Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 05.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 228/2022
Вид
Решение № 237
Подписан
05.07.2022
В сила
05.07.2022
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500228 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от търговското дружество „ГРИЙН МАСТЕР “ЕООД, ЕИК 202846766 ,със седалище и адрес на управление на дейността с. В., община Септември, обл.Пазарджик , ул. „Двадесет и седма “№ 17, представлявано от управителя на дружеството М.А.В., против търговското дружество „ДИВ 19“ООД, ЕИК 205524910 ,със седалище и адрес на управление на дейността с. К., община Септември, обл.Пазарджик , ул.

„Седма “№ 22, представлявано от управителите на дружеството Г.Д.Г. и И.А.А. .

С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и за лихви за забава(мораоторни лихви ) .

С Решение № 194/ 23. 02.2022г . на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 3134/2021г. по описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло . Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно- деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалби от ответника в първоинстанционното производство, търговското дружество „ДИВ 19“ООД, ЕИК 205524910 ,подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

1

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва въззивната жалба .Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

От съдържанието на представената фактура/ известие/ № 1000000004/27. 07. 2021г. и от обясненията на разпитаните по делото свидетели въззивната инстанция прави извода ,че през м. март на 2021г. страните са сключили валиден договор за изработка в селското стопанство .

Предметът на договора за изработка е дисковане на 1460 дка земеделска земя ,стопанисвана от ответното дружество,находяща се в землището на с. К. , при единична цена 5 лв. на декар.

По своята правна природа договорът за изработка е двустранен, възмезден, комутативен , неформален и консенсуален договор. Законът не е предвидил форма за сключване на договора ,като условие за действителността на договора . Валидното сключване на договора предполага съгласие на страните по основните елементи на договора – предмета на поръчката и уговореното възнаграждение. Предметът на договора е посочен в цитираната фактура ( дисковане на 1460 дка земеделска земя) . Във фактурата е посочено и дължимото възнаграждение (единична цена 5 лв. на декар или 7300 лв. общо възнаграждение без ДДС) .

Валидното сключване на договора се установява и от обясненията на разпитаните по делото свидетели – св. К.Н. и А.Г. на ищцовата страна и св. П.Г. на ответната страна. Свидетели единодушно и непротиворечиво установяват дисковането на земеделската земя през пролетта ( през м. март и април ) на 2021г. по поръчка на ответното дружество . Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимостта на свидетелските обяснения предвид разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК ( договор на стойност по – голяма от 5000 лв. ) . В случая приложение намира разпоредбата на чл. 164 ал. 2 от ГПК. С исковата молба ищеца е поискал допускането на един свидетел, който да установи дисковането на процесната земеделска земя . С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество не се е противопоставило на допускането 2 на поисканите свидетели, като от своя страна е поискало допускането на трима свидетели,които да установят направените възражения в отговора . При това положение следва да се приеме ,че ищеца е дал изричното си съгласие за допускане на поисканите свидетели от ищцовата страна .

Фактическият състав на договора за изработка е следния :

Задължения на изпълнителя .

Да изработи нещо съгласно поръчката ( чл. 258 от ЗЗД) ;

Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД);

Да престира в срок изработеното;

Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);

Задължения на поръчващия .

Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;

Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;

Да заплати възнаграждение за приетата работа ( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).

От обясненията на разпитаните по делото свидетели безспорно е установено ,че ищцовото дружество е извършило дисковането на процесната земеделска земя .В тази връзка особено показателни са обясненията на свидетелите на ищцовото дружество – св.

К.Н. и А.Г.. Следва да се отбележи ,че съдебната практика и правна теория винаги еднозначно е приемала ,че няма законова пречка изпълнението на задълженията по договор за изработка или договор за поръчка ( мандат) да бъде установявано в съдебното производство с гласни доказателства ,дори стойността на договора да е над 5000 лв. Свидетелите са обяснили пред съда ,че през м. март и месец април на 2021г. ищцовото дружество е извършило дисковане на земеделска земя на ответното дружество ,находяща се в землището на с. К. . Дисковането е извършено за около 20 дни с трактор на ищцовото дружество,като горивото за работата на трактора е било осигурявано от ответното дружество . Тези обстоятелства са установени и от свидетеля на ответното дружество П.И.Г.. Свидетелят е установил пред съда ,че през пролетта на 2021г. ищцовото дружество е дисковало оризища на ответното дружество в с.К. . Дисковането е извършено с трактор на ищцовото дружество ,като горивото е осигурявано от ответното дружество .Извършеното дисковане е било заплатено на ищцовото дружество.Следва да се отбележи,че обясненията на този свидетел са твърде противоречиви и непоследователни , поради което следва да се преценяват според разпоредбата на чл.172 от ГПК ( свидетелят е съпруг на управителя на ответното дружество Г.Д.Г. ), като се отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора . В една част на обясненията си този свидетел признава извършеното дисковане, като обяснява ,че това е извършено с трактор на ищцовото дружество , който е нощувал в тяхната база в с. К. и в базата на ищцовото дружество . Тракторът е зареждан с гориво от ответното дружество . Обяснил е ,че извършеното дисковане е било заплатено от ответното дружество . В друга част на обясненията си свидетеля отрича извършеното дисковане, като твърди ,че през 2021г. ищцовото дружество не е извършило дисковане . Дисковане е извършено през 2020г.

Обясненията на този свидетел следва да се ценят само в частта, в която не противоречат на останалите разпитани по делото свидетели.

От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че ищцовото дружество “Грийн 3

Мастер „ЕООД,в качеството на“ изпълнител“ е изпълнило задълженията си по договора за изработка , както е извършило през пролетта на 2021г. дисковане на 1460 дка земеделска земя по поръчка на ответното дружество „Див 19 „ ООД на обща стойност 8760 лв. с ДДС. За извършената услуга изпълнителя е издал фактура/ известие/ № 1000000004/27. 07. 2021г. Няма данни по делото изработеното да не е съгласно поръчката на възложителя ( чл. 258 от ЗЗД), да не е годно за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение ( чл.261 ал. 1 от ЗЗД), да не е престирано в срок или да не е предадено изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);

Недоказани са възраженията на ответното дружество за липсата на възлагане ,за обработката на земеделската земя ( валидното сключване на договора за изработка в селското стопанство) и неизвършване на възложената работа ( дисковане през 2021г. ).

От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че ответното дружество“Див 19“ „ЕООД, в качеството на“ възложител“ не е изпълнило задължението си по договора за изработка да заплати уговореното възнаграждение за извършената и приета работа от изпълнителя .

От заключението на приетата е неоспорена от страните СИЕ се установява ,че фактура/известие/ № 1000000004/27. 07. 2021г. е надлежно осчетоводена в счетоводните регистри на ищцовото дружество “Грийн Мастер „ЕООД . Фактурата не е осчетоводена и не е заплатена от ответното дружество до настоящия момент. Това прави ответното дружество „Див 19 „ ООД неизправна страна по договора за изработка.

От заключението на СИЕ се установява ,че размера на лихвите за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ( мораторни лихви ),за периода,посочен в исковата молба, напълно съвпада с претенцията на ищеца в размер на 90, 03лв.

На основание чл.271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди дружеството- жалбоподател да заплати в полза на дружеството-ответник по въззивната жалба сумата 936лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция ,по представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По обжалваемостта на въззивното решение.

От удостоверенията за търговска регистрация на двете дружества се установява ,че дружествата по занятие сключват сделки в областта на земеделието. Дружествата са „търговци „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ-търговски дружества.При това положение , договора за изработка в селското стопанство следва да се определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете страни (чл. 287 от ТЗ) . По неуредените въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ) ще следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД (чл. 288 от ТЗ).

От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена и с цена на всеки един от обективно съединените искове под 20, 000 лв., поради което на основание 4 чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението обжалване . на въззивната инстанция не подлежи на касационно