. № 2213/2023г. по списа на ОС Пловдив, влязло в законна сила на 29.01.2024г„ изцяло било отменено Решение № 3099/05.07.2023г. на РС Пловдив, постановено по гр. дело № 10658/2022 по описа на PC Пловдив, като вместо него съдът постановил че задължава И. У. да се въздържа от домашно насилие спрямо Р. Д. П. и малолетното дете И. И. У., роден на 10.02.2014г. и била издадена Заповед за защита на Р. Д. П., действаща лично и като законен представител на малолетното й дете. С решението на ОС Пловдив била оставена без уважение молбата на Р. П. за налагане на мерките да се забрани на И. И. У. да се доближава до нея, както и до жилището, в което тя и малолетния й *** живеели, до работното й място, до училището на детето, а също и до местата им за социални контакти.

При така установената от съда фактическа обстановка, се констатира че в хода на досъдебното производство са били извършени всички необходими действия по разследването. Следва да се отбележи че малолетния И. У. не е бил разпитан по делото, тъй като неговата ***** и законен представител – св.

П. няколкократно е заявила че това ще се отрази зле на детето. На следващо място тя завява че от случилите се събития е изминало много време и той вече не си спомня нищо. Бащата на малолетното дете – св. И. У. също е заявил мнение че разпита на неговото малолетно дете няма да се отрази добре на психиката му, но е заявил че *****та на детето следва да вземе това решение.

Към настоящия етап на делото, съдът приема че провеждане на разпит на малолетното дете, за събития случили се преди години, се явява безпредметен.

На следващо място следва да се отбележи че съдът също намира че найдоброто за едно малолетно дете е да не се налага да застава на страната на единия си родител, за да подкрепи стремежите на другия. Жалбоподателката е била запозната с възможността малолетното дете да бъде разпитано в т.н. ***я стая, и въпреки това е заявила че това ще стресира и притесни допълнително детето. Тя следва да има предвид че даването на обяснение не е процесуален способ за събиране на доказателства по реда на НПК, поради което и дадените 4 в хода на предварителната проверка обяснения не могат да се приемат за годно доказателствено средство. Саморъчно написаните от нея обяснения, също не се преравняват на разпит на свидетел осъществен по реда на НПК.

Пловдивският районен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, както и наведените от жалбоподателя съображения, намери следното:

По делото безспорно е установено че със Заповед за незабавна защита № 123/25.07.2022г., постановена по гр. дело№ 20225330110658, св. И. И. У. бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Р. П. и малолетния им *** - И. У.. Със същата заповед на И. У. се забранявало да приближава Р. П. и малолетния й *** - И. У., жилището, местоработата и местата им за социални контакти, и отдих до приключване на посоченото гражданско дело. Заповедта била връчена на св. И. У. на 01.08.2022г. и породила своето действие. Независимо от това в периода от 24.08.2022г. до 04.09.2022г., когато малолетното дете И. У. било на творческа ваканция в гр. Боровец, св. И. У. се обадил неколкократно на учителката на ***а си - св. Б. Б. с която се познавали, и с нейно съдействие осъществил няколко разговора със ***а си, въпреки че знаел за издадената заповед за незабавна защита и че тя го задължава да не се доближава до него.

Посоченото се установява от показанията на св. Б. и св. П.. Какви по съдържание са били проведените разговори между баща и ***а, по делото остава неизяснено. Този факт няма как да бъде изяснен без разпита на малолетното дете, но родителите му считат че един такъв разпит ще окаже отрицателно влияние върху него. Втази връзка и според настоящия състав водещ следва да е интереса на детето, и разпита му след толкова време би го върнал към събития които не биха могли да му помогнат да расте уверено и спокойно, така както заслужава всяко дете. Свидетелката Б. която била на лагера с децата не разказва да е видяла някаква промяна в поведението на малолетното дете след разговорите с баща му. Разказаното от св. П. в тази насока остава отново изолирано и неподкрепено от други доказателства. С предприетите от св. У. действия, противно на възприетото от представителя на РП Пловдив, настоящия състав приема че той не е изпълнил действащата по това време Заповед за незабавна защита № 123/25.07.2022г., постановена по гр. дело№ 20225330110658 на РС Пловдив. Отразеното в заповедта задължение на св. У. да не се доближава до малолетното дете, не следва да се 5 приема в буквален смисъл, като задължение да не се доближава физически до него. Разговорите по телефона, също са контакт чрез който се нарушава издадената Заповед за незабавна защита, и са своего рода доближаване до детето, тъй като психическо въздействие би могло да се окаже както присъствено, така и по телефона. С посоченото безспорно св. И. У. е нарушил издадената спрямо него заповед.

Същото се отнася и до стореното от него на 19.10.2022г. когато въпреки че е бил запознат със заповедта за незабавна защита, той отишъл в училището на своя *** И. У. – ***** „Д. П.“ в гр. Пловдив, ул. „И. В.“ № **, където по същото време било и малолетното дете на училище. Той посетил кабинета на директорката на училището за да се поинтересува как се справя неговия *** в училището и какво било поведението му. Директорката - св. Н. П. – К., извикала в кабинета си свидетелките М. К. и С. Д., за да дадат информация как се справя И. У. в училище. В потвържадение на изложеното се явяват показанията на св. К., К. и Д.. Независимо че сидетеля И. У. не се срещнал с детето си, и след разговора напуснал училището, той отново не изпълнил издадената Заповед за незабавна защита, тъй като се доближил до училището на детето си, което му било забранено.