Решение № 3142 от 28.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря Д. Г. Димитрова като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20211110152028 по описа за 2021 година

Ищецът „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., дължи следните суми: сумата от 107.48 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от 8.12.2018 г. за мобилен номер 359894631742 и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер .... за периода от 15.3.2019 г. до 14.6.2019 г., сумата от 32,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 8.12.2018 г. и сумата от 67.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 17.4.2019 г., ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22152/2021 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите за далекосъобщителни услуги в установените срокове, обективирани в съответните фактури, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната договори и да начисли неустойка.

Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, тъй като от представените доказателства не се установява основание за прекратяване на договорите.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За основателността 1 им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и валидно неустоечно съглашение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да са съществували сочените в исковата молба облигационни правоотношения по договор от 8.12.2018 г. за мобилен номер 359894631742 и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер ...., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуги чрез своята мобилна наземна мрежа срещу ежемесечно заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно издадени фактури. В тази насока са приложените по делото договори от 8.12.2018 г. за ползване на мобилни услуги при месечна цена от 12.99 лв. и срок на действие две години и от 17.4.2019 г. за абонаментен план с месечна цена 26.99 лв. и срок на действие две години.

Съгласно условията на втория договор, в първата фактура след подписване на договора се съдържат един пълен месечен абонамент и един частичен месечен абонамент, изчислен за периода от активиране на картата до издаване на първата месечна фактура. Приложими към договорите са Общите условия на оператора, които ответникът е получил при подписване на договорите, видно от приложените декларации, подписани от него.

Следователно, през процесния период, а именно от 15.3.2019 г. до 14.6.2019 г., страните са били обвързани от договорите между тях, съответно са дължали изпълнението им.

Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна такса по договора. За процесния период по делото са представени фактура № ********** за периода 15.3.2019-14.4.2019 г., в която е начислена месечна абонаментна такса за моб.номер .... в размер на 10.82 лв. без ДДС, заедно с такса доп. пакет – общо 11.57 лв. или 13.88 лв. с ДДС; фактура № ..... за периода 15.4.2019-14.5.2019 г., в която са начислени месечни абонаментни и еднократни такси за двата мобилни номера /по втория договор пълна и частична такса/ в общ размер на 66.96 лв. с ДДС и фактура № ..... за периода 15.5.201914.6.2019 г., в която са начислени месечни такси по двата договора в размер на 39.97 лв. с ДДС. Общо за процесния период стойността на дължимите такси възлиза на 120.81 лв.

С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати.

Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което исковете по чл. 79 ЗЗД следва да се уважат в цялост, доколкото претендираните суми за месечни такси са в понисък размер от фактурираните и дължими за трите отчетни периода.

Съгласно твърденията в исковата молба, претендираната неустойка е начислена за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги. По делото не се представиха доказателства от ищеца редовно да е уведомил ответника за надлежно упражненото право за едностранно прекратяване на договорите, т.е. за развалянето им, тъй като то се обосновава с 2 неизпълнение на насрещната страна. При наличието на писмен договор между страните, уреждащ облигационните правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото договори липсва друга уредба /относно упражняване правото на разваляне/, съдът приема, че развалянето на договора се подчинява на общите правила на ЗЗД. По аргумент от чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Доколкото това е елемент от фактическия състав на вземането за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало и претендираното право на вземане за обезщетение за договорно неизпълнение. Искът за неустойка следва да се отхвърли в цялост.

Относно разноските:

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна съразмерно с уважените искове, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото производство разноски за държавна такса 25 лв., депозит 250 лв. и 180 лв. платено адвокатско възнаграждение, дължими са 235.78 лв. В заповедното производство, дължими са 106.23 лв., съобразно уважената част на вземанията.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т.

Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., дължи сумата от 107.48 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от 8.12.2018 г. за мобилен номер 359894631742 и договор от 17.4.2019 г. за мобилен номер ...., за периода от 15.3.2019 г. до 14.6.2019 г., ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№22152/2021 г. на СРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ....., дължи сумата от 32,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 8.12.2018 г. и сумата от 67.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 17.4.2019 г., ведно със законна лихва от 19.4.2021 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22152/2021 г. на СРС.

ОСЪЖДА М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, .....,, да заплати на „Й. Б.“ ЕАД /предишно наименование Т. Б. ЕАД/, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 235.78 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 106.23 лв. разноски в заповедното производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4