Решение № 4775 от 13.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4775 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100506901 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 34500 от 06.02.2020 год., постановено по гр.дело № 12460/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 73 състав, е отхвърлен иска на Ц. К. И., с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.“****, тел. **** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 12, чрез адв.В. П. от САК с тел. **** за осъждане на ответника Прокуратура на Република България с адрес в гр.София, бул.“ Витоша“ № 2 да му плати на осн. чл.225, ал.1 ЗСВ 5239,96 лв. - неплатената част от еднократното обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт - в следствието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.03.2015 г., до изплащане на сумата. С решението на съда е осъден на осн. чл.78, ал.3 и 4, вр. ал.8 ГПК, вр. чл.25 Наредбата за заплащането на правната помощ ищеца Ц. К. И., с посочените лични данни, да плати на ответника Прокуратура на Република България сумата от 100,00 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от исковете.

С решение № 20030150 от 15.04.2022 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 12460/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73 състав е допълнено на осн. чл.250 ГПК решението от 06.02.2020 г. по чл.235 КТ, като диспозитивът : Отхвърля иска на Ц.

1

К. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.“****, тел. **** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 12, чрез адв.В. П. от САК с тел. **** за осъждане на ответника Прокуратура на Република България с адрес в гр.София, бул.“ Витоша“ № 2 да му плати на осн. чл.225, ал.1 ЗСВ - 5239,96 лв. - неплатената част от еднократното обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт - в следствието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.03.2015 г., до изплащане на сумата. Осъжда на осн. чл.78, ал.3 и 4, вр. ал.8 ГПК, вр. чл.25 Наредбата за заплащането на правната помощ ищеца Ц. К. И., с посочените лични данни, да плати на ответника Прокуратура на Република България сумата от 100,00 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от исковете, да се чете: Отхвърля иска на Ц. К. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.“****, тел. **** и съдебен адрес в гр.София, ул.“****, кантора 12, чрез адв.В. П. от САК с тел. **** за осъждане на ответника Прокуратура на Република България с адрес в гр.София, бул.“ Витоша“ № 2 да му плати на осн. чл.225, ал.1 ЗСВ – 10479,92 лв. - неплатената част от еднократното обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт - в следствието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.03.2015 г., до изплащане на сумата. Осъжда на осн. чл.78, ал.3 и 4, вр. ал.8 ГПК, вр. чл.25 Наредбата за заплащането на правната помощ ищеца Ц. К. И., с посочените лични данни, да плати на ответника Прокуратура на Република България сумата от 100,00 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на прекратената част от исковете Срещу решенията на СРС, 73 с-в са постъпили две въззивни жалби от ищеца Ц.

К. И., подадени чрез пълномощника му адв.В. П., с искане обжалваните решения да бъдат отменени, и вместо това да бъде постановено друго решение, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ за заплащане на сумата от 10479,92 лв., бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат доводи, че решенията са неправилни и необосновани, като постановени в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Прокуратурата на Република България, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Ц.М. оспорва жалбите, по съображения подробно изложени в депозирани по делото писмени отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбите като неоснователни да бъдат оставени без уважение, а обжалваните решения -потвърдени, като правилни и законосъобразни. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и са допустими.

2

Разгледани по същество въззивните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционни съдебни решения, които подлежат на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваните решения са валидни и допустими, като при постановяването им не е допуснато нарушение на процесуалноправни норми. При постановяването им е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същите се явяват неправилни, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите им съображения, досежно неоснователност на предявения от ищеца Ц. К. И. срещу ответника Прокуратурата на Република България, осъдителен иск с правно основание чл.225, ал.1 от ЗСВ за заплащане на сумата от 10479,92 лв. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца изложени във въззивната жалба относно неправилност на обжалваните решения, като постановени в нарушение на материалния закон, съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По делото не е спорно, а и от представената заповед от 28.03.1991 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че ищеца Ц. К. И. е назначен в Следствения апарат при Министерство на вътрешните работи/МВР/, а именно в Следствен отдел-София - град за следовател с месторабота в Осмо общинско управление на МВР, считано от 28.03.1991 г./ видно от акт за встъпване в длъжност/.

По делото не е спорно и обстоятелството, че със заповед № МЗ 33/09.01.1995 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл.66, ал.1, т.5 от ЗМВР, § 4 и § 5 от ПЗР на ЗСВ и разпореждане на МС № 72/13.09.1994 г., поради обособяване 3 на Националната следствена служба като самостоятелно юридическо лице в съдебната власт, са уволнени от МВР, поради съкращаване в щата, офицерския и сержантския състав от следователи и помощник-следователи, считано от 01.02.1995 г. Наредено е на уволнения състав от следователи и помощник-следователи да се изплати еднократно парично обезщетение, съобразно прослуженото време в МВР от целево отпуснатите средства от МФ. По делото нито се твърди от страните, нито се установява от събраните доказателства ищецът да е получил еднократно парично обезщетение по чл.68, ал.1 от ЗМВР/ отм./, съобразно прослуженото време в МВР при уволнението му от МВР.

Безспорно установено е също така и обстоятелството, че с решение на Висшия съдебен съвет, обективирано в протокол № 41 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2013 г., ищецът Ц. К. И. е освободен на основание чл.165, ал.1, т.1 от ЗСВ от заеманата длъжност „следовател“ в Националната следствена служба, считано от 25.10.2013 г. Със заповед № з-1595/29.10.2013 г., издадена от Директор на НСл.С и заместник на Главния прокурор по разследването на основание чл.150, ал.2 от ЗСВ и Заповед на Главния прокурор от 22.05.2009 г. е обявено решението на Висшия съдебен съвет от 24.10.2013 г., протокол № 41 за освобождаване на Ц. К. И. от заеманата длъжност „Следовател в НСлС“, поради навършване на 65- годишна възраст - чл.165, ал.1, т.1 от ЗСВ, считано от 25.10.2013 г.

Не се спори и относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.септември 2013 г., което е било в размер на сумата от 5239,96 лв., видно от служебна бележка с изх.№ 7306/30.01.2015 г., издадена от Началник отдел „СДМ“ и главен счетоводител в Прокуратурата на Република България.

Безспорно е по делото обстоятелството, видно от служебна бележка с изх.№ 7306/12.11.2014 г., издадена от Началник отдел „СДМ“ и главен счетоводител в Прокуратурата на Република България, че на ищеца Ц. К. И. при освобождаването му от длъжност „Следовател“ поради навършване на 65- годишна възраст по чл.165, ал.1, т.1 от ЗСВ са изплатени 18/ осемнадесет/ брутни заплати в размер на 94318,56 лв. с РКО № 591/19.12.2013 г.

Съгласно чл.225, ал.1 и ал.4 ЗСВ от 2007 г. /в редакцията преди изменението, обнародвано в Д.В., бр.11/2020 г./ при освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. При последващо освобождаване от длъжност от дължимото се обезщетение се приспада обезщетението, получено при предишното освобождаване.

Гратификационно обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 20 месеца за съдии, прокурори и следователи е предвидено за първи път /доколкото съгласно чл.81 ал.3 ЗУС от 1976 г. /отменен със ЗСВ от 1994 г./ съдиите, чиито трудови правоотношения са прекратени, са се ползвали от правото по чл.222 КТ на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца или за шест месеца /в зависимост от продължителността на работата при същия работодател/, предпоставка за което е да е било придобито право на пенсия за изслужено време и старост/ с чл.139г ЗСВ /отм./ /в редакцията му по ДВ бр.133/1998 г./ - поради пенсионирането им, ако са работили през последните 10 години в системата на съдебната власт. С измененията на разпоредбата впоследствие /Д.В. бр.74/2002 г. и 4

Д.В. бр.112/2003 г./ условията за получаване на обезщетение не са обвързани с придобиването на право на пенсия и са като тези по чл.225 ал.1 по действащия ЗСВ от 2007 г. /в посочената му редакция/. Видно е, че предпоставка за възникването на право на обезщетение при освобождаване от длъжност е наличието на най-малко 10 години магистратски стаж.

С влизане в сила на ЗСВ от 1994 г. /Д.В., бр. 59/22.07.94 г./, следователите са извадени от системата на МВР и преминават към съдебната система, като съгласно параграф 4, ал.2 ЗСВ/отм./ тези от НСлС запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетения при прекратяването на трудовия договор. На това основание и при освобождаването му от работа през 1995 г. ищецът е имал право да получи предвиденото в чл.68, ал.1 от ЗМВР от 1991 г./ отм./ еднократно парично обезщетение, определено на база полученото към този момент трудово възнаграждение. По делото не се твърди от страните, но и липсват доказателства, че през 1995 год. на ищеца при уволнението му от МВР е изплатено обезщетение по чл.68, ал.1 от ЗМВР от 1991 г./ отм./. Т.е. липсват доказателства на ищеца да е било изплатено обезщетение при уволнението му от системата на МВР. Като единствено в случай на изплатено такова обезщетение на ищеца при уволнението му от системата на МВР през 1995 г., то съгласно разпоредбата на чл.225, ал.4 от ЗСВ от дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ трябва да се приспаднат обезщетенията като брой заплати, получени от ищеца заради длъжността следовател, независимо дали тази длъжност е изпълнявана в системата на съдебната власт или в системата на МВР.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10848954-e5c6-47a6-a573-24c2896d0998