Решение № 15360 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15360 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110101768 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 281287/10.01.2024 г., от „........, гр. София, ул. „.......... представлявано от АА Изпълнителен директор и ИИЕ- председател на УС срещу КВД с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1324, обл. София, общ.

Люлин, ж.к. „......... с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на и щ е ц а 1601.56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300.75 лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2020 г. до 29.09.2023 г., изчислена върху главница от 1601.56 лева 3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 41.01 лева главница за периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г., 1 представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 9.35 лева лихва за периода 15.11.2020 г. до 29.09.2023 г., изчислени върху главница от 41.01 лева за които суми има издадена Заповед № 31433 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 55964 по описа на СРС за 2023 година, за абонатен номер 178153, ID номер 188114, инсталация №

4000094482, за топлоснабден имот гр.София, п.к.1142,обл.София,общ.Средец,бул.„Ва........

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е съсобственик на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к.1142,обл.София,общ.Средец,бул.„... за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB ....

BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като липсва признат договор с дружество „Витера Енерджи Сървисис“ ООД, доколкото приложения договор касае имот гр. София, бул. „Васил Левски“ № 23, а топлоснабдения имот е гр. София, бул.

„Васил Левски“ № 35. Оспорва изцяло исковата претенция. Прави възражения за давност. Оспорва изцяло всички твърдения, факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че ищецът не е уведомил ответника за смята на абонатния номер/номер на инсталация, поради което е станало 2 объркване в плащанията. Твърди, че документите не се отнасят за процесния имот.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Представя списъка с разноски. Моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.

Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в о.с.з. Депозира писмена молба.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 14496/02.04.2024 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото вече от съда и произнесено (л.61-68 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 14496/02.04.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.61-68 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в решението по същество.

От представения н.а. за дарение на недвижим имот се установи, че ответникът получава в собственост процесния недвижим имот, като правото на ползване върху този имот е погасен през 2000 година, заради смъртта на ползвателя. Ответникът става собственик на имота от деня на извършване на сделката, а именно от 13.10.2017 г., което предхожда процесния период (л.2022 от делото). Като правен извод, съдът направи, че ответникът има 3 качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот. Ето защо ответникът е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на доставената топлинна енергия. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови съсобственици при равни дялове през процесния период. (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна 4 енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период подзаконова нормативна уредба. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищцовото дружество (видно от приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ).

По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 7893 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.